Университетът се превърна в платформа за дискусии относно бъдещето на България в еврозоната

В Голямата конферентна зала се проведе кръгла маса на тема „България в еврозоната – очаквания и реалност“. Дискусията е организирана от катедра „Политическа икономия“ на УНСС и секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология при БАН. Модератор на събитието бе проф. д.н. Борислав Градинаров, гост-преподавател към Катедрата.

Проф. д. н. Борислав Градинаров, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, проф. д. н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра „Политическа икономия“ и доц. д-р Румен Андреев, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество и ръководител секция „Социално-икономически теории“ към катедра „Политическа икономия“ (от ляво надясно)

Кръглата маса е под патронажа на ректора проф. д-р Димитър Димитров. В приветствието си към участниците той заяви: „УНСС е място за такива дискусии и мисля, че именно ние можем да бъдем платформа за темата“ и допълни, че един от принципите на мениджмънта е, когато има взето решение, то трябва да се изпълнява – вече сме приети в еврозоната и от 1 януари 2026 г. ще бъдем част от голямото европейско икономическо семейство. „Поздравявам организаторите за актуалността на дискусията. Това е тема, която касае както академичната общност, така и бизнеса, и гражданите. Подготовката трябва да е сериозна и широкомащабна. Нуждаем се от ясна комуникация, от обучение на администрацията и бизнеса, както и от мерки, които да осигурят плавен преход за най-уязвимите групи. Нашият университет има отговорност да бъде платформа за такъв диалог.“

Заместник-директорът на Института по философия и социология към БАН проф. д.ф.н. Богдана Тодорова също поздрави участниците в дискусията. „Българската академия на науките винаги се е ангажирала с анализ на социални проблеми и процеси. Такава е и настоящата тема. Надявам се днешната кръгла маса да даде възможност за задълбочен анализ и решения“. Тя поздрави и организаторите: „През годините бяха изградени много силни академични връзки с УНСС. Сигурна съм, че и в бъдеще те ще се задълбочават. И ще се радвам да продължаваме да организираме подобни събития – както национални, така и международни“.

В исторически план проф. д.н. Пенчо Пенчев разгледа еволюцията на парите по нашите земи като започна с появата на монетите в Древна Лидия и подчерта, че първите монети всъщност са намерени в Созопол. „Векове по-късно, при създаването на Първата българска държава, някои смятат, че сме нямали пари, но сме имали – обаче под формата на овце и крави. По време на Втората българска държава българските монети са имитационни на византийските монети. А под османското владичество, малко преди Освобождението, в някои български общини са се секли отделни монети. След Освобождението в България парите са безкрайно разнообразни, независимо че левът е определен като официална парична единица“ каза той и допълни, че  парите са едни от най-сложните и важни обществени институции. „Тази дискусия не е излишна. Тя трябва да се проведе“, завърши проф. Пенчев.

„От 1 януари 2026 г. българският лев ще остане в историята. Само по себе си това поражда силни емоции и сериозно разделя обществото ни. Има много въпроси, чиито отговори можем да открием. Приемането на една обща единна валута е крачка към комплементарен избор“, каза проф. д.н. Борислав Градинаров.

Доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, също приветства организаторите за дискусията и представи презентация на темата „Ефекти на еврозоната върху конкурентоспособността и инвестициите“.

„Еврозоната: токсична икономическа среда или шанс за България“ бе озаглавена разработката на проф. д.ик.н. Румен Гечев.

За това как еврото помага на силните икономики говори пред аудиторията доц. д-р Пламен Орешарски. Доклад на тема „Правни аспекти на въвеждането на еврото в Република България“ изнесе доц. д-р Захари Торманов. Проф. д-р Ганчо Ганчев разгледа темата „България в еврозоната: нови възможни траектории за развитие“. А зам.-председателят на НСИ д-р Свилен Колев, презентира на тема „Дейност и предизвикателства пред НСИ в процеса на въвеждането на еврото в България“. 

Кръглата маса продължи и с втори панел, с модератор доц. д-р Румен Андреев. В панела участваха проф. д. н. Гарабед Минасян, доц. д-р Йосиф Аврамов, гл. ас. д-р Любослав Костов, проф. д-р Искра Баева, проф. д.н. Васил Тодоров и Петър Стайнов, докторант към катедра „Политическа икономия“.

В края на работната програма се състоя оживена дискусия, в която участниците споделиха своите менения и обсъдиха задълбочено различни въпроси по темата за еврозоната. Бяха поставени множество интересни и провокативни идеи като дискусията продължи да ангажира участниците с важни въпроси за бъдещето на България.