Обновено: петък, 19 януари 2024 13:12

Жива памет - проф. д-р Димитър Добрев

(1888-1961)

Проф. д-р Димитър Добрев е втори ректор на УНСС

в периода 1940 - 1948 г.

Вторият ректор на УНСС проф. д-р Димитър Добрев е основател и патриарх на счетоводната наука в България. Бил е и гимназиален, и университетски преподавател, председател на ИДЕС, учен, инициатор, създател и първи председател на Българската земеделска и кооперативна банка - общественик винаги с мисия.

Проф. Добрев е роден в Котел на 31 август 1888 г.

Родната къща на проф. Добрев в Котел

Завършва Търговската гимназия в Свищов, а по-късно е студент във Висшето търговско училище в Лайпциг.

Проф. Димитър Добрев е първият българин, защитил докторска дисертация по счетоводство на 2 март 1911 г. Докторската степен е присъдена от Философския факултет на Университет „Фридрих-Александър“ – Ерланген, Германия. Темата на дисертацията е „Земеделските кредитни кооперации в България“, фототипното копие на труда, издадено от Института на дипломираните експерт-счетоводители през 2022 г., беше дарено на УНСС.

Портретна снимка на проф. Димитър Добрев като докторант в Ерланген (Германия), снимката се съхранява в музея на УНСС Дисертацията „Земеделските кредитни кооперации в България“

От 1911 до 1918 г. проф. Димитър Добрев е учител в Търговската гимназия при Търговско-индустриалната камара в Пловдив, а по-късно - в Търговската гимназия в София.

Проф. д-р Димитър Добрев като учител в ТГ - Пловдив, 1917 г., снимката се съхранява в музея на УНСС

Като човек с много богат практически опит, преди да се посвети изцяло на науката проф. Добрев е завеждал занаятчийското бюро при Търговската палата гр. Пловдив и е бил секретар в Централна кооперативна банка - София.

Бил е и счетоводител за Н.В. цар Борис ІІІ преди войната. 

Позлатена игла за ревер с монограм царската корона, подарена от Царския дворец

След 1924 г. се посвещава на научна дейност и е избран за професор в Свободния университет за политически и стопански науки, където е на научна работа до 1940 г. След смъртта на проф. Стефан Бобчев е избран за втори ректор на университета. Преподавател е до 1959 г.

Проф. Добрев един от най-продуктивните сред първото поколение български учени икономисти. Особено големи са неговите заслуги за утвърждаването  и развитието на счетоводната наука у нас.

В края на 20 -те и през 30-те години на XX век проф. Добрев вече е утвърдено име в научната икономическа колегия. Той е в ръководството на Съюза на счетоводителите в България като член на Управителния съвет, главен редактор и един от основните автори в неговия печатен орган – „Списанието на Съюза на счетоводителите в България“. Именно средите на Съюза и главно проф. Добрев са инициаторите за създаването на Института на заклетите експерт-счетоводители в България, макар че по-късно двете структури ще влязат в остър конфликт помежду си.

Проф. Димитър Добрев с децата си, снимката се съхранява в музея на УНСС
Проф. Димитър Добрев със семейството, снимката се съхранява в музея на УНСС

През 1926 г. участва в основаването на Дружество на икономическите академици, което си партнира с видни фигури в българския академичен и стопанския живот, като Андрей Ляпчев, проф. Петко Стоянов, д-р Константин Бобчев, Георги Симеонов – всички в различни периоди, свързани със Свободния университет.

За проф. Добрев 40-те години на XX век са изпълнени с най-големи отговорности и обрати. Временно Свободният университет е закрит, а негов наследник се явява новосъздаденото със закон Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН), починал е и проф. Стефан Бобчев. През 1947 г. ДВУФАН се влива в Държавностопанския отдел на Юридическия факултет на Софийския университет. Проф. Добрев е избран за негов декан до следващата година. Това е последната заемана от професора административна длъжност.

Със семейството си през 50-те години на ХХ век

Големите са заслугите на проф. д-р Димитър Добрев за работата на Института на заклетите експерт-счетоводители в България. Той е инициаторът, дългогодишният председател, а в последствие и почетният председател на Института. Показателен факт за големия авторитет, който има проф. Добрев пред колегията, е че той получава категорична подкрепа на членовете, като винаги неговото ежегодно преизбиране се случва с най-много гласове спрямо гласовете, дадени за други членове на Управителния съвет.

Награден е с орден Кирил и Методи 1-ва степен. 

Умира през 1961 година на 72 години.


Снимката се съхранява в музея на УНСС

Проф. д-р Димитър Добрев е най-продуктивният като научно творчество представител на университетската колегия. Той е безспорен авторитет, обединителна личност, инициатор. Реализирал е и оглавил най-значимият проект на онова време - Института на заклетите експерт-счетоводители в България.

