Център за статистически изследвания на УНСС

Обновено: вторник, 17 декември 2024 13:19

Жива памет / Директори на Института за следдипломна квалификация

Институтът за следдипломна квалификация през 2024 година

чества 55 успешни години от създаването на организираното следдипломно обучение.

Днес той предлага актуални обучителни програми в различни области, като управление, финанси, счетоводство и контрол, психология и право. Квалификациите и специализациите, които се предлагат, се водят от над 280 лектори, голяма част от които са преподаватели от УНСС.

Зад постигането на високите резултати през годините стоят изтъкнати личности, в лицето на директорите на Института. Негови ръководители са били: проф. д.ик.н. инж. Димитър Димитров (1969 –  1979), проф. д.ик.н. Крум Александров (1979 –  1980), проф. д.ик.н. Тома Барбов (1980 –  1987), проф. д.ик.н Стоян Айков (1987), проф. д.ик.н. Методи Христов (1987 –  1990), доц. Георги Евгениев (1990 –  1993), проф. д-р Митко Генешки (1993), проф. д.ик.н. Иван Душанов (1993 –  1995), доц. Божана Неделчева (1995 –  2005), доц. д-р Марчо Марков (2005 –  2013), доц. д-р Иван Стойчев (2013 - 2020) и  проф. д.н. Живко Драганов (2020 - 2024), доц. д-р Георги Николов (2024 –  досега).


Началото на дейността на Института (тогава Отделение за следдипломна квалификация) е поставено през 1969 г.

от проф. д.ик.н. инж. Димитър Димитров (1969 – 1979 г.), който се приема за създател и първи негов директор.


Проф. д.ик.н. инж. Димитър Димитров (1926 – 2013 г.),

директор на ИСК (тогава Отделение за следдипломна квалификация) (1969 – 1979 г.),

зам.-ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1970 – 1979 г.),

зам.-министър на образованието (1980 – 1982 г.)

Проф. д.ик.н. Димитър Димитров е роден през 1926  г. в с. Хотница, област Велико Търново.

Завършва Киевския политехнически университет (1954 г.). Специализира в Москва (1969 г.), Новосибирск (1970 г.) и Кливланд (1970 г.). Академик на Руската академия за естествени науки (1992 г.); академик на Международната академия по информатизация (1994 г.); академик на Международната хуманитарна академия „Европа – Азия“ (2002 г.). Член-кореспондент на Международната академия по организационни и управленски науки (1996 г.). Член на Международната асоциация на конфликтолозите, на Световния парламент по информациология.

Проф. д.ик.н. Димитър Димитров  е бил зам.-ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1970 – 1979 г.); ръководител на ОПКК към ВИИ „Карл Маркс“ (1969 – 1979 г.); ръководител на Проблемната научноизследователска лаборатория към НИС (1980 – 1991 г.); ръководител на катедра „Икономика и управление на промишлеността“ (1984 – 1990 г.); ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ (1990 – 1991 г.).

Той е заемал и длъжността зам.-министър на образованието (1980 – 1982 г.), президент на Международната академия по информатизация – българско регионално отделение; президент на Българската асоциация на конфликтолозите, както и генерален директор на Оловно-цинковия завод – Кърджали.

Неговите научни интереси са в областта на управлението и организацията на сложни социално-икономически системи; стратегическото управление; синергетиката; конфликтологията; информациологията и сигурността.

Водил е лекционни курсове по конфликтология, управленски решения, стратегическо управление, научни изследвания на конфликтите, юридическа и квазиюридическа конфликтология.

Има издадени над 500 публикации, сред които основни са: Конфликтознание (2007 г.), Конфликтология (2003 г.), Организация на управлението и проектиране на системи за управление в химическото и металургичното производство (1987 г.), Основни проблеми на управлението на съвременното производство (1975 г.), Юридическа и квазиюридическа конфликтология (2008 г.).


Проф. д.ик.н. Крум Александров (1932 – 2021 г.),

директор на ИСК, тогава Отделение за следдипломна квалификация (1979 – 1980 г.),

зам.-ректор (1972 – 1974 и 1980 – 1988 г.), декан на Отраслово-икономическия факултет (1970 – 1972 г.),

декан на Търговския факултет (1974 – 1978 г.)

