Ректорът проф. д-р Димитър Димитров за високите такси: Чакаме закона, за да знаем как да реагираме. Хареса ми бързата реакция на министър Красимир Вълчев

Проф. д-р Димитър Димитров в  обзора на седмицата на Радио „Фокус“ –  „Метроном“, с автор Цоня Събчева –

за размера на издръжката на студентите и увеличението на студентските такси и как решават този проблем в УНСС.

Добър ден, проф. Димитров. Непремислени действия на политици и администрация, рикоширали в промени в Закона за висшето образование, както и решение на Министерския съвет за размера на издръжката на студентите по държавна поръчка забъркаха каша в разгара на кандидатстудентската кампания и изкараха протести пред Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и пред Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. От една страна, увеличението на таксите е неизбежно и то ще се случи, но от друга, как то трябва да изглежда. Как решават този проблем в УНСС? Защо при вас не се чу за драми и протести около таксите за студенти държавна поръчка или за платено образование?

Това, което се случи, беше направено с добри намерения. И наистина се получи някакво  объркване. Аз не бих го нарекъл каша или неразбория, или такива неща – добрите намерения преобладават.

Тази година в много от направленията в българското образования бяха увеличени коефициентите, базовите коефициенти към основната субсидия.  Ако трябва да си го представим – 900 и няколко лева е базовата субсидия, но по повечето направления има различни коефициенти в зависимост от това дали ви трябват лаборатории, полигони, скъпа техника или нещо друго. За „Икономика“ беше 1,15, като последните 2 – 3 години стана 1,6 или 1,65, не мога да си спомня точно, след това 2 и сега тази базова субсидия се умножава по 3. Идеята на таксите за платено обучение е да не падат под субсидията, която държавата дава за един студент, т.е. да няма дъмпинг на тези услуги, защото предишни години имаше някои държавни университети, които наистина обявяваха много ниски такси, което ощетяваше частните университети, тъй като, когато имате осигурена държавна поръчка вие можете да приемете още допълнителен брой студенти, но не на много ниска цена.

От една страна, е добре, че държавата вдигна субсидията – и самата субсидия беше вдигната, и коефициентите бяха вдигнати. Отделно от това по-добрите университети, вие цитирате някои от тях и УНСС е сред тях, имат още един коефициент, с който се умножава тази базова субсидия, умножена по две или по три, и след това се умножава по един коефициент за качество. По-добрите университети имат коефициенти за качество 2,5 или 3, или 4 и изведнъж субсидията, която получава един университет за издръжката на един студент държавна поръчка вместо 1000 лв. става 4 – 5 хиляди лева, даже и повече –  зависи от специалността, в някои направления се умножава по 7, по 8. И изведнъж се оказва така, че съгласно формулите, които са приети, таксата за платеното обучение не може да бъде по-ниска от субсидията, която дава държавата, и затова така се получи с физика, химия – много скъпи направления, но и за правото и за други направления, което показва, че добрите намерения не винаги се получават. Но на мен ми хареса бързата реакция и на министър Вълчев, и на Министерството на образованието, и на Комисията по образование, които бързо предприеха мерки това да се реши по някакъв начин. Защото това прави недостъпно платеното обучение, а трябва да има такъв канал за обучение по-нататък.

Има и нещо друго, което трябва да подчертая и защо то не се случи в УНСС и в някои други университети. Ние традиционно обявяваме таксите пролетта, а пък всички тези решения за бройки, за субсидии, за коефициенти, поради много причини, които се случват в държавата – няма бюджет, късно се приема или късно излизат тези постановления – идват юни или юли даже,  както се случи и сега. Не може университетът да води кандидатстудентска кампания и да казва: „Ама ние не знаем какви са ни таксите и какво ще се случи“. И изведнъж, когато се получат тези неща и те вече са реални, през бюджета са вкарани, изведнъж няма как да кажем на студентите: „Ние ви казвахме таксата е 1500 лв., сега става 5000 лв.“, или на тези, които са приети платено обучение изведнъж да скочат тройно таксите. Тоест има нужда от още донастройване на системата, но пак, за да завърша тази дълга тирада, добрите намерения преобладават.

Добре, проф. Димитров, тогава как да се повишат размерите на таксите, което очевидно трябва да стане, но така, че да не надвишават финансовите възможности на българските кандидати за студенти, за докторанти, а пък и на тези от чужбина, които при такива високи такси просто ще ни пропуснат като образователна дестинация?

