Ректорът пред Bulgaria ON AIR: Хубавата новина за всички университети е, че държавната субсидия се увеличи три пъти, но това предизвика проблем с платеното обучение
Висшето образование е на фокус това лято – най-вече заради увеличените такси, приема с математика, намалените бройки за икономика. Водещата на „България сутрин“ Мария Константинова разговаря с ректора проф. д-р Димитър Димитров.
 |
Проф. Димитров, нека внесем яснота по казуса с увеличението на таксите във висшите училища. Ще има ли сериозно увеличение? Очаква ли се отлив на студенти?
Нека започнем малко по-далеч, за да стане ясно какъв е проблемът. Хубавата новина за всички университети и най-вече за нас е, че държавната субсидия се увеличи три пъти, което обаче предизвика проблема с платеното обучение. Има формула, по която се изчисляват таксите за платено обучение – те не могат да бъдат по-ниски от държавната субсидия. И като вдигнете държавната субсидия, трябва да вдигнете и платеното обучение. Но проблема, ако тръгнем още по-рано, го създадоха политиците и той не е от вчера – не от сегашното правителство, а от няколкото години с непрекъснати избори, липса на парламент, липса на бюджет.
Не искам да навлизам в много подробности, но университетите разбраха за бройките си, субсидиите и за коефициентите за качество през юни месец и трябваше да реагират по някакъв начин. Тогава се появиха тези такси. Ако бюджетният процес върви нормално и през ноември ние знаем какъв е той, тези неща могат много по-лесно да се регулират и предвиждат.
От друга страна, това е израз и на държавна политика, която иска да насочи повече млади хора да учат инженерни и технически науки. При икономиката от доста време бройките се свиват. За съжаление, сякаш се свиват поравно за всички.
Сега виждаме намаляване на бройките за държавна поръчка, въпреки интереса от страна на студентите.
Това се вижда от няколко години. Нашият университет има около 1500 студенти в платено обучение. Не знам как ще реагират сега, когато им обявим новите такси. За някои направления – политически науки, право, администрация, увеличението на семестриалната такса за тези, които приемаме сега, ще бъде в размер на 200 – 300 лв. За икономика ще бъдат допълнително около 700 – 800 лв.
Това за някои студенти може да се окаже проблем. Трябва ли да се притесняват и имате ли и Вие притеснения от гледна точка на отлив на студенти?
Вероятно някои ще се откажат. Добре беше, че Министерството на образованието, министър Вълчев и депутатите реагираха много бързо. Не искам да ги хваля, но се справиха добре. Сложиха се ограничения върху вдигането на таксите. Иначе трябваше да ги вдигнем с още 3000 лв. Сега са около 700 лв. увеличение.
За тези, които са приети – втори, трети и четвърти курс, пак имаше разбиране и за тях ще има много малка промяна от 20%, което е около 100 лв. за нашия университет. Има и скъпи специалности, които видяхме, че стигаха до 20 000 – 25 000 лв.
Когато се следват формални процедури, като изчисляването по формула, а тя е определена преди пет години и когато няма време за реакция, се получават такива неща. Видяхте кога се състави правителството и кога се прие бюджетът. Това създава проблеми. Въпреки увеличените субсидии и заплати, добре е да има нормална бюджетна процедура за всички.
За да бъдем полезни на всички бъдещи студенти, тези нови такси влизат в сила от новата академична година, нали така?
Точно така. Втори, трети и четвърти курс ще заплащат малко отгоре на сегашните такси, с около 20%. И говоря само за платеното обучение.
Както уточнихме с Вас, има намалени бройки за държавна поръчка от Министерството на образованието за икономика.
Да. Това върви от няколко години. Много работодателски организации се изказваха по темата за намаляването им. Аз не съм съгласен с това, защото икономиката е търсена, особено за водещ университет като нашия и ние реагираме с платено обучение.
Въвеждате и нови специалности, като „Криптоикономика“ например. За това също ми се иска да поговорим. Има ли интерес?
Учим студентите на иновации, да бъдат иновативни и креативни. Няма как да не се развиваме, защото искаме или не искаме, образованието е много консервативно. Ако не се развива лека-полека, няма да има интерес към него. Освен „Криптоикономика“ има още специалности – например „Киберсигурност в бизнеса“. Те са изцяло платени. Там има интерес, хората се записват без притеснение от таксите.
