УНСС и Икономическият университет – Варна са съорганизатори на конференция за перспективите пред България след приемането на еврото

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, заедно с ректора на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров и ректора на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров, откри конференцията „Ние и еврото: научни факти срещу митове“. Форумът се провежда в Икономическия университет – Варна и се организира съвместно с УНСС.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, модераторът на дискусията и ръководител на катедра „Финанси“ в ИУ – Варна доц. д-р Стоян Киров, министърът на образованието г-н Красимир Вълчев и ректорът на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров (от дясно наляво)

Събитието събра учени, експерти и представители на академичните среди от двата най-големи икономически университета в страната, които представиха анализи, прогнози и перспективи, свързани с въвеждането на единната валута в България.

От страна на УНСС участие взеха доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност и директор на Института по икономика и политики и Димитър Чобанов, изследовател в Института.

„Благодаря ви, че организирахте тази конференция. Когато в дискусията се включите вие от академичните среди, доверието ще бъде по-голямо“, обърна се министър Вълчев към представителите на двата университета. По думите му, академичната общност се отличава с висока степен на плурализъм и разглежда темата от всички нейни аспекти. Освен това, учените се ползват с по-голямо доверие в обществото в сравнение с управляващите, а никоя друга общност не е направила толкова задълбочени изследвания с научен инструментариум, колкото представителите на академичната среда.

„Има нужда от повече комуникационни кампании за приемането на еврото, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Според него се водят дискусии по темата, показват се таблици и цифри, но те са ясни основно на специалистите, а не на широката публика. По думите му това е и една от причините да се ширят много спекулации. Като пример той даде твърдението, че след влизането на еврото, трябва да бъдат претопени 8000 тона монети. „Справка показва, че са 8 тона, а не 8000, само че веднага започнаха коментари, които трудно се опровергават“, посочи Димитров. Той уточни, че е спекулация и твърдението, че „под дюшеците“ българите крият 80 милиарда лева. „Балансът на БНБ общо е 30 милиарда лева. И да има левове под дюшеците, ще са около 5 милиарда“, посочи ректорът и подчерта, че сериозните аргументи трудно се чуват, защото някак си апокалиптичните сценарии са по-привлекателни за хората и точно затова са нужни по-гъвкави комуникационни кампании на ниво, разбираемо за всички хора.

„Когато се говори за пари, за икономически отношения, доверието винаги има голямо значение“, каза още той.  Коментира също, че влизането на страната ни в еврозоната ще се отрази положително на инвеститорите, защото за тях това има значение. Според проф. Димитров причината е, че страната ни става част от семейство, ясно е, че има контрол върху банковата система, има сравнимост. „Така се увеличават инвестициите, защото доверието се увеличава“, подчерта ректорът. Той посочи още, че чрез влизането ни в еврозоната ще имаме възможност да получаваме и подкрепа от Европейската централна банка. Освен това страната ни ще взема участие и в решенията за бъдещите политики. „Настоящият момент е много подходящ за приемането на еврото“, каза още проф. Димитров. Неговите аргументи бяха, че това е валидно както в организационен, така и в управленски план, тъй като правителството има ясен мандат и ще може да направи нужното след 1 януари.

Доц. д-р Янко Христозов представи анализ на инфлационните процеси в страни от еврозоната. Той показа, че инфлацията в страните от Източна Европа, които са въвели еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония и Хърватия – е била сходна, а дори и по-ниска от тази в България през същия период. Освен това, от създаването на единната валута инфлацията в еврозоната е устойчиво по-ниска от тази в нашата страна.

Димитър Чобанов представи изводи от докладите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев – държавен експерт в дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерството на финансите, разясни как функционира Европейският механизъм за стабилност.

Сред акцентите в дискусиите са стабилността на еврото в глобалната икономика, банките и спестяванията на българите, инфлационните процеси, докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ.

В края на събитието министър Вълчев постави акцент върху повишаването на финансовата грамотност и увеличаването на обучението по математика и природни науки. Ученици от математическата гимназия във Варна изнесоха собствена презентация за каналите за комуникация свързани с приемането на еврото.