23 преподаватели от България и Италия дискутираха наследството на Древния Рим в историята на правото

Кръгла маса на тема „Наследството на Древния Рим в историята на правото“ събра 23-ма преподаватели от България и Италия. Тя е посветена на 100-годишнината от кончината на проф. Симеон Ангелов, преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е сред най-важните учени, посветили проучванията си на наследството на античната култура, преподавател по римско и гражданско право в България от началото на ХХ век. Организатори на събитието са Научноизследователският междууниверситетски център за изучаване на римското право и романистичната традиция към УНСС и Институтът за исторически изследвания към БАН.

На откриване на срещата деканът на Юридическия факултет доц. д-р Мирослав Димитров отбеляза, че изследванията в областта на римското право в УНСС се провеждат от години и техен двигател и вдъхновител е доц. д-р Константин Танев, директор на Научноизследователския център, на когото изказа голяма благодарност за ентусиазма и усилията, които влага. „Благодарение на изследванията, които се правят в Центъра, ние разширяваме сферите на научното знание, в които работи академичният състав и добавяме стойност към изследванията в сферата на икономиката, правото, администрацията и управлението. Убеден съм, че докладите и дискусиите ще допринесат значително за развитие на научните изследвания.“

Доц. д-р Мирослав Димитров, проф. д.и.н. Иван Билярски, Институт за исторически изследвания и доц. д-р Константин Танев (от ляво надясно)

Доц. д-р Константин Танев, който е и зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на Юридическия факултет, уточни, че кръглата маса освен темата, свързана с името на един важен учен, какъвто е  проф. Симеон Ангелов, засяга още две теми. Едната се отнася за създаването на българо-италиански постоянен семинар по историята на римско право, по идея на един от участниците в кръглата маса – проф. Валерио Минале, преподавател в Университета на Неапол „Федерико II“ (на снимката долу вляво). Другата е свързана с управлението на ресурсите – поземлени, водни, минерални в Рим и впоследствие в Европа.

Модераторът на кръглата маса проф. д.и.н. Иван Билярски от Института за исторически изследвания при БАН посочи, че се наблюдава неприятна световна тенденция за неглижиране на дисциплините по римско право, което не се отнася в България. „На фона на това е похвално, че се чества един български учен, който е допринесъл много за познаването на римското право, оставил трайна следа, и е хубаво, че тези хора не биват забравяни.“

Общите цели на кръглата маса са насочени към съчетанието на опита, познанията и резултатите на утвърдени и млади учени с различни специалности и интереси като историци, юристи, филолози, археолози, които да допринесат за постигането на добавена научна стойност на основата на синергията между тях.