Ден 1. Университетска седмица на книгата: журналистика в действие - 4 медийни премиери

Университетската седмица на книгата започна с вдъхновяващ първи ден, посветен на силата на словото и знанието. Публиката имаше възможност да се срещне с четири нови заглавия и техните автори. Сред тях беше сборникът „Докторантски семинар № 5“ на катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедрата на ЮНЕСКО, посветен на изтъкнатия учен и преподавател проф. д.н. Любомир Стойков. Журналистката Кристина Патрашкова постави началото на интригуваща дискусия на тема „Бъдещето на четенето“ и представи своята книга „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“. Проф. д.н. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, представи впечатляващото си изследване „Българската политическа журналистика (1847–1947)“, а денят завърши с премиерата на монографията на гл. ас. д-р Илия Вълков „Медии и политика. Преплитане и влияние“.

На представянето на сборника „Докторантски семинар № 5“ на катедра „Медии и обществени комуникации“, нейният ръководител доц. д-р Мария Николова, представи проф. д.н. Любомир Стойков с думите: „Проф. Стойков има значими приноси и заслуги към висшето образование в областта на журналистиката, медиите, естетиката, модния дизайн, модния маркетинг и реклама, както и в сферата на политическата комуникация“ и допълни: „Той е сред първите преподаватели в България, които въвеждат в университетската практика дисциплини като „Фирмена културна комуникация“ и „Бизнес комуникация“, а съвсем наскоро беше отличен от медията „Капитал“ като един от водещите експерти в областта на бизнес комуникацията в страната. Сред авторските дисциплини, които той разработва и преподава в УНСС, са още „Култура и медии“, „Лайфстайл журналистика“, „Имиджмейкърство“ и „Ивент мениджмънт“. Приносът на проф. Стойков е не само академичен, но и вдъхновяващ пример за поколения студенти и колеги, утвърждавайки високите стандарти на българското висше образование.

„Докторантският семинар е традиция, особено ценена от колегите, които добре познават академичните изисквания. Щастлив съм, че  проф. Стойков се съгласи да участва, защото точно този докторантски семинар е мястото, където се раждат важни идеи и се предават знания към докторантите. Въпреки всички предизвикателства и трудности, представянето на сборника остава плод на нашия собствен труд – на катедрата и на всички, които допринесоха от първата до последната страница“, сподели гл. ас. д-р Иван Вълчанов, преподавател в Катедрата.

Проф. д.н. Любомир Стойков благодари с думите: „Духът прави силата,  а знанието придобива смисъл само когато се споделя. Искам да изкажа колко съм удовлетворен и благодарен – както за вниманието, така и за думите. Нямам намерение да спирам и ще продължавам да работя с любов, всеотдайност и отговорност.“

В първия ден от Университетската седмица на книгата известната журналистика Кристина Патрашкова постави началото на дискусията „Бъдещето на четенето“ и запозна публиката с книгата си „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“.

Госта представи Десислава Паунска, ръководител на отдел „Връзки с обществеността“: „Радвам се, че Кристина Патрашкова е гост на нашия университет, защото тя е автор с много широка култура. Тя е пример за сериозен подход и задълбочена журналистическа работа, което е чудесен пример за бъдещите журналисти. Освен това тя не се страхува да задава неудобни въпроси – нещо, което е много важно в днешната медийна динамика“.

„Давам си сметка колко непопулярно, за съжаление, е да се говори за литература и четене в днешната дигитална ера“, каза Кристина Патрашкова. „Мисля си, че без тези културни натрупвания, няма начин да се изгради нов модерен код във времето, в което живеем. Повечето млади хора формират знанията и уменията си предимно от интернет, ChatGPT и TikTok. Това, което може да ги отличи, обаче, е именно четенето“, допълни тя.

Относно книгата „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“ тя отбеляза, че главната тема в нея е колкото за литературата, толкова и за изборите, които правим в живота: „Въпросът за избора е стоял цял живот у тези 16 писатели, които са наистина най-добрите за времето след 1944 г.“. Тя сподели, че всички автори, сред които са Любомир Левчев, Богомил Райнов, Радой Ралин, Виктор Пасков, е познавала лично и отбеляза, че „книгата възкресява паметта за забележителни писатели, която днес, за съжаление, избледнява“.

Кристина Патрашкова е носител на една от тазгодишните престижни награди „Златен век“, за работата си като журналист и за книгата си „Въпреки всичко“. Българските писатели в годините на цензурата“.

След творческия свят на Николай Хайтов и делото на Васил Левски проф. д.н. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, представи мащабното си изследване „Българската политическа журналистика (1847 – 1947)“. „Журналистиката е огледало на живота, още повече политическата журналистика“, каза той, като според него връзката между журналистиката, публицистиката и литературата е изключително тясна и почти всички български писатели са журналисти и публицисти – от Раковски до Димитър Петков.

В книгата си авторът проследява нелекия път на българската политическа журналистика, обхващайки три периода. Той обръща внимание на икономическия и демографския потенциал на възрожденското общество, проследява перипетиите на младата държава, разглежда възходите и паденията на политическите сили до Съединението през 1885 г., изследва духовно-естетическите преображения през 20-те и 30-те години на XX век, като високо оценява ролята на списание „Пламък”, създадено през януари 1924 г. от Гео Милев, и на изданията на Йосиф Хербст.

Последното представяне за деня бе на монографията „Медии и политика. Преплитане и влияние“ на гл. ас. д-р Илия Вълков, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, отразяваща отношенията и зависимостите между журналистиката и властта, медиатизацията на политиката и политизацията на медиите.

Модератор бе проф. д.с.н. Петранка Филева, преподавател по медийна икономика и икономическа журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. За книгата на д-р Илия Вълков тя отбеляза, че „ангажира проблемите на журналистиката и успява да разбере проблемите и в политиката. Текстът е обоснован, емоционално сдържан, но на места придобива вид на съпреживян разказ с очаквано лош край“.

„В тази книга има много съпреживени свидетелства. Тя се опитва се даде отговор защо политиците отказват да дават интервюта на критични журналисти и да участват в дебати. Опитва се да търси отговор защо журналистиката се превърна в не особено уважавана професия“, разказа за труда си д-р Вълков и добави, че чрез книгата иска да даде трибуна за дискусия по този толкова важен въпрос.