Осемнадесета годишна научна сесия на УНСС
Традиционната Годишна научна сесия на УНСС обобщи резултатите от научноизследователските проекти на нашия университет, завършили през 2025 г.
На официалния президиум бяха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, зам.-ректорът по научноизследователската дейност доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректорът по учебната дейност проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, зам.-ректорът по международната дейност доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректорът по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики проф. д-р Цветана Стоянова, главният секретар по науката проф. д-р Еленита Великова.
| Доц. д-р Янко Христозов, проф. д-р Цветана Стоянова, доц. д-р Мария Воденичарова, проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, проф. д-р Еленита Великова |
„Научните изследвания са фундаментален приоритет за УНСС и неразделна част от нашата дългосрочна стратегическа визия за развитието на Университета като водещ академичен и изследователски център в страната и региона. Днешното представяне на резултатите от всички проекти, по които работим, е важна част от нашата обща изследователска дейност и ясно показва мащаба, разнообразието и динамиката на научната работа в УНСС“, каза при откриването на събитието ректорът проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „През последните години целенасочено модернизирахме и усъвършенствахме системата си за научни проекти, като я изградихме балансирано – с възможности както за по-малки проекти, така и за по-големи инициативи с по-съществено финансиране. Тази структура позволява участието и развитието на изследователи на различни етапи, включително млади учени и докторанти, които са огромен актив и потенциал за нашия университет.
В словото си ректорът изтъкна, че УНСС има около 500 докторанти и е важно те да бъдат активно включени в реалната изследователска работа, така както се прави във водещите университети по света.
Увеличило се е участието на УНСС в национални и международни научни програми – чрез Националния фонд „Научни изследвания“, други изследователски инициативи и програми като „Хоризонт Европа“. Тези участия не само осигуряват ресурси, но и създават ценни научни контакти, партньорства и възможности за по-широко международно присъствие.
Променен е и начинът, по който се отчитат и защитават проектите – процедурите са облекчени, ограничена е излишната администрация и формализъм. Този процес на рационализация и подобрение ще продължи и занапред, беше съобщено на форума.
„По традиция и тази година УНСС отличава и стимулира най-активните си изследователи и преподаватели. През 2024 г. отчетохме високи научни постижения на 33-ма изследователи, като общият брой на преподавателите с публикации в реферирани и индексирани издания достигна 120 – значителен ръст спрямо 96 през предходната година“, каза доц. д-р Мария Воденичарова и допълни: „Най-голям брой точки за 2024 г. традиционно реализира Бизнес факултета с 90 точки, следван от факултет „Управление и администрация“ с 89 точки. Най-голям брой точки има катедра „Индустриален бизнес“ – 29 точки, следвана от катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“, която има и най-висок процент преподаватели с публикации в международни бази данни. През 2023 г. бяха реализирани 384 точки, а през 2024 г. те са 513 – показател за устойчиво нарастваща научна активност и потенциал за още по-високи резултати. Особено значение имат и университетските проекти с национално и международно участие, които допринасят за по-висока видимост и въздействие на научните ни изследвания. Благодаря на всички за положените усилия, те са доказателство за силата и последователността на научната общност на УНСС.“
Ректорът връчи грамоти на реализиралите най-голям брой точки през 2024 г. по линия на публикации в първични бази данни. Пръв получи своята грамота проф. д.ик.н. Николай Неновски, който има най-много точки – 24 точки. Втора и трета позиция заемат съответно проф. д.н. Мая Ламбовска с 19,5 точки и доц. д.н. Александър Цветанов Найденов с 15 точки.
Останалите изследователи отличени с грамоти от ректора са: доц. д-р Янко Христозов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Милена Димова, проф. д-р Христина Николова, доц. д-р Иван Божикин, проф. д-р Георги Петрунов, ас. д-р Весислава Антонова, доц. д-р Антонина Хабова, проф. д.н. Живко Драганов, доц. д-р Емил Папазов, доц. д-р Паскал Желев, проф. д-р Християн Танушев, проф. д-р Цветана Стоянова, доц. д-р Албена Стефанова, проф. д-р Пламена Златева, проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, проф. д-р Камен Петров, проф. д-р Николай Цонков, доц. д-р Миглена Ангелова, ас. д-р Николай Янев, гл. ас. д-р Фани Колева, доц. д-р Христин Стрижлев, гл. ас. д-р Мария Василска, гл. ас. д-р Светослав Калейчев, доц. д-р Явор Янкулов, доц. д-р Моника Моралийска-Иванова, проф. д-р Димитър Велев, гл. ас. д-р Антоанета Ангелова–Станимирова, гл. ас. д-р Даниела Кръстева, гл. ас. д-р Красимира Вълчева.
