Доц. д-р Пламен Орешарски представи книгата си за българския държавен дълг в периода на реформи

Премиерата на книгата на доц. д-р Пламен Орешарски „В сянката на дълговата спирала. Българският държавен дълг в периода на реформи – история и поуки“ бе част от 11 Annual Monetary and Economic Scientific Conference on New Trends in Global Economy: Structural, Monetary and Technological Challenges, организирана от Института по икономика и политики и Центъра по парични и икономически изследвания и катедра „Финанси“ на УНСС.

„Темата на книгата е изключително актуална и винаги ще бъде такава, защото въпросът за държавния дълг стои в основата на икономическата стабилност на всяка държава. А когато подобна тема е разработена от човек с богат практически и академичен опит, стойността ? се умножава. Доц. д-р Пламен Орешарски е човек, който е бил министър-председател, министър на финансите и дългогодишен преподавател в УНСС. Това придава особена тежест на всичко написано, а написаното остава и е основа за бъдещи анализи и решения. Желая ползотворна дискусия и съм сигурен, че тази книга ще предизвика сериозен интерес както в академичните, така и в експертните среди“, подчерта при откриване на събитието ректорът проф. д-р Димитър Димитров.

Доц. д-р Пламен Орешарски, проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Янко Христозов, директор на Института по икономика и политики и зам.-ректор по международната дейност, проф. д.ик.н. Николай Неновски, директор на Центъра за парични и икономически изследвания и преподавател в катедра „Финанси“ (от дясно наляво)

„Днес сме се събрали по повод една изключително добра академична инициатива. Нашият колега доц. д-р Пламен Орешарски представя една много интересна и ценна книга – „В сянката на дълговата спирала“. Мога да споделя, че често, когато ми се налага да давам експертни коментари, посягам именно към публикации като тази, защото тя съдържа конкретни примери и задълбочен анализ. Благодаря на всички гости, които присъстват на представянето на книгата в УНСС. Това е още едно доказателство за значимостта на темата и за интереса към нея“, каза доц. д-р Янко Христозов, директор на Института по икономика и политики и зам.-ректор по международната дейност.

„Книгата на доц. д-р Пламен Орешарски може да бъде поставена редом до най-значимите публикации по темата за българския държавен дълг и реформите във финансовата система. Тя представлява задълбочена историческа и лична реконструкция на процеси, които в продължение на години са били слабо познати за широката публика. В текста има изключително интересни анализи на конкретни сделки и решения, включително такива, които до този момент не са били публично известни. Това придава допълнителна научна и практическа стойност на изданието. Авторът разглежда процеси, които днес асоциираме със съвременната парична теория – сливането на ролите на Министерството на финансите и Централната банка, както и механизмите, наподобяващи количествените улеснения, прилагани по-късно от големите световни централни банки“, каза проф. д.ик.н. Николай Неновски, директор на Центъра за парични и икономически изследвания и преподавател в катедра „Финанси“.

В своето изказване доц. Пламен Орешарски подчерта, че книгата „В сянката на дълговата спирала“ е едновременно личен и обществен разказ – „за голяма част от моя професионален път“ и за усилията му да бъдат съхранени важни, но слабо познати моменти от икономическата история на България. Според него мотивът за написването й е бил

„обществена отговорност“ – да опише направеното не като лична равносметка, а като нещо, значимо за цялото общество. Доц. Орешарски отбеляза, че макар последните данни в книгата да са отпреди две години, днес тя е дори по-актуална, тъй като „дълговете у нас отново нарастват“, а проблемът с дълговата спирала отново става сериозен.

Идеята за изследването се заражда в началото на пандемията, когато първоначалната студия е от около 40 страници като постепенно се разширява в цялостен анализ. Целта става да се проследи развитието на българския публичен дълг от 1990 г. – година, която авторът определя като „преломен момент“. Дотогава управлението на дълга е било подчинено на различна, централизирана логика, а след това започва институционализирането и поемането на отговорността от държавните финансови институции.

Авторът отбеляза, че в книгата особено внимание е отделено на т.нар. „заварен дълг“ и на факта, че България е била сред малкото страни от бившия социалистически блок, които започват реформите си с мораториум върху външния дълг. По думите му страната „изгуби по-голямата част от 90-те години, опитвайки се да уреди старите си задължения“, вместо да се съсредоточи върху растежа. Именно това поражда неговото опасение, че „подобен сценарий може да се повтори“, тъй като уроците от миналото сякаш отново се забравят.

Основната цел е да се покаже „динамиката“ – как България влиза в дългова криза, как натрупва нови задължения и как излиза от тази спирала чрез трудни и понякога крайни решения. Съдържанието на книгата е структурирано в четири части: наследения дълг, натрупването на нов дълг, усилията за облекчаване на тежестта и развитието след 2008 г. Включени са и негативни примери, защото „и от тях се учи не по-малко“. Но в книгата намират място и положителните моменти – периодите на финансова дисциплина, бюджетни излишъци и натрупване на фискален резерв, които тогава са изглеждали почти недостижими.

В заключение доц. Пламен Орешарски подчерта, че книгата „не е просто спомен, не е и оправдание“, а опит за равносметка и поука. Тя е разказ не само за числа, а за „решения, страхове, компромиси и понякога пропуснати възможности“. Надеждата му е, че тя ще бъде полезна не само на специалистите, но и на младите хора, които един ден ще взимат ключовите решения за страната.