Трета годишна международна конференция по монетарни и икономически проблеми

В голямата конферентна зала

Кръгла маса „20 години паричен съюз“ открои дискусионните проблеми и становища по темата.  На нея присъстваха проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС, председател на Консултативния съвет на ЦПИ, член на УС на БНБ (2004 - 2016), председател на Съвета на директорите на „Монетен двор“ ЕАД (2014 - 2017), проф. д.ик.н. Николай Неновски, директор на ЦПИ, Университет на Пикардия „Жул Верн“, Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, проф. Ксавие Рише от Университет Сорбона, Париж, Франция, член на Консултативния съвет на ЦПИ, бившите финансови министри доц. Стоян Александров (1992 г.) и доц. Петър Чобанов (2013 г.), преподавател в УНСС, доц. Емил Хърсев, бивш подуправител на БНБ, преподавател в УНСС, проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на СИБ, проф. д.ик.н. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН, член на УС на БНБ (1997-2006 г.) и др.

Ректорът приветства участниците във форума

Историята на валутния борд у нас, същността и резултатите от функционирането му представи ас. Димитър Чобанов от катедра „Финанси“. Той се спря на процесите, последиците и някои грешки при провеждането на икономическата политика, ситуацията в банковия сектор, темпа на инфлация и др.

Кръглата маса е първото събитие, което отбелязва 20-годишнината на паричния съвет в страната, посочи Калин Христов. Подуправителят на БНБ приветства възможността в академичен план да бъде обсъдена темата и коментирани плюсовете и минусите на валутния борд. Христов припомни, че въвеждането на паричния съвет на 1 юли 1997 г. наложи ясно и прозрачно правило на паричната политика в страната и на практика даде независимост на БНБ чрез въвеждане на експлицитна забрана за централната банка да финансира пряко или косвено правителството и необеспечено да рефинансира търговски банки. Паричният съвет успя да осигури промяна и това бе целта му – по-ниска и стабилна инфлация, посочи Христов. Той набеляза и някои дискусионни теми, свързани с инструментите на паричната политика, „зомбирането“ на корпоративния сектор и домакинствата и др.

Като „ходене на патерици“ определи 20-годишния период доц. Стоян Александров, според когото България ще трябва да плати цената за това, че се намира в режим на паричен съвет.

Валутният борд беше политическо решение и не мисля, че грешките в паричната политика са породени от монетарна логика, посочи доц. Емил Хърсев. Той коментира загубите от въвеждането му - гъвкавостта при паричното предлагане, банковите трансформации, възможността на икономиката да създава паричната маса, „оранжерийния ефект“ и др.

Паричният съвет не е свещена крава, всичко се променя, коментира проф. Гарабед Минасян. По думите му преди 20 години валутният борд е свършил добра работа, но сега е време да преценим дали още има необходимост от „изкуствени юзди“. Той приведе красноречиви данни: за изразената тенденция за увеличаване на относителния дял на левовите депозити и кредитите, сериозния прираст на парите в обръщение (със 7-8% годишно), които определи като „монетарна бомба“ спрямо доста по-ниския средногодишен ръст на БВП.

Проф. Неновски, доц. Чобанов и ас. Чобанов

Конференцията продължи работа в пленарни сесии по темите „Развитие на банковия сектор и иновации“, „Валутният борд и проблеми на паричната политика“, „Проблеми на капиталовите пазари“, „Икономическа и социална история“, пленарна сесия за докторанти и др.