Научната конференция „Тракийският въпрос в българо-турските отношения през XX – XXI век“ се проведе в УНСС
Нашият университет бе домакин на Научната конференция „Тракийският въпрос в българо-турските отношения през XX – XXI век“, организирана от Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) и Тракийския научен институт (ТНИ) по случай отбелязването на 100 годишни от Ангорския договор.
„Скъпи организатори, участници и гости, за мен е удоволствие да бъда на този форум, тъй като „Тракийският въпрос“ за мен е лична кауза, освен институционална. Преди няколко години в разговор с г-н Премянов, председател на Съюза, стана дума за тракийския ми произход и оттогава аз активно участвам във всички събития. Не случайно и УНСС е домакин, защото нашият университет подпомага „тракийската кауза“, създава учебни планове и програми, по които обучава младите хора“ каза ректорът проф. д-р Димитър Димитров и поздрави всички участници, като им пожела ползотворна работа.
![]() |
Красимир Премянов, председател на СТДБ, откри конференцията и изложи основната цел на форума – да поддържа жива паметта за българската история и за историята на Тракийското движение, неговите исторически и съвременни измерения. „Битката за историята е голяма и ако проследим някои източници, които идват от нашите съседи, ще видим, че събитията, които се отбелязват са обърнати на 180 градуса. Необходимо е да се борим за вярна и обективна интерпретация на историята на България, особено що се отнася до националното освобождение и обединението на България“, отбеляза в словото си Красимир Премянов.
Той представи гостите на научната конференция, сред които бяха представители на Военната академия, на Министерството на външните работи, уважавани учени, изследователи, дипломати, юристи и общественици, заслужилият професор на УНСС д-р Георги Янков, директор на Център за политологични изследвания към УНСС, Антон Хекимян, български журналист и политик.
Доц. д-р Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, прочете част от многобройните поздравителни адреси, получени от различни институции. В поздравителния адрес, получен от вицепрезидента на България г-жа Илияна Йотова, се отбелязва, че нерешеното обезщетяване на тракийските бежанци остава отворен дипломатически и исторически проблем, който изисква намеса на правителството на България, за да се възстанови историческата справедливост.
![]() |
![]() |
Работната програма на конференцията включваше три панела с общо 14 доклада.
Водещ на първото заседание беше проф. д-р Боряна Бужашка, преподавател в УниБИТ. Първи своя научен доклад на тема „Алтернативни интерпретации и сблъсъци на паметта на българите и турците и Тракийският въпрос“ чл. кор. проф. Васил Проданов представи различните интерпретации за едно и също историческо събитие. „Необходимо е да се постигне обективно разбиране на историята и примиряване с миналото“, каза проф. Проданов, като припомни и принципа на тракийците: „Не забравяй, но не отмъщавай“. Той отбеляза най-важните дейности, извършени от СТДБ през изминалата година, като акцентира на направените допълнения в двата тома на „Енциклопедия Тракия“.
Проф. Светлозар Елдъров говори за дипломатическата предистория на Цариградския договор от 16/29 септември 1913 г., доц. Ваня Стоянова засегна темата за предисторията на Ангорския договор, а д-р Красимира Узунова се спря на Вътрешно-тракийската организация и войводата Т. Николов (1920 – 1925 г.).
Конференцията завърши с активна дискусия, като всички изказващи се апелираха за съхраняването на паметта и ангажирането на младото поколение с тези ключови национални въпроси. Акцентира се върху необходимостта от справедлива оценка на миналото, за която ще помогнат именно подобни форуми.



