УНСС отбелязва 3 март с ценна релефна карта на България от 1928 г. и изложби за Любен Каравелов и Георги С. Раковски

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”.

„Най-вълнуващото е, че от днес ще може да виждате постоянно експонирана в Библиотеката на УНСС картата, която е една от малкото запазени релефни карта на България от 1928 г. с границите и на Санстефанска България“, посочи ректорът проф. д-р Димитър Димитров. „Много любопитно е, че в процеса на проучване стана ясно, че информацията за тези карти излиза извън границите на България – втората карта, именно картата на УНСС, печели сребърен медал от организацията на художниците на Ню Йорк, а от друг документ е видно, че първата карта е изпратена като подарък на Генералния щаб на руската армия и оттам в Зимния дворец ( по-късно част от „Ермитажа“)“, допълни ректорът.

„Най-вълнуващото е, че от днес ще може да виждате постоянно експонирана в Библиотеката на УНСС картата, която е една от малкото запазени релефни карта на България от 1928 г. с границите и на Санстефанска България“, посочи ректорът проф. д-р Димитър Димитров. „Много любопитно е, че в процеса на проучване стана ясно, че информацията за тези карти излиза извън границите на България – втората карта, именно картата на УНСС, печели сребърен медал от организацията на художниците на Ню Йорк, а от друг документ е видно, че първата карта е изпратена като подарък на Генералния щаб на руската армия и оттам в Зимния дворец ( по-късно част от „Ермитажа“)“, допълни ректорът.

„Онова, което носи като дух тази изложба, е показателно за това, че свободата не е една дата. Свободата не е освобождение. Свободата е процес“, подчерта проф. д.н. Пенчо Пенчев. „И този процес започва, в неговото революционно измерение, с Георги Стойков Раковски, който стои в основата на организираното националноосвободително революционно движение, преминава през един от върховете и титаните на организираното националноосвободително движение – Любен Каравелов, който наистина стои на върха, най-близкият сътрудник на Левски. Съдбата на Каравелов през XIX век показва, че освобождението не иска само Караджата, че освобождението не става само с размахване на оръжие, защото в края на живота си Каравелов оценява, че, за да бъде свободен българският народ, е необходима и дълга еволюция, и просвещение. А според Каравелов целта на българския народ, и това той го формулира още през XIX век, е да бъде свободен и образован. Не само свободен, но и образован. На образованието, на значимостта на образованието, обръща много голямо внимание и Георги Раковски, както и на международните измерения на нашето освобождение. Неслучайно неговият вестник, издаван в Белград, „Дунавски лебед“ е издаван и на френски език, при това на доста добър френски. Неслучайно той плаща много на френски редактор, за да може българската свобода и българската кауза да се пропагандира в тогавашна Европа. А френският за XIX век е лингва франка, това, което сега е английският за света. Основателят на нашия университет проф. Стефан Бобчев пише в спомените си, че, когато е ученик в Цариград, всички негови съученици се редят на опашка и си запазват правото да четат, малко нелегално, вестник „Дунавски лебед“ – вестника на Раковски. Това е значението, това е допирът на Раковски пряко с основателя на нашия университет. Духът на Раковски присъства и в този университет. Затова трябва тази изложба да е тук.  И накрая, разбира се, свободата е процес, в който се включва и човекът, свързан с великолепната карта, за която вече стана дума. Става дума за генерал Климент Бояджиев – герой от няколко войни, генерал, родом от Охрид. Нека не забравяме това. Свободата е процес, който включва борбата за национално обединение. От тази гледна точка изложбата е изключително подходяща, защото този процес трябва да продължи. Той не трябва да спира. Процесът на свобода и освобождение, който не е просто една дата и дано не остане само една дата. Дано в сърцата си продължим борбата за свобода.“

Г-н Петър Петров, директор на Университетската библиотека, допълни подробности за релефната карта и за генерал Климент Бояджиев. „Картата е гипсова, с размери 188/127,5 сантиметра, контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци. На нея е упоменато, че е одобрена от Министерството на (народното) просвещение.“ Той уточни, че в процеса на проучването, направено от УНСС, в Централния държавен архив са открити няколко документа, които показват, че за картата се знае и извън границите на България. Директорът на Библиотеката обърна внимание и на живота и делото на генерал Климент Бояджиев, герой от войните за национално обединение на България, който е бил министър на войната (1913 – 1914), служил е в Генералния щаб на Българската армия. По време на Първата световна война командва най-голямата военна групировка – Първа армия.

