Зам.-изпълнителният директор на МВФ Марникс ван Рей: „Пътят на България към еврото е достоен за възхищение“, заяви при откриването на Дните на еврото в УНСС

В УНСС се провеждат Дни на еврото. Събитието се организира съвместно от УНСС, Института по икономика и политики на УНСС и Българската народна банка (БНБ). Фокус на мероприятието са дискусии, свързани с присъединяването на България към еврозоната.

Директорът на Института по икономика и политики доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректорът по международната дейности, поздрави присъстващите и представи официалните гости. Той подчерта значимостта на темата и активната роля на УНСС в публичния дебат за присъединяването на България към еврозоната. „Това е стъпка, която ще определи нашето място в европейското икономическо и финансово пространство. За академичната общност на УНСС тази тема е от изключителна важност, защото именно университетите са тези, които трябва да подготвят експертите, анализаторите и лидерите, които ще управляват процесите в следващите години,“ отбеляза доц. Христозов.

Приветствия към участниците в събитието отправиха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, Марникс ван Рей заместник изпълнителен директор в МВФ за Нидерландско-Белгийската група на представителство, Велислава Делчева, омбудсман на Република България, доц. д-р Петър Чобанов, подуправител на БНБ и преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС, Зорница Русинова, председател  на Икономическия и социален съвет, Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България.

Доц. д-р Янко Христозов, Марникс ван Рей, доц. д-р Петър Чобанов, проф. д-р Димитър Димитров, Зорница Русинова, Велислава Делчева, Петя Димитрова

„За мен е чест да видя финансовия елит на страната, събран в аула „Максима“ за откриването на Дните на еврото в УНСС. Инициатива, която поставя във фокуса на общественото и академичното внимание една от най-важните теми за бъдещето на България – присъединяването ни към еврозоната. Днешното събитие е не просто академична дискусия, а платформа за диалог между институции, експерти, бизнес лидери и бъдещи икономисти – нашите студенти. То показва, че УНСС продължава да изпълнява своята мисия – да бъде средище на идеи, анализи и решения, които имат значение за националната икономика и обществото. Пътят към въвеждането на еврото е стратегическо решение за страната ни. Това е процес, който изисква задълбочен анализ, прозрачност и обществено разбиране. Затова е от изключително значение, че тук се събират представителите на финансовите институции, бизнеса, академичните среди и социалните партньори. Ще имат възможност да споделят експертен опит, да отговорят на въпросите и да дадат реална перспектива за очакванията, ползите и предизвикателствата пред България“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „УНСС е естествен партньор в този разговор. В продължение на повече от век нашият университет подготвя икономистите, финансистите и анализаторите, които изграждат модерната икономика на България. Днес, заедно с Института по икономика и политики на УНСС и с подкрепата на БНБ, ние продължаваме тази традиция, като създаваме пространство за информирана и отговорна дискусия. Благодаря на всички участници, които приеха поканата на УНСС, на колегите от БНБ за партньорството, и на екипа на Института по икономика и политики за организацията на това събитие“.

В началото на изказването си Марникс ван Рей посочи, че е впечатлен от историята на УНСС, подчертавайки, че учебното заведение може да се похвали с множество изтъкнати възпитаници като управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. „Един от тях е моята управляваща директорка Кристалина Георгиева. Тя има много впечатляваща кариера, която е започнала тук. Това показва колко важно е образованието. Надявам се, че тя е вдъхновение за всички студенти“, каза той. Марникс ван Рей добави, че дори студентите да не достигнат нейното ниво, което е „доста уникално“, сред останалите възпитаници има редица други личности, достигнали добри позиции в българското общество, политиката, бизнеса и академичния свят, което би следвало да послужи за пример как в резултат на образованието човек може да служи на обществото си, региона и на Европейския съюз като цяло. „Дългият път от кризата през 1997 г. до членството в еврозоната, изминат от България, е достоен за възхищение, тъй като не е бил лесен, като членството в еврозоната не е краят, а началото на нов етап. България вече е член на Европейския съюз от 2007 г., а от 1 януари еврото ще бъде въведено и тук, в България, и бих искал да ви поздравя за това постижение, защото България ще бъде 21-вата страна членка на еврозоната“, каза Ван Рей. Той посочи, че и в родната му Нидерландия е имало носталгични настроения при въвеждането на еврото, но в крайна сметка членството в еврозоната се е оказало успех за всички страни, които са предприели тази стъпка. От гледна точка на настоящите геополитически предизвикателства, той даде пример с колебанията във валутните курсове след началото на войната в Украйна при страните в източната част на Европа, които не оперират с еврото, и тези, които са част от еврозоната, цитирайки думите на еврокомисаря по икономическите въпроси Валдис Домбровскис от вчерашното събитие на високо равнище, състояло се в София. „Домбровскис е от Латвия и каза, че еврото е било въведено в Латвия и в другите балтийски страни, но не и във всички европейски страни на източния фланг. Веднага се видяха разликите във валутите. По-добре е да си част от голяма валута като еврото, отколкото да имаш национална валута в епохи на голяма несигурност. И за съжаление, ние живеем в епоха на голяма несигурност, геополитическа, не само тук, но и в останалата част на света“, каза Марникс ван Рей, добавяйки, че еврото е втората по големина валута в света след щатския долар. Марникс ван Рей очерта настоящата макроикономическа ситуация в България, изтъквайки, че страната е постигнала много. „Паричната политика е правилна, ако погледнем инфлацията, но също така, ако погледнем например съотношението на публичния дълг, то е едно от най-ниските в ЕС. Има страни в ЕС, които имат публичен дълг над 100%. От друга страна, когато имате 25%, има място за инвестиции. Така че за фискалната политика въвеждането на еврото не е краят. То е началото на нова фаза“, каза той.

