Доц. д-р Катя Михайлова - автор на първия български учебник „Научна етика“ - гост на Университетската седмица на книгата

вторник, 24 октомври 2023 16:56 /
Начало:
вторник, 07 ноември 2023 16:00
Край:
Място:
зала „Тържествена“
Подробности:

Първият български учебник „Научна етика“ е 

с автор доц. д-р Катя Михайлова.

В УНСС развитието чрез научни изследвания и преподаването на етическо познание има дълга традиция. Проф. Валентина Драмалиева пише в своя научна статия, че в Университета се четат лекционни курсове по приложна етика още от 1988 г. Отделни лекции по теми от етиката в науката, предимно отнасящи се до изследователската етика, се четат от 2008 г. като част от задължителния докторантски курс по университетската дисциплина „Методика и методология на научните изследвания“.

Самостоятелна учебна дисциплина „Научна етика“ се преподава за първи път като  задължителна университетска дисциплина през учебната 2022 – 2023 година. Всяка катедра в Университета организира лекционен курс за първокурсниците си, съобразно приетата от катедрата учебна програма. Първият български учебник „Научна етика“ се появи именно след опита от първия проведен курс по научна етика пред студентите от специалности „Социология“ и „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2022 – 2023 г.

УНСС развива и утвърждава етическото познание и като домакин и съорганизатор на две от 18-те национални конференции по етика, проведени в периода 2004 – 2022 г.  Това са:

  • Седмата национална конференция по етика „Етиката в българската наука“, 2011 г., 
  • Осмата национална конференция по етика „Етиката в българската правна система“, 2012 г. – организирана от секция „Култура, ценности и морал“, ИИОЗ – БАН и УНСС – катедра „Философия“, Юридически факултет.

От всичките осемнадесет национални конференции само една се занимава с етичните проблеми в науката, в научните изследвания, в академичното общуване. И точно тя – Седмата национална конференция по етика, е проведена с научното и организационно активното участие на УНСС. Конференцията дава възможност още през 2011 г. в УНСС академично да се дискутират етическият контекст на научната общност, научният етос, етическите рамки на научното изследване, етическите въпроси в управлението на науката, етическите измерения на академизма. Учените представят изследванията си по въпросите на научната етика, занимават се с плагиатството, авторското право и интелектуалната собственост в науката, а също и с псевдонауката. Поставят се въпроси за позицията на жената в науката, за виртуалните научни дискусии, за научната комуникация чрез социалните медии – все теми, които в следващите години настойчиво присъстват в научната и академичната практика.

Всичко това означава, че:

  • етическите проблеми в науката не са от днес, а имат много по-дълга история;
  • много други преди нас са страдали от тях, предизвиквали са ги, наблюдавали са ги отстрани, т.е. вече има натрупан практически или още емпиричен опит;
  • емпиричният опит е осмислен, разбран, систематизиран и теоретизиран, т.е. имаме не просто всекидневно знание, но и осмислено научно познание в полето на приложната етическа дисциплина „Научна етика“;
  • ние днес можем да стъпим върху раменете на гиганти, както казва Исак Нютон, и да погледнем по-напред през етиката и етичното в науката и в общественото развитие.

Можем, разбира се! Мъдрите сред нас точно върху раменете на гиганти стъпват. Умните се колебаят какво да правят с гигантите. От висотата на гигантските рамене се вижда далеч по-добре и точно, отколкото от коленете на джуджета. Но дали можем да познаем и признаем гигантите в науката или ще се задоволим с измамната лекота на джуджетата? Ето това е първото предизвикателство на етиката в науката, пише авторът на учебника по научна етика доц. д-р Катя Михайлова.

Отговорът на това предизвикателство не изисква непременно цяла библиотека прочетени дебели книги. Етиката или я има, или я няма в сърцето, от което започва всяка човешка жизнена дейност, включително и интелектуалната. Ако сърцето тупти в ритъма на красотата на човешките взаимоотношения, то никога няма да произведе чувство, което да провокира ненавист към гигантите в науката и научните им постижения, няма да помисли за преписване, за лъжа или кражба на идея, на слово.