Роден през 1932 г. в с. Черни връх, област Монтана. Завършва строителния техникум „Г. С. Раковски“, Враца (1950 г.). Дипломира се във ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Икономика и управление на вътрешната търговия“ (1957 г.). Придобива научните степени „доктор“ (1969 г.) и „доктор на икономическите науки“ (1976 г.).  Специализира в Москва – „Икономико-математически методи в търговията“ (1964 г.); Лайпциг и Берлин – „Съвременни управленски методи в търговията“ (1978 г.); Лондон – „Управление на висши учебни заведения“ (1986 г.).

Проф. д.ик.н. Крум Александров  е бил и ръководител на катедра „Икономика на вътрешната търговия“  (1975 – 1990 г.); директор на департамент „Кооперативно дело“ (1990 – 1994 г.); ръководител на катедра „Кооперативен мениджмънт и бизнес“ (1990 – 1999 г.).

Неговите научни интереси са в областта на кооперативното дело; маркетинга; мениджмънта на организации; приложението на математически методи в икономиката и в управлението на реалните инвестиции.

Лекционните курсове, които е водил, са свързани с икономико-математически методи и модели в търговията, планиране и анализ на вътрешната търговия, прогнозиране и моделиране на вътрешната търговия, мениджмънт на организациите, маркетинг, реклама и стимулиране на продажбите, маркетингово изучаване на пазара.

Има издадени над 150 публикации, сред основните са: Икономико-математически методи и модели в търговията (1989 г.), Маркетинг (1995 г.), Прогнозиране, моделиране и оптимизиране на вътрешната търговия (1975 г.), Стратегическо управление на организации и фирми (2002 г.), Управление на реалните инвестиции (2002 г.; в съавторство).


 Проф. д.ик.н. Тома Барбов (1926 – 1990 г.),

директор на ИСК, тогава Отделение за следдипломна квалификация (1980 – 1987 г.),

зам.-декан (1974 – 1977 г.) и декан на Отраслово-икономическия факултет във ВИИ „Карл Маркс“ (1979 – 1980 г.),

зам.-ректор по следдипломното обучение (1980 – 1987 г.)

Носител на орден „Кирил и Методий“, I степен и

на „Народен орден на труда – златен“

Проф. д.ик.н. Тома Барбов е роден през 1926 г. в с. Левочево, област Смолян. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (1953 г.). Бил е ръководител на катедра „Икономика и организация на транспорта“. В периода 1970 – 1973 г. е старши научен сътрудник в БАН.

Неговите научни интереси са в областта на организацията и икономиката на вагонното стопанство.

Основни негови публикации: Железопътното дело в България (1979 г.), Икономика и организация на транспорта (1991 г.; в съавторство), Организация на вагонното стопанство на БДЖ (1966 г.; в съавторство), Организация на производството и труда в транспорта (1990 г.), Производителност на труда в железопътния транспорт (1966 г.).


Проф. д.ик.н. Стоян Айков (1931 – 1998 г.),

директор на ИСК, тогава Отделение за следдипломна квалификация (1987 г.),

декан на факултет „Икономическа информация“ (1984 – 1985 г.),

зам.-декан на факултет „Икономическа информация“ (1978 – 1981 г.),

Един от основателите на катедра „Организация и проектиране обработката на икономическата информация“,

по-късно „Автоматизирана обработка на социално-икономическата информация“

Проф. д.ик.н. Стоян Айков е роден в Симитли. Първоначалното си образование получава в родния си град, а средното – в Благоевград. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (1961 г.), специалност „Счетоводна отчетност“. Придобива научните степени „доктор“ (1969 г.) и „доктор на науките“ (1979 г.). Специализира в СССР, ГДР, Чехословакия и в Англия.

Бил е зам.-ръководител на Отделението за повишаване квалификацията на кадрите (1980 – 1984 г.); директор на Центъра по електронизация към ВИИ „Карл Маркс“ (1985 г.).