„УНСС е едно място, където се създават не само икономисти, но и мислещи граждани, подготвени да водят обществения разговор не само за еврото, но, сигурна съм, и за бъдещето на България“, подчерта Велислава Делчева, Омбудсман на Р България. „Дискусията за присъединяването ни към еврозоната е преди всичко дискусия за доверието в институциите, в решенията, които нашата държава взима, както и за доверие в самите нас като общество. Защото въвеждането на еврото не е само икономически акт, но и дълбока социална промяна. Тази промяна засяга всеки човек – от пенсионера, който следи цените, до младия предприемач, който мисли за инвестиции и развитие. Като омбудсман на Р България поставям човека в центъра на държавната политика и затова вярвам, че в този процес трябва да гарантираме, че гласът на хората ще бъде чут и решенията, които взима държавата и институциите, ще бъдат обяснени с прозрачност и уважение. Необходима е честна комуникация и ясни гаранции срещу злоупотребата и активна социална подкрепа за уязвимите групи. Само така ще запазим доверието, което е най-ценната валута в нашето общество. Убедена съм, че с общи усилия можем да превърнем този преход в икономическа реформа, а в социален договор за справедливост и стабилност. Пожелавам успех на студентите, които са бъдещи лидери и които ще продължат разговора за еврото и за бъдещето на България с нова енергия и знания. Нека това събитие да бъде пример как академичната общност, държавата и обществото могат да работят заедно в името на едно общо благо.“

„Приветстваме ви в средището на знание и мястото, където се формират бъдещите лидери на българската икономика и финанси“, каза подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов. „Българската финансова екосистема може да се доразвие и наред със стабилния банков сектор да се развият и други нейни компоненти. Пътят до тук не беше лесен, през последните години България положи значителни усилия да изпълни различни критерии за стабилност, усъвършенстваха надзора върху банковата система, укрепихме институциите и доказахме, че можем да поддържаме финансова дисциплина дори и в условия на глобални кризи. Стратегическата важност на еврото е очевидна, това не е просто валута, а символ на доверие, стабилност и интеграция. С присъединяването си ще станем част от ядрото на европейската финансова и икономическа архитектура. Това, наред с останалите ползи - по-ниски транзакционни разходи, по-голяма привлекателност за чуждестранните инвестиции, по-добър достъп до финансови пазари и по-висока защита срещу външни шокове. Ролята на БНБ ще продължава да бъде ключова – от наблюдател и участник в подготовката Банката ще се превърне в пълноправен член на евросистемата и ще ни даде възможност да участваме активно в процеса на вземане на решения за паричната политика на еврозоната, да допринасяме със своята експертиза и да защитаваме интересите на българската икономика.“ Доц. Чобанов обърна внимание на предизвикателствата, пред които се изправяме. „Това са редица рискове, с които се сблъсква еврозоната – геополитическата стабилност, търсене на пътя към енергийната зависимост, инфлационни процеси, различия в икономическата структура. За България рисковете включват необходимостта от ускоряване на структурните реформи, повишаване на производителността и справяне с демографските предизвикателства. Тези предизвикателства трябва да бъдат адресирани, за да може да бъде ефективно и пълноценно нашето членство. Доц. Чобанов се спря и на предимствата, които има България – „валутния борд, чрез който се поддържа финансова стабилност, ниското ниво на държавен дълг, което дава гъвкавост и устойчивост, както и фактът, че страните от ЕС са наши основни партньори, гъвкава и адаптивна работна сила, както и стратегическо географско положение. Нашата задача оттук нататък е да използваме тези предимства, да минимализираме рисковете и да бъдем активен и отговорен член на еврозоната.“

