УНСС отбелязва 3 март с ценна релефна карта на България от 1928 г. и изложби за Любен Каравелов и Георги С. Раковски

Уникална релефна гипсова карта на България от 1928 г. може да бъде видяна на 2 етаж в реновираната Библиотека на УНСС. Тя беше експонирана по повод 3 март. Автор на ювелирното произведение е генерал Климент Бояджиев, герой от войните за национално обединение. Картата от години се съхранява във фондовете на Университета. В началото на годината ректорът проф. д-р Димитър Димитров възложи на дирекция „Кабинет на ректора“ събиране на информация за безценния артефакт, който остава за постоянно експониран в Библиотеката. 

Картата е „II новопоправено издание 1928 г.“ на първата релефна карта на (Княжество) България (1900 г.), като и двете издания на картата са с автор генерал Климент Бояджиев. На второто издание са показани границите по Санстефанския мирен договор от 1878 г., по Букурещкия мирен договор, 1913 г. и по Ньойския договор от 1919 г.

Част от събитията за 3 март е и гостуващата изложба от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ с експозициите: „Любен Каравелов – Със сърце и перо за свобода“ (създадена по повод 140 години от неговата смърт и 150 години от издаването на вестник „Свобода“ – 2019 г.)  и „Георги С. Раковски – „Мъдрост с храброст в едино“ (по повод 200 години от рождението му – 2021 г.).

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”.

„Най-вълнуващото е, че от днес ще може да виждате постоянно експонирана в Библиотеката на УНСС картата, която е една от малкото запазени релефни карта на България от 1928 г. с границите и на Санстефанска България“, посочи ректорът проф. д-р Димитър Димитров. „Много любопитно е, че в процеса на проучване стана ясно, че информацията за тези карти излиза извън границите на България – втората карта, именно картата на УНСС, печели сребърен медал от организацията на художниците на Ню Йорк, а от друг документ е видно, че първата карта е изпратена като подарък на Генералния щаб на руската армия и оттам в Зимния дворец ( по-късно част от „Ермитажа“)“, допълни ректорът.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров, г-жа Ани Тодорова, началник на отдел „Образование, социални дейности, култура и спорт“, инж. Атанас Горов, зам.-кмет от район „Студентски“, д-р Руслан Иванов от Националната библиотека“ Св. св. Кирил и Методий“, Петър Петров, директор на Университетската библиотека, проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра „Политическа икономия“ (от дясно наляво)

„Онова, което носи като дух тази изложба, е показателно за това, че свободата не е една дата. Свободата не е освобождение. Свободата е процес“, подчерта проф. д.н. Пенчо Пенчев. „И този процес започва, в неговото революционно измерение, с Георги Стойков Раковски, който стои в основата на организираното националноосвободително революционно движение, преминава през един от върховете и титаните на организираното националноосвободително движение – Любен Каравелов, който наистина стои на върха, най-близкият сътрудник на Левски. Съдбата на Каравелов през XIX век показва, че освобождението не иска само Караджата, че освобождението не става само с размахване на оръжие, защото в края на живота си Каравелов оценява, че, за да бъде свободен българският народ, е необходима и дълга еволюция, и просвещение. А според Каравелов целта на българския народ, и това той го формулира още през XIX век, е да бъде свободен и образован. Не само свободен, но и образован. На образованието, на значимостта на образованието, обръща много голямо внимание и Георги Раковски, както и на международните измерения на нашето освобождение. Неслучайно неговият вестник, издаван в Белград, „Дунавски лебед“ е издаван и на френски език, при това на доста добър френски. Неслучайно той плаща много на френски редактор, за да може българската свобода и българската кауза да се пропагандира в тогавашна Европа. А френският за XIX век е лингва франка, това, което сега е английският за света. Основателят на нашия университет проф. Стефан Бобчев пише в спомените си, че, когато е ученик в Цариград, всички негови съученици се редят на опашка и си запазват правото да четат, малко нелегално, вестник „Дунавски лебед“ – вестника на Раковски. Това е значението, това е допирът на Раковски пряко с основателя на нашия университет. Духът на Раковски присъства и в този университет. Затова трябва тази изложба да е тук.  И накрая, разбира се, свободата е процес, в който се включва и човекът, свързан с великолепната карта, за която вече стана дума. Става дума за генерал Климент Бояджиев – герой от няколко войни, генерал, родом от Охрид. Нека не забравяме това. Свободата е процес, който включва борбата за национално обединение. От тази гледна точка изложбата е изключително подходяща, защото този процес трябва да продължи. Той не трябва да спира. Процесът на свобода и освобождение, който не е просто една дата и дано не остане само една дата. Дано в сърцата си продължим борбата за свобода.“

