Ректорът в интервю пред БНР: УНСС предлага създаването на два института – Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в ядрената енергетика и ядрената сигурност
Защо в структурата на Университета за национално и световно стопанство трябва да бъдат обособени Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност? Водещата на „Хоризонт до обед“ по БНР – Юлияна Корнажева, разговаря с ректора проф. д-р Димитър Димитров.
 |
Професор Димитров, как се зароди идеята за създаването на тези два института?
Сега започваме да говорим за приложението на изкуствения интелект навсякъде, а в икономиката това е жизнено необходимото и става ежедневие. Много консултантски бизнеси изчезват, много дейности, свързани с анализи, стратегии, проекти вече могат да бъдат извършвани от ИИ. Разбира се, добре е той да бъде умно управляван от хора, които разбират от тези процеси. Така че трябва да се повишава квалификацията на тези хора.
От друга страна, създаването на Институт за изкуствен интелект в икономиката налага обединяването на усилията. Сега всяка катедра или отделни преподаватели опитват, прилагат, но има нужда от обединение на усилията и то в научната област. Ние няма да създаваме софтуер, няма да пишем нови програми за изкуствен интелект, а ще го прилагаме в областите, където това е възможно. УНСС има голям център за бази данни, участваме в два проекта за супер бързи компютри, имаме връзка със супер компютъра в БАН. Така че това не са просто теоретични занимания, а нещо, което трябва да се прилага на практика и чрез научните изследвания да бъде вкарано в образователния процес.
Вкарвайки ИИ в образователния процес, след това той трябва да бъде изкаран оттам, да бъде вкаран във всяка една фирма. Каква част от нашата икономика в момента използва изкуствения интелект в ежедневието?
Такова изследване не сме правили. Ние правим един бизнес барометър, който стартира миналата година. Може би ще включим и такива въпроси в представителното изследване. Има няколко компании, които предлагат изкуствен интелект, например в счетоводството. Трябва да отбележа, че студентите са по-напред в използването на изкуствения интелект, от възможностите, които образователната програма предоставя. Преподавателите, дори и да имат желание, са ограничени от учебните планове, учебните програми, традицията, която съществува. Така че трябва да ги стимулираме и това е идеята – да обединим усилията в един такъв институт, който няма да иска бюджетни средства.
Как ще се финансира тогава?
На проектен принцип, търсейки различни програми и проекти от различни източници. Това е пътят за развитие на един такъв институт. Ние вече имаме три института, които работят много успешно, без допълнително финансиране.
Вие всъщност имате и една магистърска програма, по която обучавате студенти.
Имаме три такива програми – и в образованието, и в социологията, и в политологията. Но и в повечето програми говорим вече за изкуствен интелект – и в киберсигурността, и в бизнеса.
Да се върнем отново към ползата, към смисъла от създаването на подобен институт.
Искаме да създадем точка за контакт, организационна структура, която да е ясно видима и да се идентифицира ясно. Да може, който иска или който има нужда от това – за бизнеса говорим, за нашите преподаватели в университета, за нашите партньори – да каже: „Тук има институт за изкуствен интелект, аз ще се обърна към него, към неговото ръководство, към университета, който го е създал“. Това повишава отчетността, възможностите за проектна работа. Изобщо това е основен принцип в управлението и ние като бизнес университет искаме да създадем такава структура.
Другият институт, който предлагате да бъде създаден, е за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност.
Ние не искахме да навлизаме в области, където ни няма – ядрено инженерство, ядрена физика, различните науки, свързани с физико-химия. Ние не се занимаваме с това. Ние сме бизнес университет. Поводът е, че сме събрали капацитет по няколко направления, стартирайки през 2015 г. с международната магистърска програма на английски език по ядрена сигурност, която се подпомага вече 10 години от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). В нея сме обучили над 60 – 70 чужденци от целия свят, които в момента заемат високи позиции в своите държави, включително и в МААЕ. Тогава, когато създавахме тази програма, имаше въпроси „Защо УНСС?“, „Как?“. Съвременните проблеми и в енергетиката, и специфично в ядрената сигурност, са много комплексни, сложни, много обвързани. Няма как един университет да направи всичко това. Имало и други опити да се създаде магистърска програма, но ние успяхме да направим програмата устойчива. Поканили сме генералния секретар на МААЕ тази година да дойде в България, за да отбележим 10-годишнината. Това си е безспорен успех.
От друга страна, има още няколко неща, които трябва да бъдат маркирани и трябва да се имат предвид като аргументация за създаването на Институт за повишаване на научноизследователския капацитет в областта на ядрената енергетика и ядрената сигурност. Предвижда се строежът на двата реактора – 7-ми и 8-ми – в АЕЦ „Козлодуй“. Вече има решение на Парламента, има проект и срокове, има избран изпълнител, ще започнат да се търсят кадри, които разбират от това. Ядрената енергетика, а и енергетиката изобщо, не е само инженери, които могат да работят с ядрени реактори. Почти 2/3 от хората, които са в една ядрена централа, се занимават с проекти, логистика, икономика, счетоводство, управление на човешките ресурси, сигурност и много други неща, които са извън областта на физиката и ядреното инженерство – т.е. това е огромен, сложен, много комплексен процес и това е единият аргумент.
Вторият аргумент е, че има нови неща в тази област, като малките модулни реактори. Ние, като университет и като преподаватели и изследователи участваме в няколко американски проекта за малки модулни реактори. Участваме в работни групи на агенцията на ОИСР, на Nuclear Energy Agency, където се разглеждат подобни проблеми. Участваме и в програми, свързани с реакцията при кризи, защото това също не се учи от ядрените инженери. Те се занимават с ядрените реактори.
Проблемът е, че ги няма ядрените инженери.
За новия проект, доколкото знам, за строителството на 7-ми и 8-ми блок, са необходими около 8 000 – 10 000 души. Отделно имаме дейности по борба с незаконния трафик на ядрени материали, имаме дейности в общините, дейности, свързани с реакцията при кризи и затова искаме да положим усилия там, където сме добри – в управлението на тези процеси. Ние обучаваме мениджъри, които да движат тези процеси.
Вие имате и Център за подкрепа на ядрената сигурност.
На базата на този център искаме да развием такъв институт, защото виждате колко много неща се появяват около ядрената сигурност и мисля, че вече сме натрупали и капацитет, и международни контакти, и международно признание.