„Всяка една среща със средището на икономическата и финансовата мисъл в България е вълнуваща и важна, особено в този исторически момент“, заяви Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет и възпитаник на УНСС. „Не знам дали си давате сметка колко това е исторически момент за страната, защото моето поколение и това на вашите родители минахме първите години на прехода и изживяхме историческия момент България да стане член на ЕС. И тази поредна стъпка – влизането на България в еврозоната, е възможно най-естественият процес. И този исторически момент зависи от всички вас как страната ще се възползва от това, че сме пълноправен член на еврозоната, която е най-стабилното и проспериращо място на фона на геополитически войни и турболенции. Как ние ще бъдем пълноправен член и ще се възползваме от това предимство зависи от икономистите и финансистите на България и ви апелирам да бъдете активни, да се възползвате от тези Дни на еврото, където можете да се срещнете с много хора, които да ви дадат разяснение и да ви вдъхновят.“ Зорница Русинова даде на студентите три съвета – „ако видите информация в социалните мрежи, която касае еврозоната я проверете на официалните сайтове на оторизираните институции, помогнете на своите баби и дядовци, възползвайте се от това, че от 1 януари ще бъдем членове в клуба на най-богатите.“

Членството в еврозоната е ключов момент, надявам се да го осъзнаем и да извлечем максимална полза. Самият факт, че ставаме член на един от най-богатите клубове в света е голямо признание за усилията, за нелесния път, който извървяхме“, каза председателят на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова. „Банковата система отдавна е в Банковия съюз и за нас като банкова общност влизането в еврозоната е естествена крачка. Сега ще можем да сме пълноправен член и да участваме в решенията, да видим ползите в реално измерение. Банковата система влиза напълно подготвена и конкурентна, стабилна, ликвидна, добре капитализирана. Ще задълбочи интеграцията и ще ни предостави нови инструменти и капиталови възможности. Банките ни предоставят едни от най-конкурентните условия, влизаме с едни от най-ниските такси и с най-ниските лихвени нива в еврозоната.“

Програмата в рамките на събитието беше организирана в два дискусионни панела. В първия панел „CEO talks“ с модератор доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор на УНСС и директор на Института по икономика и политики на УНСС, участваха представители от различни банки. Петя Димитрова – главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Юробанк България“ АД, Никола Бакалов – главен изпълнителен директор и председател на УС на ПИБ, Теодор Маринов – член на УС на ОББ, и Георги Заманов – главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“, разискваха теми, свързани с предизвикателствата, преимуществата и ползите за банковата система и влизането в еврозоната.

Доц. д-р Янко Христозов, Георги Заманов, Петя Димитрова, Теодор Маринов, Никола Бакалов

Модератор на втория панел „Experts talks“ беше доц. д-р Александър Христов, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет „Международна икономика и политика“. В него участваха Джеймс Йоловски, Асоциация на банките в България, Милена Вълкова, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Калоян Симеонов, Министерство на финансите, Илия Лингорски, БНБ. Експертите обсъдиха въздействието на въвеждането на еврото върху реалния сектор, очакваните ефекти върху инвестиционния климат и конкурентоспособността на българската икономика, както и ролята на публичните институции и бизнеса в процеса на адаптация. Те поставиха акцент върху необходимостта от ясна комуникация с обществото, финансовата грамотност и подготовката на администрацията и бизнеса за техническото и счетоводно преминаване към еврото.

Доц. д-р Александър Христов, доц. д-р Янко Христозов, Милена Вълкова, Калоян Симеонов, Джеймс Йоловски, Илия Лингорски

В дискусията активно се включиха студенти от различни специалности на УНСС, които задаваха въпроси, свързани с влиянието на еврото върху инфлацията, банковите такси и потребителските цени.

Обсъжданията преминаха в дух на открит диалог между академичната общност, институциите и бизнеса, превръщайки форума в живо пространство за обмен на идеи и анализи за бъдещето на България в еврозоната.