„Освобождението на България и раждането на Третата българска държава е преломен момент в историята ни, едно дълго чакано и търпеливо подготвяно събитие“, каза д-р Руслан Иванов от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. „Епохата на Възраждането ражда плеяда възрожденци, самоотвержени просветители, прозорливи общественици, пламенни революционери, които работят за освобождението на България.“ Той представи двете експозиции, които гостуват на УНСС, определяйки Раковски с думите на Иван Вазов - „Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен“ и като един от идеолозите на националноосвободителното движение. Д-р Иванов се спря и на революционната и публицистична дейност на Любен Каравелов. Той уточни, че автентичните документи от фондовете на двамата революционери, които са показани в изложбата, са достъпни онлайн през сайта на Националната библиотека.  

Г-н Петър Петров, директор на Университетската библиотека, допълни подробности за релефната карта и за генерал Климент Бояджиев. „Картата е гипсова, с размери 188/127,5 сантиметра, контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци. На нея е упоменато, че е одобрена от Министерството на (народното) просвещение.“ Той уточни, че в процеса на проучването, направено от УНСС, в Централния държавен архив са открити няколко документа, които показват, че за картата се знае и извън границите на България. Директорът на Библиотеката обърна внимание и на живота и делото на генерал Климент Бояджиев, герой от войните за национално обединение на България, който е бил министър на войната (1913 – 1914), служил е в Генералния щаб на Българската армия. По време на Първата световна война командва най-голямата военна групировка – Първа армия.

„Последният орден, който получава посмъртно, е орден „Стара планина“ I степен с мечове през 2013 г.“, допълни Петър Петров и представи и другите български и чужди отличия, които той получава приживе.

В преподавателската читалня на Университетската библиотека може да бъде видян и документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” с автори старшина Генадий Димитров, сержант Александра Атанасова и старшина Преслав Банков, курсанти от Военния факултет в Шумен към Националния военен университет „Васил Левски”. Създаването на филма е свързано с честването на 160 години от рождението на генерал Климент Бояджиев през 2021 г. Сержант Александра Атанасова, днес преподавател, разказва повече за него по повод излъчването на филма в УНСС. „Идеята за филма възниква от полк. Георги Георгиев. Патронът (произведен през 1916 г.), който е показан във филма, е намерен в района на Шумен. Тълкуването е, че един неизползван тогава патрон е един живот повече. Шуменци са участвали в 7-ми пехотен Преславски полк (през 1912 – 1913 г. полкът е част от дивизия, начело, на която е  генерал-майор Климент Бояджиев) и затова предположихме, че патронът символично е бил в паласка на шуменец, участвал в боевете на полка в Добруджа и е бил върнат от фронта, останал е за спомен.“ Тя уточни, че сценарият на филма е на курсантите. Филмът „Безмълвният свидетел – 1916” иска да увековечи българската бойна слава и да ни припомни за безмълвните герои, онези герои, които са опазили България.

Документалният филм „Безмълвният свидетел – 1916” можете да видите ТУК.

Обществена колекция „История на УНСС“