„Последният орден, който получава посмъртно, е орден „Стара планина“ I степен с мечове през 2013 г.“, допълни Петър Петров и представи и другите български и чужди отличия, които той получава приживе.

„Последният орден, който получава посмъртно, е орден „Стара планина“ I степен с мечове през 2013 г.“, допълни Петър Петров и представи и другите български и чужди отличия, които той получава приживе.

„Последният орден, който получава посмъртно, е орден „Стара планина“ I степен с мечове през 2013 г.“, допълни Петър Петров и представи и другите български и чужди отличия, които той получава приживе.

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори старшина Генадий Димитров, сержант Александра Атанасова и старшина Преслав Банков, курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”. Създаването на филма е свързано с честването на 160 години от рождението на генерал Климент Бояджиев през 2021 г. Сержант Александра Атанасова, днес преподавател, разказва повече за него по повод излъчването на филма в УНСС. „Идеята за филма възниква от полк. Георги Георгиев. Патронът (произведен през 1916 г.), който е показан във филма, е намерен в района на Шумен. Тълкуването е, че един неизползван тогава патрон е един живот повече. Шуменци са участвали в 7-ми пехотен Преславски полк (през 1912 – 1913 г. полкът е част от дивизия, начело, на която е  генерал-майор Климент Бояджиев) и затова предположихме, че патронът символично е бил в паласка на шуменец, участвал в боевете на полка в Добруджа и е бил върнат от фронта, останал е за спомен.“ Тя уточни, че сценарият на филма е на курсантите. Филмът „Безмълвният свидетел – 1916” иска да увековечи българската бойна слава и да ни припомни за безмълвните герои, онези герои, които са опазили България.

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори старшина Генадий Димитров, сержант Александра Атанасова и старшина Преслав Банков, курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”. Създаването на филма е свързано с честването на 160 години от рождението на генерал Климент Бояджиев през 2021 г. Сержант Александра Атанасова, днес преподавател, разказва повече за него по повод излъчването на филма в УНСС. „Идеята за филма възниква от полк. Георги Георгиев. Патронът (произведен през 1916 г.), който е показан във филма, е намерен в района на Шумен. Тълкуването е, че един неизползван тогава патрон е един живот повече. Шуменци са участвали в 7-ми пехотен Преславски полк (през 1912 – 1913 г. полкът е част от дивизия, начело, на която е  генерал-майор Климент Бояджиев) и затова предположихме, че патронът символично е бил в паласка на шуменец, участвал в боевете на полка в Добруджа и е бил върнат от фронта, останал е за спомен.“ Тя уточни, че сценарият на филма е на курсантите. Филмът „Безмълвният свидетел – 1916” иска да увековечи българската бойна слава и да ни припомни за безмълвните герои, онези герои, които са опазили България.

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори старшина Генадий Димитров, сержант Александра Атанасова и старшина Преслав Банков, курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”. Създаването на филма е свързано с честването на 160 години от рождението на генерал Климент Бояджиев през 2021 г. Сержант Александра Атанасова, днес преподавател, разказва повече за него по повод излъчването на филма в УНСС. „Идеята за филма възниква от полк. Георги Георгиев. Патронът (произведен през 1916 г.), който е показан във филма, е намерен в района на Шумен. Тълкуването е, че един неизползван тогава патрон е един живот повече. Шуменци са участвали в 7-ми пехотен Преславски полк (през 1912 – 1913 г. полкът е част от дивизия, начело, на която е  генерал-майор Климент Бояджиев) и затова предположихме, че патронът символично е бил в паласка на шуменец, участвал в боевете на полка в Добруджа и е бил върнат от фронта, останал е за спомен.“ Тя уточни, че сценарият на филма е на курсантите. Филмът „Безмълвният свидетел – 1916” иска да увековечи българската бойна слава и да ни припомни за безмълвните герои, онези герои, които са опазили България.

Обществена колекция „История на УНСС“