Неговите научни интереси са в областта на механизацията на отчетността; машинната обработка на информацията в транспорта.

Преподавал е лекционни курсове по икономическа информатика, проектиране и технология на АСИИ.

Основни публикации: Електронноизчислителни машини и програмиране (1990 г.; авт. колектив), Икономическа информатика (1998 г.), Икономическа информатика: Ръководство: Ч. 1 – 4 (1993 г.), Машинна обработка на икономическата информация: Учебник за икономическите висши учебни заведения (1974 г.; авт. колектив), Микрокомпютризацията – основа за внедряване на нови информационни технологии в икономиката (1990 г.; авт. колектив).


Проф. д.ик.н. Методи Христов (1935 – 2023 г.),

директор на ИСК, тогава Отделение за следдипломна квалификация (1987 – 1990 г.),

зам.-ректор (1987 – 1989 г.), почетен професор на ВУЗФ, София, заслужил професор на ВУЗФ.

Проф. д.ик.н. Методи Христов e роден в с. Дълбок дол, област Ловеч. Завършва Икономическия техникум, Свищов (1954 г.), и ВФСИ „Д. A. Ценов“, Свищов (1958 г.), специалност „Финанси и кредит“. Специализира във Висшето училище по икономика „Бруно Лойшнер“, Берлин (1967 г.) – „Публични финанси и междуотраслов баланс на паричните отношения“; Икономическия университет във Виена (1991 г.) – „Финанси и пазарна икономика“. Почетен професор на ВУЗФ, София, заслужил професор на ВУЗФ, София. Членува в Международния институт по обществени финанси в Саарбрюкен, Германия (1971 – 1989 г.).

Бил е декан на Финансовия факултет при ВФСИ, Свищов (1972 – 1979 г.); научен секретар и зам.-директор на Научноизследователския институт по профсъюзни проблеми, София (1979 – 1984 г.); зам.-ректор на ВУЗФ, София (2002 – 2005). Бил е и изпълнителен директор на „Елитбанк“ АД (1995 – 1996 г.).

Научните интереси на проф. д.ик.н. Методи Христов са в областта на парите, паричните отношения, паричния оборот и финанси.

Водил е лекционни курсове по основи на финансите и публични финанси.

Основни публикации: Книга за парите. Велико Търново (2002 г.;,в съавторство), Икономико-математически модели на междуотрасловия баланс на паричните отношения (1972 г.), Паричните потоци и националните сметки (необходимост от нова сателитна сметка), Cash Flows and National Accounts (Need New Satellite Account) (2017 г.), Парични проблеми на ЕС. Колективна монография (2018 г.), Финансовото бъдеще на ЕС (The Financial Future of the European Union) (2018 г.).


Доц. д-р Георги Евгениев (1933 – 2019 г.),

директор на ИСК (1990 – 1993 г.), зам.-ректор (1990 – 1993 г.), удостоен с „Почетен знак на УНСС“ (2003 г.),

бил е първи зам.-министър на труда и социалните грижи (1971 – 1975 г.),

първи зам.-министър на снабдяването и държавния резерв (1975 – 1977 г.)

Доц. д-р Георги Евгениев е роден в София през 1933 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“ (1952 г.) и ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Икономика на труда“ (1958 г.). Специализира в Гръцкия център по производителност ЕЛКЕПА, Атинския университет и Министерството на националната икономика, Гърция – „Организация и производителност на труда“ (1992 – 1993 г.); Уелския университет, Великобритания – „Организация и управление на следдипломното обучение“ (1993 – 1994 г.).

Бил е ръководител на катедра „Труд и социална защита“ (1984 – 1993 г.); председател на Комитета по труда и социалното дело (1983 – 1986 г.); член на Икономическия и социален съвет на Република България (2008 – 2019 г.). Доц. д-р Георги Евгениев  е бил и зам.-председател на Генералната конференция на МОТ и член на Административния съвет (1975 г.); зам.-председател на Централния съвет на Българските професионални съюзи (1977 – 1986 г.); председател на Съюза на специалистите по труда в България (1990 – 2019 г.). Бил е председател на Надзорния съвет на „Персонал Холдинг“ АД (2003 – 2019 г.); главен редактор на сп. „Панорама на труда“ (2003 – 2019 г.).