Проф. д-р Димитър Добрев е основател и патриарх на счетоводната наука в България. Историческият период на неговата плодотворна дейност се характеризира с теоретично осветляване и установяване на научните основи на счетоводството.

Той поставя въпроса за счетоводната идеология. Проф. Димитър Добрев възприема принципната основа на счетоводството от гледище на основополагащите базови и фундаментални знания за същността на счетоводството като теория с практическа насоченост. Изяснява я в икономически и приложен аспект, чрез което гради и образованието по счетоводство в страната ни. Принципите на счетоводството са представени в редица негови трудове.

Проф. Добрев обосновава счетоводния баланс, не само като базов счетоводен принцип, но и като отделна научна област счетоводството. Той разглежда анализа на баланса като част от счетоводството, като анализът на баланса е необходим за всеки, който се интересува от развитието на предприятието.

Портрет на проф. Димитър Добрев, дарен на музея на УНСС от внучката му Снежана Коулс през 2006 г.

Част от трудовете на проф. д-р Димитър Добрев:

  •  „Теория и анализ на балансите“, София 1946 г. Трето издание, печатница „Българска Наука“, Пор.252/945. Р.889.
  • „Наука за отделното стопанство“ София 1941 г., второ издание София 1946 г., печатница „Изгрев“.
  • „Систематичен курс по счетоводство“, 1946 г., шесто издание №28, Издание на Фонда за подпомагане на студентите в София, ул. Кракра №21, печатница „Белеграф“, 1946 г., София, ул. „Опълченска“ 69.
  • „Ръководство за контрола, ревизии и експертизи на стопанските предприятия“, София 1933 г., счетоводни, материални, стопанско-организационни, данъчно-фискални, съдебни и други проверки и експертизи.
  • „Икономика на предприятието“ – записки две издания до 1949 г.
  • „Основи на анализа на стопанската дейност на промишленото предприятие“ – 1954 и 1957 г.,
  • „Систематично търговско счетоводство“ – 1914 г., Пловдив.
  • „Структурни проблеми на технизираното стопанство“ - 1945 г.
  • „Индустриално счетоводство“ - две издания 1924 г. и 1935 г.

Информацията е взета от книгата „Институтът на заклетите експерт-счетоводители в България и неговите председатели (1931-1948)“ с автори чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев, проф. д-р Стоян Стоянов (УНСС), доц. д-р Камелия Савова-Симеонова (УНСС). Тя излиза през 2022 г., нейната втора глава е посветена на проф. д-р Димитър Добрев.


Съвременниците на проф. Димитър Добрев казват за него: 

  • „От скромния преподавател израсна един голям и вдъхновен творец в полето на счетоводната наука. Тая наука в България не съществуваше по-рано. Създаде я д-р Добрев“ - из статия във вестника в родния град на проф. Димитър Добрев - Котленски общински вестник, 1933 г. ) 

  • „Проф. Добрев е не само голям учен, но и голям възпитател и педагог. Той учи младите кадри на етика и себеотдаване, на вглъбяване в работата“ - проф. Христо Калигоров;

  • Проф. Коста Пергелов говори за „приноса на основоположника на съвременната счетоводна мисъл в България..., който с право се възприема от поколенията за патриарх на счетоводството в България“.


Научни приноси на проф. Димитър Добрев: 

  • Цялостното му творчество е принос към счетоводството в България като наука, практика и образование. 

  • Принос за счетоводната идеология: 

- определя счетоводството като наука, а не като занаят като привлича вниманието върху един основен философски проблем. Въпросът е за изясняване на конструктивната цялост на счетоводството, което налага да се определи дали счетоводството е формална техника или „изкуство“, или самостоятелна наука“. Изграждането на счетоводната идеология обхваща най-общо научните основи, целите, задачите, мястото и постиженията на счетоводството в дейността на стопанските обекти. Това е важно за работата на експерт-счетоводителите и издига нивото на теоретичната и практическата им подготовка. 
  • Принос за принципната основа на счетоводството – в трудовете му се разглеждат: 
- Капиталът като базова категория в счетоводството;  
- Счетоводният баланс като основа на счетоводството; 
- Счетоводните сметки – присъщ елемент на счетоводството; 
- Стопанските операции като динамично проявление на активите и капиталовите източници. 

- Счетоводната техника като част от счетоводните принципи – годишното приключване се определя като счетоводна техника с две основни цели - да се установят и съпоставят сумата и съставът на активите със сумата и съставът на пасивите; да се констатират стойността и съставът на печалбите и загубите и да се определи крайният стопански резултат като изменение на вложения в предприятието собствен капитал. 

- Принос за счетоводния баланс – определя го не само като базов счетоводен принцип, но и като отделна научна област в счетоводството. Свойствата на балансите той определя като детайлност, пълнота, яснота, вярност, последователност и единство на баланса - „Значението на балансите ще бъде толкова по-голямо и ценно, колкото те са по-пълни, по-детайлни и дават искрено и вярно изображение на състоянието на дадено предприятие.