Валерия Велева дари на Университетската библиотека току-що издадените 2 тома знакови интервюта, статии и коментари за българския преход
Само дни след премиерата на книгите си „Рани от власт“ и „Ах, тази власт“, с които Валерия Велева отпразнува своя 70-и рожден ден, известната журналистка се срещна с ректора проф. д-р Димитър Димитров и дари бройки и от двете на Библиотеката на УНСС. „Вие сте първият университет, на който дарявам. Правя го с абсолютно отворено сърце, защото много харесвам вашия университет заради начина, по който се развива“, каза тя при получаването на сертификата за дарение.
 |
|
Проф. д-р Димитър Димитров, Валерия Велева и Петър Петров, директор на Библиотеката на УНСС (от дясно наляво) |
„Рани от власт“ съдържа 46 знакови интервюта с политици и интелектуалци, представляващи своеобразна ретроспекция на 25-годишния преход в българската политика, а „Ах, тази власт“ съдържа 127 избрани статии и коментари. И двете книги са издания на издателство „Захари Стоянов“ и ще бъдат представени в предстоящата от 7 до 11 април Университетска седмица на книгата.
В анотацията за книгите проф. д-р Маргарита Пешева отбелязва, че Валерия Велева смело е влязла в „жаравата“ на политическия преход, опитала се е да го разкаже, коментира и осмисли, като извади на показ неговите главни герои и събития. „Дълги години тя никога не трепна, не се усъмни и не се отказа от избрания професионален път в журналистиката, каквото и да й струваше това. Упреци, обиди, заклеймяване, недостойни удари. Успя да се справи с всичко. Но заедно с това извоюва уважение, възхищение и висока оценка за журналистическата си работа. В продължение на няколко десетилетия Валя измина целия възможен път – от „Осанна“ до „Разпни го“. Никога не се разколеба, безстрашно изказваше своето мнение и оценка за политиците, без значение дали те са на власт, или в опозиция“, пише проф. Пешева.
„В своите публикации, независимо от жанра, Валерия Велева се стреми да се доближи максимално до реалността, до конкретните факти, до истинската картина на политическия живот, която обрисува, анализира и не на последно място, участва в нея“, е написал проф. д.н. Ивайло Христов.
 |
В разговор с ректора Валерия Велева подчерта, че дарява на УНСС последните си две книги с чувството, че всеки журналист, който е хроникьор на времето, трябва да остави след себе си тухли, които да държат постамента на историята на България. „За да разберем бъдещето, трябва да знаем миналото. В миналото са поуките, които, ако сме достатъчно осъзнати, няма да повтаряме в настоящето, а ще ги оставим в наследство, за да могат и бъдещите поколения да не ги повтарят“, обоснова г-жа Велева желанието си повече млади хора да се запознаят с нейните книги.
„Това е уникално като усещане. Връщайки се назад, осъзнавам как през перото ми, през ръцете ми, през писалката ми, а сега вече и през компютър е минала историята на България от последните 35 години. Огромен опит за един журналист, огромно натрупване на материал, на познания, на впечатления и в момента, ако има нещо, което искам да направя, е да обобщя всичко това. Сложно е, изисква много време, което все не ми достига, защото продължавам да се занимавам с активна журналистика, но непременно ще направя това обобщение“, сподели плановете си г-жа Велева.
Тя мечтае да направи и политически портрети на всички български президенти и премиери: „Така както съм ги видяла – техния възход и след това слизането по стълбите. Смятам го за свой дълг“.
„Това са книги не на възторзите, а на страданието на този преход, който преживяхме, на всички надежди, които след това не се реализираха и всички се чувстваме разочаровани. Някои се чувстват излъгани, други се чувстват неоценени, някои се смятат за изгубени. Имаме една тъга. Това са тези 35 години, които не успяхме да подредим така, както ги мислехме, когато падна Берлинската стена. Някак си все не ни е комфортно, като закопчано накриво сако – все ни дърпа, все ни стяга отнякъде“, цитира тя думи на Радой Ралин, казани пред нея по повод прехода.
„Много разсъждавам на тази тема. Хората за тези 35 години или не узнаха, или не се научиха, или не повярваха, че от тях зависят нещата. Тепърва виждам в младите хора някакви наченки на осъзнаване, че бунтът може да доведе до някакво развитие. Надеждите ми са в младите хора!“, допълни Валерия Велева.
 |
Валерия Велева е родена на 2 януари 1955 г. От 1973 г. до 1992 г. работи в Българската национална телевизия, където е автор на документални филми и исторически очерци, била е и отговорен редактор на Първа програма.
От 1992 г. е във в. „Дневен труд“, където е отговорен редактор на отдел „Общество и анализи“ от 2001 до 2011 г. и води самостоятелна рубрика „По пантофи“. От 2012 г. е заместник главен редактор на в. „Преса“, а от 2 януари 2013 до 31 юли 2015 г. е първи заместник главен редактор на вестника. От 6 септември 2015 г. е главен редактор на информационно-аналитичния сайт „Епицентър.бг“.
Авторка е на книгите „Пари, власт, комунизъм“ (2007), „Мъже на власт“ (2008), „Изповеди по пантофи“ (2008), „Рани от власт“ (2015), „Лили Иванова. Моят личен дневник“ (2023). Отличена е с наградата „Репортер на годината“ за 1995 г. и 1996 г. Тя е първият носител на наградата „Черноризец Храбър“ на Съюза на издателите в България за цялостно журналистическо творчество (22 октомври 2002 г.).