ФОТОГАЛЕРИЯ
Работата на форума протече при регламент: представяне на проектите и последващи дискусии, което даде възможност да се откроят и коментират различни проблеми от изследователската програма.
Сесията се проведе в две секции, в които бяха включени 26 научноизследователски проекта.
Секция 1 представи научните резултати от проектите: „База от данни за изчисляване на индекс, измерващ склонността към нелегална търговия с тютюневи изделия“ с ръководител проф. д-р Димитър Димитров; „Апостолите и апостолството като образец на политическо лидерство“ с ръководител проф. д.н. Ивайло Христов; „Свързване на организации и маргинализирани общности за местни преходи към устойчивост в Европа“ с ръководител проф. д-р Христина Николова; „Бизнес барометър“ с ръководител проф. д.н. Симеон Желев; „Държава и граждански сектор: трансформация на непазарни дефекти и генериране на публична стойност“ с ръководител доц. д-р Александър Вълков; „Нагласи и очаквания на работодатели и студенти по отношение качеството на висшето образование по икономика и управление“ с ръководител доц. д.н. Георги Киранчев; „Модели за самооценка и развитие на меки компетенции на студенти, подпомагащи професионалната им реализация“ с ръководител гл. ас. д-р Никола Танаков; „Изготвяне на пространствен анализ на регионалните възможности на територията на Република България за стратегическо локализиране на индустриални зони“ с ръководител доц. д-р Георги Цолов; „Генезис и еволюция на брандинга на Балканите и в Европа – от 6 хил. г. пр.н.е. до наши дни“ с ръководител проф. д-р Христо Катранджиев; „Емпирични експерименти за установяване на специфични поведенчески прояви в бизнеса и икономиката“ с ръководител доц. д-р Ангел Марчев; „Факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС: десетилетия на традиции, приемственост и развитие“ с ръководител доц. д-р Мария Бакалова; „Разплащанията в международната търговия – тенденции и перспективи“ с ръководител доц. д-р Весела Тодорова; „Разработване на хибридни курсове по английски език за специални цели в УНСС“ с ръководител доц. д-р Албена Стефанова.
В Секция 2 бяха презентирани проектите: „Изследване на развитието на мрежата за финансова сигурност в България“ с ръководител доц. д-р Ирина Казанджиева – Йорданова; „Отражение на екзогенните шокове върху икономиката и финансите на предприятията в България в процеса на дигитална трансформация“ с ръководител доц. д-р Янко Христозов; „Финансови отчети на предприятията от публичния сектор в Р. България в условията на концептуалната рамка за финансово отчитане в публичния сектор“ с ръководител проф. д-р Даниела Фесчиян; „Данъчно-осигурителна политика на България – резултати, фискални ефекти и предизвикателства“ с ръководител доц. д-р Жеко Милев; „Скритата икономика в България: актуални оценки и емпирични анализи“ с ръководител доц. д.н. Александър Найденов; „Тенденции и перспективи в развитието на дигиталните компетентности на българските учители“ с ръководител проф. д-р Янка Тоцева; „Изследване възможностите за приложение методите на математическото моделиране в икономиката и социалните науки“ с ръководител доц. д-р Иван Йорданов; „Проучване и разработване на концептуален модел за създаване на „Академичен иновационно-базиран инкубатор“ с ръководител доц. д-р Димитър Благоев; „Аспекти на интернационализирането на УНСС в контекста на световните обществено-икономически тенденции и процеси: успехи и предизвикателства“ с ръководител проф. д-р Георги Забунов; „Внедряване на разрушителни технологии – оценка на риска“ с ръководител доц. д-р Миглена Молхова – Владова; „Употребата на утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води – нагласите на земеделските производители“ с ръководител гл. ас. д-р Кристина Тодорова; „Отворени иновации в ерата на изкуствения интелект“ с ръководител доц. д-р Зорница Йорданова; „Хъб за научно предприемачество в България (SciEntBG Hub)“ с ръководител д-р Дмитро Жерлицин.