Завърши първият етап на проекта „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“

Въпреки стремителното нарастване на броя на лицата, потърсили убежище за първи път в България и Европейски съюз (ЕС) в годините след 2021 г., България продължава да е сравнително слабо засегната от миграционния натиск, тъй като едва 1,6% от хората, подали молба за закрила в ЕС, са го направили у нас. Заедно с това броят на прекратените производства е значителен и варира между 50% и 75% от подадените молби, като многократно превишава броя на завършилите с получаване на хуманитарен статут или статут на бежанец – между 20% и 30% за същия период.

Това показват резултатите от първия етап на проекта „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, който включва кабинетно проучване, медиен анализ (обхващащ периода февруари 2022 – април 2024) и качествено проучване чрез фокус групи и дълбочинни интервюта (проведени в периода октомври – ноември 2024). Целта е да бъде показана както актуалната ситуация на бежанците и търсещите закрила в България през последните 10 години, така и да се отразят мненията на експертите, представителите на държавните институции, работещите директно с бежанци, както и самите бежанци и търсещите закрила, включително деца.

През 2024 г. всеки трети бежанец, потърсил международна закрила в България, е непридружено дете. Въпреки огромния брой на непридружените деца, под 5% попадат в системата за закрила, т.е. биват третирани като деца в риск по българското законодателство. България е на четвърто място в ЕС по брой и на трето по дял на непридружените деца от всички бежанци, както и бележи един от най-големите скокове в броя им спрямо последните години. Огромна част от децата изчезват както от статистиката, така и от вниманието на институциите с регистирирането на прекратяване на производството по подадената молба за международна закрила. Делът на влизащите в страната деца от Украйна е висок, но практически всички те са придружени от родител, роднина или близък на семейството. Най-високорисковата група – непридружените деца бежанци, идващи от страните от Близкия изток и Северна Африка, които не се ползват от мерките, насочени към бежанци с временна закрила, остават невидими, а мерките, насочени към тях се провалят. Тук не става дума за слабости на процеса на интеграция, а за отсъствие на осигуряване на сигурност на дошлите и понякога дори оцеляване. 

Макар България да е гранична страна за ЕС, тя не е нито предпочитана точка за влизане в ЕС, нито е желана крайна дестинация за намирането на убежище за търсещите международна закрила. Извън общите демографски показатели за бежанците липсва детайлна информация, емпирична база данни за пристигащите и детайлни проучвания на образователния статус, които да позволят планирането на подкрепа за тяхната успешна интеграция и включване в пазара на труда. Това води до сериозна загуба на потенциал както по отношение на успешната интеграция на бежанците, така и по отношение на възможностите за осигуряване на работещи и специалисти в системите, които страдат от почти критичен недостиг от такива, например системата на здравеопазването.

Работещите в териториалните подразделения на държавните институции усещат задължението си за помощ на бежанците и търсещите закрила като допълнително, често пъти неоправдано натоварване в условията на вече задъхващи се системи за социална подкрепа, здравеопазване и образование. Подчертава се необходимостта от съсредоточаване на помощ за трите системи в граничните региони, включително и социална работа. Според работещите в държавните институции са нужни както системни промени, включително за по-добра координация между самите институции, така и инвестиции в професионалисти, работещи с бежанците.

Ключова за формирането на нагласи е ролята на медиите. Докато конвенционалните медии са склонни да представят украинските бежанци в положителна светлина, често като част от по-широк разказ за европейската солидарност, бежанците от Африка и Близкия изток се обсъждат по-често в контекста на безопасността, сигурността, интеграционните предизвикателства и културните различия. Изключително притеснително е наличието на ясно проследима дезинформация, умишлено разпространяване на слухове и явни признаци за целенасочени трол атаки със стотици неавтентични коментари, основно в социалните медии и най-вече във Facebook. Дезинформационната вълна е насочена към изграждане на два основни образа на бежанеца – на богатия украинец, който ползва блага на гърба на бедните българи, и този на „дивия“ мигрант от Близкия изток, който идва да подмени българската култура. Забелязват се устойчиви усилия за подмяна на думата „бежанец“ с „мигрант“.

Основните препоръки на изследователския екип към държавните институции са свързани със създаването на дългосрочен интеграционен план и единно звено за прилагането му, включително и за прилагането на Новия миграционен пакт на ЕС от 2024 г. и разработването на различни планове за отделните видове търсещи международна закрила, с приоритет върху непридружените деца.

Изследването се извършва в рамките на проект № КП-06-Н75/15 от 15.12.2023 г. „Изследване на социалните нагласи към бежанци и търсещи закрила: българският модел“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Вторият етап от изследването предвижда провеждането на национално представително количествено проучване на нагласите на пълнолетните български граждани по отношение на бежанците и търсещите закрила.