Това е реален процес, реален бизнес, реална дейност, където хората искат да се развият. Колегите, които ги развиват, са много активни. Две международни конференции се правят. Каним един много голям специалист в областта на криптоикономиката. Няколко компании, които се занимават с това, имат интерес, защото и на тях им трябват хора, които да не мислят формулите и софтуера, а да прилагат това. Блокчейн технологиите навлизат в банките, в инвестиционните фондове – навсякъде. Така че трябват такива хора. Просто има потребност, както и за киберсигурността.
 |
Сега тече и приемът за магистри. Професоре, там кои са програмите, за които има най-сериозен интерес?
Специалността „Криптоикономика“ е от миналата година, но ние имаме 88 магистърски програми и не бих искал да кажа кои са по-търсени от други. Има известни колебания в интереса, разбира се, но традиционните са „Маркетинг“, „Финанси“, „Счетоводство“. Има и бутикови, които също са търсени – „Киберсигурност в бизнеса“, има и няколко програми с изкуствен интелект, които са нови.
Вие разкривате Институт за изкуствен интелект, нали така?
Да, искаме да разкрием такъв институт, защото много бързо се развиват нещата. Трябва да има едно звено, което да се занимава с научни изследвания. Толкова бързо се развива изкуственият интелект, че един преподавател самостоятелно не може даже да следи новостите. Сега има нови версии, поне десетина софтуера, които са на изкуствен интелект и трябва да Ви кажа, че нашите студенти са иновативни и по-напреднали отколкото предполагаме.
ИИ да бъде в помощ, а не в наш ущърб.
Точно така. И да не се разчита само на него, че той така казал или ние така ще направим. За вземането на решения трябва да имате много информация и много алтернативи. Изкуственият интелект много бързо може да даде тези неща, за които ние не сме чували на базата на житейския си опит. Той събира опита от целия свят и може да ви даде бързо решение. Едно от тях е превенцията, наблюдението, мониторинга, специални служби, специална техника, хиляди неща могат да излязат и то специфично за всеки район в България, нали? Давам го само като пример, защото в нашия университет ние се занимаваме с икономика на отбраната и сигурността.
Понеже въвеждате най-различни специалности и виждаме, че към тях, разбира се, има интерес, доколко конкурентоспособно е висшето образование в България на това, което се предлага в чужбина, така че нашите ученици да остават и да продължават образованието си тук? Как може да ги привличаме в тази посока? Знаете, това е сериозна мисия.
Мисля, че нашето образование е конкурентоспособно. Ние сме част от един голям европейски консорциум – 10 водещи бизнес университета в Европа, по ENGAGE.EU, където си партнираме в най-различни форми с водещи университети от Франция, Германия, Холандия, Италия и няма никаква разлика. Нашите студенти имат летни училища, докторантски училища, пътуват по програма „Еразъм“. Ние сме конкурентоспособни и не отстъпваме по нищо.
Отиването в чужбина преди няколко години беше продиктувано от това, че е много по-интересно да отидете до Франция, до Германия, до Италия, за да видите свят. Сега обаче мисля, че има отлив. А и това се наблюдава от статистиката. Тези, които заминават да учат директно в чужбина, някои от тях се връщат. И това е най-важното.
Ако вие заминете там, сигурно няма да се върнете, но ако сте тук – имате контакти, средата, имате това развитие и можете да си намерите добра работа, а нашата задача е да намерим такива условия, за да си намерите работа.
Професоре, на финала на нашия разговор няма как да не спомена, че отново получавате отлична оценка от Министерството на образованието и науката за изпълнението на политиките, които сте поставили като ректор на университета. Какви са целите, които сте си поставил за следващата академична година?
Ами, това ми е работата, нали? Програмата трябва да се изпълнява. Приоритет, който развиваме, е международното сътрудничество. Имаме няколко проекта, които са близо, но зависят от много други неща. Надяваме се и на помощта на Министерството на образованието, на министър Вълчев, пък и на други институции, като ДАНС, Външно министерство, свързани с визи и признаване на дипломи. Това е потенциал и за подкрепа на бюджета, но и за утвърждаване на авторитета на нашето висше образование. Давам пример с Китай. С китайски университети имаме два проекта за съвместни бакалавърски програми. Те са избрали нашия университет, че може да участва в подобни образователни проекти, което си е признание. Все пак има хиляди университети по света…
Точно така. Ние Ви пожелаваме още успехи – както на Вас, така и на цялото ръководство, и, разбира се, на всички студенти. Благодаря Ви за този разговор.
Благодаря Ви и аз.