Неговите научни интереси са в областта на икономиката и организацията на труда.

Водил е лекционни курсове по икономика на труда, нормиране на труда,  трудови стандарти.

Има издадени над 220 публикации, основните сред които са: Трудови стандарти (2000 г.), Трудови стандарти: Учебник за дистанционно обучение (2006 г.), Трудови стандарти (2005 г.), Трудът за България. Летопис на държавното управление на трудовите и социални отношения (2012 г.), Трудът за България (2013 г.).


Проф. д-р Митко Генешки (1941 – 2002 г.),

директор на ИСК (1993 г.), зам.-ректор на ОПКК

Проф. д-р Митко Генешки е роден в с. Бели Осъм, община Троян. Завършва Троянската смесена гимназия (1959); СУ „Кл. Охридски“ (1966 г.), специалност „География“. Получава научната степен „доктор“ във ВИИ „Карл Маркс“ (1973 г.) и научната степен „доктор“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1993 г.). Специализира в Германия, СССР, Словакия, Унгария и др.

Той е създател и ръководител на трансформиращи се от една в друга катедри: „Териториални системи, урбанистика и инвестиции“ (1980 – 1996 г.); „Публична администрация и геоикономика“ (1997 – 1999 г.), „Публична администрация и геоикономика“(1999 – 2002 г.).

Научните интереси на проф. д-р Митко Генешки се отнасят до регионалната икономика, геоикономиката и градското стопанство.

Лекционните курсове, които е водил, са свързани с регионалната икономика, геоикономиката, урбанистиката и управлението на инфраструктурната база.

Основни негови публикации: Геоикономика (1996 г.), Икономика и управление на териториалните единици (1982 г.), Регионална икономика (2002 г.), Териториално и административно устройство: Учебник за дистанционно обучение (2001 г.; в съавторство), Управление на инфраструктурни проекти: Учебник за дистанционно обучение (2002 г.; в съавторство).


Проф. д.ик.н. Иван Душанов (1928 – 2019 г.)

директор на ИСК (1993 – 1995 г.), зам.-ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1989 – 1990 г.),

декан (1985 – 1987 г.), I зам.-декан (1967 г.) на факултет „Икономическа информация“,

основател и дългогодишен председател и почетен член на сдружение „Съдебно-счетоводни експерти на Р България“, обявен за Счетоводител № 1 на България, председател на КС на СУБ.

Носител на „Почетен знак на УНСС“,

„Доктор хонорис кауза“ на Стопанската академия „Димитър А. Ценов”,

носител на орден „Кирил и Методий“, I степен,

на Международния юбилеен медал на Международната асоциация на счетоводителите и

на Почетния юбилеен медал „Лука Пачиоли“

Проф. д.ик.н. Иван Душанов е роден в с. Калтинец, област Велико Търново. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (1953 г.), специалност „Счетоводна отчетност“, и СДУ – ЮФ (1964 г.), специалност „Право“. Придобива научните степени „доктор“ (1956 г.) и „доктор на икономическите науки“ (1975 г.). Специализира в Полша (1965 г.) и СССР (1971 г.).

Той е бил ръководител на катедра „Счетоводство и анализ“ (1991 – 1995 г.); председател на ОС (1993 г.). Заемал е длъжността зам.-началник на ГУ на ДФК при МФ; началник на управление „Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи“ при МФ; член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация; член на Сметната палата на Република България, както и председател на сдружение „Съдебно-счетоводни експертизи в Република България“; член на СУБ; член на Борда на „Journal of Applied Accounting Research“ (Обединеното кралство); почетен член на Съюза на полските счетоводители.

Научните интереси на проф. д.ик.н. Иван Душанов са  в областта на организацията и методологията на счетоводната отчетност, вътрешния финансов контрол и съдебно-счетоводните експертизи, ревизионния финансов контрол в национален мащаб, проблемите на организацията, използването и планирането на финансовите средства на държавните промишлени предприятия в страната, съдебно-счетоводните експертизи.

