Българската изборна система, българите по високите върхове на света и българският корен - последен ден от Университетската седмица на книгата

Розмари Де Мео разказа, че като много българи е заминала за чужбина и е реализирала средностатистическата българска мечта – да се омъжи за богат чужденец. И тя се омъжва за такъв в Италия. И като ме налегна една страшна болест, която се нарича носталгия. Носталгия не се случва на турист, носталгията го сполетява този, чиято душа не знае в колко часа ще се прибере в Родината си. Аз бях от тези и въпреки огромната ми любов със съпруга и прекрасния живот, който имахме, аз се върнах“. След като се връща заживява в планината в една селска махала при Магда Богданова. И тя промени живота ми и ми разказа истината за него. Магда казваше: Не прави грешката да вземаш на хората сложното, хората не са готови за простото. Хората искат да се чувстват важни и заради това искат да им е сложно. Потребяват и сложни думички. Простатата не е за всеки. Простотата е пътят и резултат от пътя. Магда казваше още, че душата пебъдва. Аз я питах дали има предвид прераждане. Тя не обичаше тази дума. Душата се връща и отива, връща се и отива. Трупа опит и в един момент става стара душа. Когато се връща, тя се връща на училище и чистилище. И всеки път тази мъдра душа прави два избора. Тези избори са свързани с мястото, откъдето този път ще започне да учи, те са свързани с родина и род.  В този миг, в който душата избира и се свързва, очовечва се и получава свободна воля, за да учи или не учи уроците си, тогава се свързва с корена. Ти недей гледа на корена като котва, казваше Магда, човек има крила и може да лети. През целия път човек черпи сила от корена, но е длъжен да върне дълга си до края на живота си. Поливайте корена. Имаме страшно много причини да се гордеем, че сме българи, българинът е голяма работа, България е памет и бъдеще.