Проф. Димитър Димитров приветства в УНСС лауреата на голямата литературна награда „Мигел де Сервантес“ г-н Серхио Рамирес

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров посрещна писателя г-н Серхио Рамирес и откри представянето на най-новия му роман „Тонголеле не умееше да танцува“. Авторът е бивш вицепрезидент на Никарагуа и носител на най-престижната награда в испаноговорящия свят – „Мигел де Сервантес”.

„След прекрасните рецензии за творчеството на г-н Рамирес и анонса за неговото посещение в България, УНСС предложи на Институт Сервантес – София да организираме заедно това събитие“, посочи в приветствието си към уважавания никарагуански писател проф. Димитър Димитров. Той подчерта, че в Университета има много студенти, които изучават испански като първи или втори чужд език в рамките на своето обучение.

Той изрази своята увереност, че всеки един читател, запознавайки се с новия роман на Серхио Рамирес, ще изпита интелектуална радост и пожела нови творчески успехи на автора.

Директорът на Института Сервантес – София г-жа Мария Сантос и преводачът на някои от книгите на автора г-жа Любка Славова

Директорът на Института Сервантес – София г-жа Мария Сантос и преводачът на някои от книгите на автора г-жа Любка Славова

Г-жа Любка Славова, преводач и на първата, издадена на български език книга на писателя, сподели, че неговият стил на писане е много елегантен, изтънчен и оставя измамно чувство за мекота и спокойствие:  „Под този спокоен пласт има цял океан от най-различни чувства.“ Тя разказа за отговора си на въпрос от нейни студенти от НБУ как определя една книга като добра, много добра или гениална. „Ако някой чете една книга и не може да я остави до края, значи книгата е добра, ако има желание отново да я прочете – тя е много добра, а когато въпреки тези две четения останат неща, които не е успял да забележи или някои скрити послания, и отново му се прииска да я прочете, значи тя е гениална. Ето това ми се случи на мен с книгите на г-н Серхио Рамирес.“ 

Романът „Тонголеле не умееше да танцува“ е забранен от властите в Никарагуа и е издадена заповед за ареста на автора. Това става причина за заминаването му в Испания. Романът е третата част от сагата за инспектор Долорес Моралес. Първите две части, които също са преведени на български език са:  „Небето плаче за мен“ и „Вече никой не плаче за мен“.