Неговите лекционни курсове са в областта на финансовите отчети на предприятията, съдебно-счетоводни експертизи, промишленото счетоводство, счетоводната отчетност на стопанските организации, методологията и организацията на счетоводната отчетност, методологията и организацията на вътрешния финансов контрол, финансовото счетоводство, общата теория на счетоводната отчетност, международните и националните счетоводни стандарти.

Основни негови публикации: Въведение в счетоводството и съдебно-счетоводни експертизи (1993 г.; в съавторство), Главният счетоводител в системата на стопанското управление (1974 г.), Курс по счетоводство на предприятието (1991 г.; в съавторство), Обща теория на счетоводството (1998 г.), Съдебно-счетоводни експертизи (1990 г.; в съавторство).


Доц. д-р Божана Неделчева (1939 г.),

директор на ИСК (1995 – 2005 г.), председател на Асоциацията по публична администрация (от 2004 г.),

основоположник на българо-японския проект JICA, чиято цел е приложението на уникален японски метод за подготовка на бизнес мениджъри,

носител на награда за принос в развитието на интелектуалната собственост на Националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria.bg.

Доц. д-р Божана Неделчева е родена във Варна. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ (1962 г.), специалност „Право“. Специализира право, икономика и методика на техническата творческа работа в Прага (1968 – 1972 г.), призната за докторантура; сравнително гражданско и търговско право, право на интелектуалната собственост, международно частно право, европейско право в Сорбоната, Франция (1976 г.), в Страсбург и в Монпелие; гражданско право и международно частно право в ЮФ на МГУ (1987 г.); правно регулиране на мениджмънта и право на интелектуалната собственост в университета „Рицумейкън“, Япония (2003 г.). Представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и пред Европейското патентно ведомство по хармонизация на вътрешния пазар – Аликанте, Испания. Членува в Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (APPI), в Международния институт на общински служители (IIMC) – САЩ, в Института на европейските патентни представители – Мюнхен, Германия.

Нейните научни интереси са в областта на гражданското, търговското, стопанското международно частно право и партийно право; сравнителното гражданско и търговско право; правото на интелектуалната собственост; международното търговско право; правото на ЕС; публичната администрация; професионализма на общинските служители.

Водила е лекционни курсове по основи на правото; сравнително гражданско и търговско право; право на интелектуалната собственост; търговско и облигационно право; международно частно право; международно търговско право; право на ВИД; право на ЕС; строително право; сравнителна държавна администрация; кооперативно право.

Доц. д-р Божана Неделчева има множество публикации, сред основните са: Кратък курс по търговско право (2002 г.; авт. колектив), Политиките и практиките на ЕС за правата и отговорностите на гражданите на ЕС (2008 г.;, авт. колектив), Правна уредба на външноикономическата дейност (1992 г.), Право на интелектуална собственост (2002 г.), Търговско право: За икономисти (2012 г.; авт. колектив).


Доц. д-р Марчо Марков,

директор на ИСК (2005 – 2013 г.),

зам.-ректор по продължаващото обучение (2009 – 2014 г.)

Доц. д-р Марчо Марков специализира в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“ (1979 – 1980 г.). Има краткосрочни специализации в различни европейски университета във Франция, Испания, Португалия, Германия, Италия, Чехия, Словакия и Полша.

Бил е декан на ОИФ (2003 – 2009 г.); председател на ФНС (2003 – 2009 г.); ръководител на катедра „Икономикс“ (2012 – 2014 г.). Бил е и генерален директор (1992 – 1995 г.) и изпълнителен директор (1995 – 1998 г.) на Осигурителна синдикална каса „Подкрепа“ АД.

Научните интереси на доц. Марчо Марков са в областта на политическата икономия, икономикса, институционалната икономика, история на развитието на институционалната теория, методиката на преподаването на икономическата теория.

Доц. д-р Марчо Марков за проектите на Института за следдипломна квалификация

ВИДЕО


Повече информация за доц. д-р Марчо Марков можете да намерите ТУК.


