Проф. Пенчо Пенчев представи новата си книга пред Клуба на ветераните преподаватели на Университета
„Ако Адам Смит беше жив“ е книга, с която идеите на любим мислител от 18 век идват при съвременния български читател. Адам Смит (1723 – 1790) е икономист, морален философ, учител, митнически чиновник, разсеян учен. От мнозина се приема, че той е баща на съвременната икономическа наука, която тогава се нарича политическа икономия, но самият термин не е въведен от него, а е доста по-стар“, обясни проф. д.н. Пенчо Пенчев.
 |
В книгата авторът по един забавен начин представя 100-те големи идеи на Адам Смит, като цели да провокира интерес за по-задълбочено запознаване с тях. „Проблемът е, че класиката наистина е далечна за много от съвременните читатели. Студентите, а и младите преподаватели, не са запознати с класиците и е възможно да се получи висше икономическо образование без да се има дори елементарно познание за приносите на Адам Смит, Дейвид Рикардо, Томас Малтус“, каза проф. Пенчев, като посочи, че изучаването на „История на икономическата мисъл“ вече е избираема учебна дисциплина, а не задължителна.
Той обясни и защо се е спрял именно на Адам Смит. „Защото той живее по време, когато става „точката на пречупване“ – нарастването на доходите, и от 1800 г. досега те устойчиво растат. Освен това Адам Смит не е само икономист, а и задълбочен морален философ, чиито възгледи са представени в „Съдбата на народите“.
 |
| Проф. д.н. Пенчо Пенчев |
Книгата популярно представя основните идеи на Адам Смит, които са свързани със стопанската история, с икономиката и организацията на образованието, с отбраната и т.н. Големият и труден въпрос, е да се открият причините, основните политически и икономически закони и практики, които могат в дългосрочен план да направят обществото богато. Според Адам Смит повишената производителност на труда и оттам общественото забогатяване са резултат от разделението на труда. Разсъждава и върху регулациите и данъчната система и смята, че ролята на държавата в икономиката трябва да е ограничена.
Проф. д.н. Пенчо Пенчев засяга в книгата си няколко от ключовите и по-слабо известни идеи на Адам Смит като „…голямото богатство често може да служи за извинение на голяма глупост“. Проф. Пенчев доразвива идеята като смята, че богатството може да е резултат от късмет или друга случайност и наличието му не е сигурен сигнал за наличие на ум. „Възхищението и прекомерно голямото обществено уважение не трябва да се крепят единствено на голямата банкова сметка“, коментира авторът някои от съвременните тенденции сред младите хора.
 |
Другата ключова, но по-слабо известна идея на Адам Смит е, че заплатата на преподавателите би трябвало да е обвързана с качеството на преподаването. Той критикува професорите в Оксфорд, „които от много години са престанали дори да си дават вид, че четат лекции“, защото и при лошо качество на лекциите заплатата си остава непокътната.
Професорите и доцентите от Клуба на ветераните, дългогодишни преподаватели в УНСС, доайени от различни катедри, хора с голям принос в науката, се включиха активно в дискусията след представянето на книгата. Те коментираха както темите, свързани с историята на икономическата мисъл, така и нивото на образованието, на преподаването и усвояването на знанията от студентите.
По предложение на доц. д-р инж. Иван Брешков, председател на Клуба на ветераните преподаватели, бе обсъдена темата за следващата среща – „За“ и „Против“ приемането на еврото или присъединяването на България към „Икономическия и паричен съюз“, като се прие за дискусията да бъдат поканят водещи специалисти. Всеки месец ветераните организират събитие, посветено на важна обществена тема, която се разглежда и обсъжда.
 |
| Доц. д-р инж. Иван Брешков и проф. д.н. Пенчо Пенчев |
Проф. Петко Тодоров покани проф. Пенчо Пенчев да му гостува в предаването „Седмичен наблюдател“ в телевизия „България 24“, тъй като книгата и темите, засегнати в нея, са изключително интересни и за по-голяма аудитория.
Проф. д.н. Пенчо Пенчев е председател на Общото събрание на УНСС, ръководител катедра „Политическа икономия“, Общоикономически факултет, ръководител секция „Стопанска история“ към катедра „Политическа икономия“.
Автор е на седем книги, сред които „Стопанска България 1879 – 2008“ (2024) и „Пътеводител на историческия стопаджия“(2023), както и на множество научни публикации в български и чуждестранни издания.
Член е на европейското дружество „История на икономическата мисъл“ и два пъти е главен редактор на периодичното издание на дружеството. Главен редактор е на научното списание „Economic Alternatives“, издание на УНСС.
„Ако Адам Смит беше жив“ излиза преди месец, издание на Сдружение „България може сама“.
