XII годишна научна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“
Центърът за балкански изследвания към УНСС, Институтът за икономика и международни отношения (ИИМО), Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения (НАМО), с медийната подкрепа на списание „Международни отношения“, проведоха XII годишна научна конференция „Балканите в XXI век – българският поглед“ с акцент „Геополитическите трансформации: последици за Балканите“.
На официалния президиум присъстваха основните участници в конференцията – доц. д-р Пламен Ралчев, ръководител на катедра „Международни отношения“, Чавдар Минчев, председател на НАМО, Димитър Гърдев, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Динко Динков, директор на Центъра за балкански изследвания, доайен на катедра „Международни отношения“, който тържествено откри събитието, доц. д-р Светла Бонева, декан на факултет „Международна икономика и политика“, Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент, Любомир Кючуков, директор на ИИМО и модератор на конференцията (на снимката долу от ляво надясно).
Проф. Димитър Димитров отбеляза, че неслучайно УНСС е домакинът на това значимо събитие, защото създава благоприятна обстановка всеки спокойно и конструктивно да сподели своето мнение, да се проведе ползотворна дискусия, в която да се достигне до обобщения, до намиране на решения. „Усилията на нашия университет са насочени и към интернационализация, развиваме отношения с много чуждестранни университети, приемаме чуждестранни студенти, имаме изключително подготвени преподаватели, които комуникират и работят заедно със своите колеги от цял свят“, каза ректорът.
Проф. Динко Динков в началото на конференцията обясни, че тезите, които ще се разглеждат са свързани с резултатите от последните президентски избори (повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ), които са породили нова динамика в развитието на процесите в света. В международните отношения на преден план излиза тенденцията към милитаризация, действия от позиция на силата, преразпределение на света на сфери на влияние. „Америка на първо място“ е на път да се превърне от предизборен лозунг в стратегическа концепция за американската външна политика. Всичко това поставя с още по-голяма острота въпросите, свързани със сигурността, стабилността и развитието на Балканите и Черноморския регион, както и тяхното място и роля в международните процеси“, каза проф. Динков.
Доц. Светла Бонева, сподели причините, поради които конференциите на катедра „Международни отношения“ са интересни и важни. „Първата причина са участниците, включващи цвета на българската дипломация. Винаги присъства плеяда от известни висши дипломати, представители на българския и европейския парламент, министри и зам.-министри. Втората причина е връзката с младите хора. Почти винаги конференцията е съпътствана от междууниверситетско студентско състезание. И третата причина е дългогодишната устойчива работа на Центъра за балканки изследвания към УНСС, изключително активен и с дългогодишна история“, обобщи доц. Бонева и припомни, че тази година се навършват 50 години от създаването на факултет „Международна икономика и политика“.
Модераторът Любомир Кючуков, уточни, че целта на конференцията е да се разгледа Балканите не само като обект, но и като субект.
Първият пленарен доклад „Колко сигурност може да даде ЕС на Балканите? И как?“ беше представен от Димитър Гърдев. Той засегна новата политика на ЕС, която включва сигурност и отбрана, управление на конфликти и кризи, мисии за подпомагане. „ЕС не беше замислен като геополитически фактор в областта на отбраната и сигурността. Но сега светът се промени, войната, за съжаление, навлезе активно в самата Европа, и ЕС започна активна политика на европейска отбрана. Няма европейска армия, както няма армия на НАТО, всяка държава членка има армия и влизайки в ЕС тя се е задължила да помага на европейската отбрана“, каза Димитър Гърдев и подробно разви темата за средствата, начините и механизмите, които се изграждат в ЕС в новата ситуация.
По темата „Балканите като поле на геополитическо противопоставяне?“ говори Кристиан Вигенин. Той обясни, че на Балканите влияят външни фактори, външна намеса, но и вътрешни процеси. Засегна въпроса, че в развитието на международните отношения Балканите винаги са били поле на сблъсък на различни политически играчи: „Геополитическият облик на региона се дължи най-вече на външни сили, не толкова на стремежите на балканските народи. Но бъдещето зависи най-вече от нас самите, да успеем да предотвратим негативните външни фактори“.
Интересна бе и тема на доц. Пламен Ралчев – „Остават ли Балканите извън полезрението на Тръмп?“. Той акцентира на бизнес прагматизъма на Тръмп, който според него ще доведе до по-минимална ангажираност. „Балканите няма да са фокус, няма да са център, но Балканите ще присъстват като едно важно поле. За съжаление може да са поле на сблъсък на интереси, но може да са поле и на сътрудничество“, каза ръководителят на Катедрата.
Темата, представена от Бойко Коцев, посланик на България в Русия и в Европейския съюз, беше „Иска ли Русия да бъде фактор на Балканите? А може ли?“. В уводната си част лекторът разгледа отношението на Русия към България в исторически план. Засегна съвременните тенденции, като икономическата експанзия на Русия на Балканите през 1998 – 1999 г., в Черна гора, Македония, Сърбия, България. „Големият проблем на Балканския регион е, че не представлява дълготраен интерес за никого“, каза в заключение Бойко Коцев.
„За Балканите и Европа: българските интереси?“ говори председателят на НАМО – Чавдар Минчев. „За мен основният въпрос е какви са интересите на България и на Балканските народи и как трябва да се използват геополитическите фактори“, каза той и засегна въпроса за икономическото развитие на страната ни след влизането ни в ЕС, говори и за факторите, които са довели до политическа фрагментация в България, която продължава.
След пленарните доклади участниците се включиха в активна и интересна дискусия.