Катедра „Икономика на туризма“ проведе дебат с експерти в бранша „Глобални брандове vs. Независими играчи“: Кой модел е по-устойчив за позиционирането на дестинация България?

„Глобални брандове vs. Независими играчи: какво е бъдещето на хотелите в България?“ беше темата на първия професионален дебат, който се проведе в УНСС. Събитието организира катедра „Икономика на туризма“ съвместно с Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE).

Ръководителят на катедра „Икономика на туризма“ проф. д-р Мариана Янева откри събитието и поздрави присъстващите: „Добре дошли на всички приятели на туризма и на студентите, които днес са най-важните, защото ще бъдат жури на първия в България професионален дебат „Глобални брандове vs. Независими играчи: какво е бъдещето на хотелите в България?“, който правим по инициатива на господин Георги Дучев, изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели. Това събитие е едно от поредицата мероприятия, които катедра „Икономика на туризма“ организира в контекста на туристическата политика и „Бранд България и гостоприемството в четири сезона“.

Доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в катедра „Икономика на туризма“, Георги Дучев, проф. д-р Мариана Янева, гл.ас. д-р Светослав Калейчев, научен секретар на катедра „Икономика на туризма“

Събитието бе насочено към изявени студенти от Tourism Club for Young Leaders, в ролята им на оценители, които усетиха академичната атмосфера на бизнес дебата, в които се включиха експерти от туристическия сектор, представители на международни хотелски вериги и независими хотелиери, разпределени в два отбора – отбор „Глобални брандове“ и отбор „Независими играчи“.

Основната цел на дебата беше да се анализират предимствата и предизвикателствата на двата модела за развитие на хотелиерския бизнес в България, с фокус икономическата, социалната и технологично-иновативната устойчивост на дестинацията. Като въведение в дискусията Георги Дучев представи актуални данни, според които в Европа, за разлика от САЩ, веригите имат ограничено разпространение. 60% е делът на независимите хотели, а 40% са брандираните обекти. В София 8 - 10% от хотелите са част от международен бранд. 

Дискусията засегна ключови въпроси, по които взеха участие експертите в двата отбора –  д-р Ралица Гроздева (заместник изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“), Даяна Каназирева (директор „Проектно развитие“ в OKOL Lake Park), Виолета Милушева (маркетинг директор в хотел InterContinental Sofia), д-р Ралица Георгиева (УНСС), Анна Поцкова-Кинай (управител Хотел в Grand Hotel Millennium Sofia) и Десислава Кърджова (директор на дирекция „Туризъм“ в Централен кооперативен съюз и генерален мениджър на хотел КООП София). Фокус на дебата бяха:

• Кой модел предлага по-висока рентабилност и възвръщаемост на инвестициите?
• Доколко международните вериги улесняват достъпа до финансиране? 
• Какъв е ефектът върху привличането и обучението на кадри?
• Дали разпознаваемостта на глобалните брандове или уникалността на независимите хотели са по-привлекателни за туристите?
• Кой модел е по-подходящ за развитието на „Бранд България“? 

В рамките на събитието бяха представени две основни тези от лидерите на отборите – доц. Ася Панджерова и д-р Светослав Калейчев, представители на катедра „Икономика на туризма“.

Поддръжниците на глобалните брандове застъпиха позицията, че международните хотелски вериги ще утвърдят България като разпознаваема туристическа дестинация с висококачествени и луксозни услуги. Основните аргументи включваха унифицираните стандарти, програмите за лоялност и широките маркетингови възможности, които предоставят големите брандове.  

„В последните години клиентите търсят унифицирани стандарти, искат да има предвидимост и да знаят точно какво обслужване ще получат“, коментира д-р Светослав Калейчев. Според него друго предимство на глобалните вериги са програмите за лоялност, от които гостите могат да се възползват във всички обекти на веригата по света. „Международните хотелски вериги не правят компромис с качеството на предоставяната услуга и доставчиците, с които работят“, подчерта д-р Калейчев. По думите му от гледна точка на персонала международните вериги предлагат глобални възможности за кариерно израстване и насърчават служителите да се чувстват като част от едно голямо семейство. 

„Изключително важно в позиционирането на хотела е силният и разпознаваем бранд, който води до повишаване на конкурентоспособността на дестинацията, в която се намира обектът“, коментира д-р Ралица Гроздева, която в последните няколко години изследва темата за брандирането в хотелиерството. По думите ? веригите събират и анализират информация и отзиви от всички обекти в света, което позволява адаптиране на обслужването спрямо тенденциите в търсенето и поведението на потребителите. 

Виолета Милушева допълни, че още преди десетилетие глобалните брандове са започнали да включват персонализирано отношение към госта. Според нея международните вериги помагат за имиджа на България като дестинация, в която туристите могат да имат високо доверие. 

От гледна точка на финансирането и рентабилността Даяна Каназирева посочи, че ако има нещо, в което банкерите вярват и се чувстват сигурни, това са бизнес плановете на международните вериги. По думите ? подходящ модел за България е договорът за управление с глобална верига, който носи много предимства за инвеститорите. Тя даде прогноза, че глобалните брандове скоро ще доминират на пазара на бизнес и на градски хотели в България. 

Привържениците на модела на развитие чрез независими хотели подчертаха, че персонализираното обслужване и автентичното гостоприемство са ключови за изграждането на трайни взаимоотношения с клиентите. Сред предимствата на този модел бяха изтъкнати пълната управленска автономност, гъвкавостта в инвестиционните решения и запазването на локалната идентичност.  

Доц. Панджерова даде пример от собствения си опит като мениджър на два независими хотела в България и посочи, че едно от основните предимства е пълният контрол върху процесите в хотела: „Независимите хотели имат пълна свобода при определяне на контрагентите и доставчиците, с които работят, и имат по-голяма гъвкавост при адаптирането към специфичните пазарни условия. Те могат да персонализират обслужването и по-ефективно да управляват предлагането спрямо изискванията на потребителите“. 

От гледна точка на приноса към дестинациите Анна Поцкова-Кинай, управител хотел в Grand Hotel Millennium Sofia, подчерта, че независимите хотели имат по-голяма възможност да работят с местни доставчици и по този начин подпомагат местната икономика. По думите ? независимият хотел дава свобода и в избора на политика по отношение на кадрите и обученията и избора на опитни мениджъри, които да подкрепят рентабилността. „Високият дял на независимите хотели в България е достатъчно красноречив за това каква е рентабилността на инвеститорите в тях“, заключи Ана Поцкова-Кинай. 

Д-р Ралица Георгиева коментира, че автентичността и гостоприемството са ключово предимство на независимите хотели, защото предлагат персонализирано обслужване и по-активна комуникация с гостите, а собственикът или инвеститорът много често е лично ангажиран в обслужването. „Новото лице на луксозното гостоприемство е именно автентичността“, посочи д-р Георгиева.  

Десислава Кърджова подчерта, че независимите хотели имат потенциал да надхвърлят очакванията на своите гости, те са по-гъвкави и имат възможност да се адаптират към променящите се изисквания на гостите. Основно предимство е и фактът, че те имат свободата да се адаптират бързо към промените в туристическия пазар и да прилагат гъвкава ценова политика спрямо своите клиенти. 

 След оживения дебат студентите от катедра „Икономика на туризма“ гласуваха в полза на независимите хотели в модела за развитие на „Бранд България“, но в заключение беше подчертано, че и двата модела имат своето място на българския пазар, като успешната стратегия зависи от конкретните цели, локацията и визията на инвеститорите. Събитието затвърди важността на баланса между глобалните стандарти и локалната автентичност за позиционирането на Бранд България в четири сезона.