Доц. д-р Иван Стойчев, 

директор на ИСК (2013-2020 г.),

зам.-декан по учебната работа на факултет „Международна икономика и политика“,

главен секретар по управление на качеството,

ръководител на катедра „МИО и бизнес“ в периода 2009 – 2017 г.

Доц. д-р Иван Стойчев специализира във Великобритания, Холандия, Япония.

Неговите научни интереси са в областта на международния бизнес и маркетинг и управлението на международни проекти.

Доц. д-р Иван Стойчев за историята на Института за следдипломна квалификация

ВИДЕО


Повече информация за доц. д-р Иван Стойчев можете да намерите ТУК.


Проф. д.н. Живко Драганов, 

директор на ИСК (2020 – 2024 г.),

декан на ЮФ (2015 – 2019 г.), директор на РЦДО – Хасково

Той е президент на Европейската асоциация на юридическите факултети.

Проф. д.н. Живко Драганов е роден през 1973 г. в Хасково. Завършва ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково (1992 г.). Получава магистърска степен по специалности „Психология“ (1997 г.) и „Право“ (1999 г.) от Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Специализира в Азиатско-тихоокеанския университет „Рицумейкън“ – Бепу, Япония (2004 г.) и в Католическия университет – Брюксел, Белгия (януари – юни 2008 г.).

Бил е научен секретар на катедра „Частноправни науки“ (2008 – 2010 г.), ръководител на катедра „Международно право и право на ЕС“ (от 2017 г.  до днес). Директор на Центъра за правни изследвания.

Научните интереси на проф. д.н. Живко Драганов са в областта на правото на интелектуалната собственост, правото на ЕС и международното право.

Води лекционни курсове по право на интелектуалната собственост, право на ЕС, право на интелектуалната собственост на ЕС, вътрешен пазар на ЕС, международно търговско право, international trade law, american law.

Има издадени над 52 публикации, някои от основните са: Интелектуална собственост и основни права в правото на ЕС, 2019 г.; Обекти на интелектуалната собственост, 2016 г.; Правен режим на означенията: Марки, фирми, географски означения, домейн имена, 2006 г.; Правна закрила на промишления дизайн в ЕС, 2008 г.; Право на ЕС, 2012 година.

Проф. д.н. Живко Драганов за Института за следдипломна квалификация

ВИДЕО


 Доц. д-р Георги Николов,

директор на ИСК от 2024 г. досега,

зам.-декан по учебната работа на факултет „Управление и администрация”,

ръководител на катедра „Регионално развитие“ от 2017 г. 

Доц. д-р Георги Николов е роден в София през 1980 г. Завършва 59. СОУ „Васил Левски“, София (1997 г.); УНСС, специалност „Публична администрация“ (2006 г.), придобива научната степен „доктор“ (2011 г.). Специализира в Нюшател, Швейцария (2008 г.) – „Политики за развитие на регионите“.
Неговите научни интереси са в областта на теорията и практиката на регионалното развитие, анализа и оценката на регионални политики; държавните политики и стратегии. Притежава 15 години преподавателски опит и работи по дисциплините „Устойчиво развитие на регионите“, „Иновативно развитие на териториите“, „Децентрализация и местно самоуправление“, „Конкурентоспособност на регионите“, „Регионален икономически растеж“ и „Развитие на интелигентни градове“.
Доц. Георги Николов води лекции по иновативно развитие на територията, държавни политики и стратегии, децентрализация и местно самоуправление, конкурентоспособност на регионите, електронно правителство.
Има издадени над 45 публикации, основните са: Държавни политики и стратегии за регионално развитие.София, 2016 г.,  Електронни услуги в регионалното развитие, София, 2016 година.
Обществената му ангажираност е свързана с два мандата като член на Съвета по регионална политика към МРРБ, член на Регионалния съвет за развитие на Югозападния район. Независим експерт-оценител на иновативни проекти към Министерството на иновациите и развитието, както и експерт по регионално и местно развитие към Асоциацията на българските градове и региони.