Така е и затова аз апелирам към всички заинтересовани, както има стъпки в тази посока и на Съвета на ректорите, и на Националното представителство на студентските съвети, на министър Вълчев, да се разглеждат таксите за платено обучение като пределни разходи или като добавъчни разходи. Тоест, когато вие имате група от 20 – 30 студенти държавна поръчка, вие можете да приемете още няколко платено обучение, но не на тази субсидия, която държавата е дала и която вече е доста добра, което е за похвала. Няма лошо в това нещо. Но то пък спира достъпа на хората, които веднъж са били финансирани от държавата за своето обучение и след това няма да могат да си платят таксите.

Така че идеята е таксата за платено обучение да бъде процент от субсидията – не по-малък, за да не се пада пак до дъмпинг, а и след това да няма такива резки скокове за тези, които вече са приети – да не се увеличават толкова бързо таксите. Ние провеждахме различни разговори, в различни формати. По-добре е тези неща да стават есента, предната есен, за да може, когато се стигне до март – април университетите вече да си знаят субсидиите, таксите, начините, по които да реагират. Но вие знаете кога беше съставено настоящото правителство и кога държавата прие бюджета. Така че има и оправдателни причини за това нещо, но наистина трябва да се обмисли  добре, защото ето вие споменахте чуждестранните студенти. Ако приложим тази формула, те наистина няма да дойдат. Ние ставаме съвсем неконкурентоспособни. Сега не говоря за медицината, но и там усещам, че има напрежение, защото таксите така се повишават, че човек ще предпочете да отиде някъде другаде. Медицината е една много универсална специалност, която се търси винаги.

Ние в УНСС полагаме много усилия да привлечем чуждестранни студенти, сключваме споразумения и с Китай, и с индийски университети, и с Узбекистан, така че тези усилия да не бъдат зачертани просто поради високите такси. Трябва да се подхожда не съвсем пазарно, като се държи сметка и за социалната цена на тези такси.

А как върви кандидатстудентската кампания в УНСС, проф. Димитров? Какъв ще бъде приемът при вас тази година?

Върви много добре. Аз гледам спомените от Фейсбук. От няколко години там всяка година качваме информация – 5, 6, 7 хиляди кандидат-студенти. Сега имаме вече 8 хиляди кандидат-студенти. За 4500 – 5000 места в университета в петък бяха се записали на първо класиране около 2000 и няколко души, което е много добре.

Вероятно ще има проблеми и въпроси и при нас. Изчакваме закона точно да бъде приет, защото това сега са идеи, които само са формулирани – 60%, 20% увеличение на таксите. Нека да видим закона и ще видим как ще реагираме на място в УНСС. Защото имаше призив и на министър Вълчев, и на други хора от образованието да не се събират високите такси, а да се изчака приемането на закона. Така че и ние ще изчакаме малко. Но пак трябва да бъде всичко в разумни граници, за да не си провалим и ние кампанията, пък и другите университети.

УНСС е и част от консорциума ENGAGE.EU – мрежа от 9 водещи бизнес европейски университета. Как ще се отрази на присъствието в този консорциум приемането на страната ни в еврозоната? Изобщо като ключов български университет какво очаквате след приемането на еврото?

Много неща могат да се кажат – и по отношение на повишения контрол на банките, доверието, ниските лихвени проценти – като положителни моменти. Виждате увеличаването на кредитния рейтинг на страната, някои компании започнаха да получават кредите на доста по-изгодни условия. Ползите започнаха да се проявяват даже преди приемането ни в еврозоната. Но ако погледнем отгоре – чисто, извън специфичната икономическа терминология, това означава силна европеизация. Нашата интеграция, можем да кажем, е почти завършена в Европейския съюз и приемането ни в едно семейство, което е семейството на еврозоната. Знам че има и гласове против – суверенитет, да запазим българския лев и други такива неща, но когато сте в едно голямо семейство много по-лесно можете да си помагате, ако нещо се наложи. А ние настина сме в едно голямо и престижно семейство. Много по-лесно стават сравненията, например и на таксите. То и сега има проблем между 9-те университета, които участват – някои са частни, някои са държавни, някъде няма такси, другаде има. Така че това ще изчисти всякакви неща на недоверие – България иска да влезе в еврозоната, но щом не я приемат има нещо, което седи. Приемането ни в еврозоната означава, както беше едно време, печат за качество, означава, че сме изпълнили и отговаряме на всички критерии – и Маастрихтски, и политически, и технически, и икономически. Това са големите предимства, които ще се усетят. Няма да сменяме валути, няма да мислим колко струва в България, колко струва в Германия или във Франция, а мисленето ще бъде в евро. Отделно от това нашата икономика отдавна е евроизирана – много от сделките стават в евро и то от много години – и за жилища, и за автомобили, и за много други неща, което позволява сравнимост на различните стоки и услуги, които съществуват в рамките на еврозоната.

Благодаря Ви за времето, което ни отделихте, и че бяхте наш гост!

Благодаря Ви и аз!