На 10 октомври се навършват 105 години от откриване на първата учебна година в Свободния университет за политически и стопански науки, днес УНСС
Отбелязваме 105 години от откриването на първата учебна година в Нашия университет. На 10 октомври 1920 г. тържествено се открива първата учебна година в Свободния университет за политически и стопански науки (Балкански Близкоизточен институт). В този празник на духа участват министърът на просветата, министърът на търговията, промишлеността и труда, главният секретар при Министерството на външните работи, председателят и двамата подпредседатели на Народното събрание, председателят и секретарят на Софийската търговско-индустриална камара, ректорът на Софийския университет и деканите на факултетите, видни общественици и граждани.
В приветствената си реч проф. Стефан С. Бобчев, бивш министър на Народното просвещение, първосъздател на Свободния университет и жив мотор на неговите успехи и възходящо развитие, се обръща към присъстващите и към първите обучаеми: „Във вашите ръце се дава едно светло знаме, с вашето поведение и трудолюбие станете достойни негови носители и издигнете високо честта като студенти и името на Института като ваша алма-матер. Пригответе се всестранно за обществена работа и направете на България онези услуги, които тя има право да очаква от златната си академична младеж. Нека нашият Балкански институт от днес заживее, нека да се закрепи, да се усъвършенства, да процъфтява“. Проф. Бобчев уточнява, че: „Институтът си поставя за цел да отговори на назрелите нужди и да помогне в това отношение на държавата и обществените грижи за специално образование. Подобна нужда от вещи лица по дипломатическо-консулската служба, по администрацията и широката област на финансовото ведомство, а главно – да се даде висша култура на слушащи и дейци в разни стопански промишлено-търговски предприятия и дружества“. Той допълва, че Институтът иска да даде и една широка култура на своите възпитаници в областта на историко-политическите и етнографско-географическите знания, необходими за всекиго, който иска да бъде полезен на отечеството си: „В това отношение нашият Институт се издига над другите нему сродни висши специални училища“.
 |
| Проф. Стефан Бобчев на първия ред в средата |
Към Института са създадени три факултета – Дипломатически консулски Административно-финансов и Търговско-стопански. „Избраната структура е отговор на непрекъснато нарастващите нужди от солидно подготвени и квалифицирани млади хора, които активно да участват в различните области на икономическия живот у нас. В Дипломатическо-консулския отдел се добиват знания, които подготвят младежите за кариера на общественици, дипломати, народни дейци, публицисти и др. Завършилите стават предпочитан контингент за Министерството на външните работи. В другите два отдела – „Административно-финансов“ и „Търговско-стопански“, се преподават дисциплини в областта на индустриалното, банковото и държавното счетоводство, финансов контрол, политическа аритметика, търговска кореспонденция и др. Придобитата компетентност подготвя бъдещите участници в публичния и частния сектор за администрацията, финансите, митниците, индустрията, търговията, застраховането, банките и т.н.“
През първата учебна година в Свободния университет лекции водят 32-ма преподаватели – 24 по теоретични предмети и 8 лектори по езици, от тях 17 професори от Софийския университет, 3-ма учители от Софийската търговска гимназия, 2-ма държавни чиновници и 2-ма общественици. Сред тях са имена, разпознаваеми и днес като важни обществени личности, като проф. Васил Златарски, историк-медиевист, археолог и епиграф; Атанас Иширков, учен, географ и етнограф; Димитър Мишайков, икономист, политик, журналист и общественик; Атанас Буров, финансист, филантроп, дипломат и политик, бивш министър на търговията и народен представител; Андрей Ляпчев, бивш министър на финансите и народен представител; Владимир Моллов, бивш министър на Народното просвещение и др. Много от тях ще продължат да преподават и след това.
В Свободния университет се обучават редовни студенти и слушатели. За редовни студенти се приемат само онези, които имат завършено средно образование, даващо право за постъпване в университет. За слушатели – всички лица, които са навършили двадесет и една години и нямат завършено средно образование, често срещано явление за времето между двете световни войни, като те получават само свидетелство за завършено обучение. Голям процент от студентите са работещи в различни сфери, като държавна администрация, банки, военни поделения, адвокатски кантори, търговски дружества, народни представители и др.
 |
 |
 |
Голямо внимание през трите години на обучение се обръща на изучаването на чужди езици. Всеки студент е длъжен да усвои писмено и говоримо един, наричан „нов език“ – немски, френски, италиански или английски език и един славянски. По желание могат да изучват и романски, турски, гръцки и албански език.
Специално внимание се отделя на практическите занятия по всеки изучаван предмет.
 |
 |
Към завършилите първия випуск, започнали своето обучение на 20 октомври 1920 г., проф. Стефан Бобчев се обръща с думи, които звучат актуално и днес: „Вие търпяхте много несгоди при обучението си поставени при тежки условия, затова вие заслужвате нашите сърдечни поздрави със завършване на висшето си образование. Въоръжени със знанията, които спечелихте чрез грижите на вашите преподаватели и чрез усилията за самообразованието си, вървете непоколебимо напред и винаги по пътя на самоусъвършенстването си. На която и работа и да се посветите, имайте предвид интересите на България преди всичко и над всичко. Тази малка, но хубава татковина заслужва вашата обич и беззаветна преданост. Тя има право да очаква от вас безкористна и чиста служба. Не забравяйте и вашата академична общност, която напускате. Поддържайте тесни връзки с нея и, както тя е била и е готова да ви помогне, дайте й вие вашата морална подкрепа с достойното държане в обществото, в света, в живота, в който стъпвате. На добър час!“.
 |
 |
Текстът е подготвен от екип „Жива памет“ по материали от Държавния централен архив, Годишниците на Свободния университет за политически и стопански науки, съхранявани в Библиотеката на УНСС и материали от Обществена колекция „История на УНСС“.
