Георги Ряхов, незрящ, масажист на националния отбор по художествена гимнастика: Обучението в УНСС ми даде и друг поглед и ме обогати

На Международния ден на хората с увреждания – 3 декември, ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания и за тяхното пълноправно участие в обществения живот, ви срещаме с Георги Ряхов, който е незрящ, но вярва, ,,че никога не е късно да се образоваш“. Той вече е завършил „Регионално развитие“, а в момента продължава магистратура в същата специалност.  

УНСС предлага приобщаващи и достъпни условия за хората с увреждания. Университетът е сертифициран от Комисията за защита от дискриминация по Националната компания „Достъпна България“, а ректорът проф. Димитър Димитров получи сертификата за изградена достъпна архитектурна среда.  

За учащи се със зрителни нарушения в двора на УНСС са изградени тактилни пътеки водещи към основните входове на университета, в корпусите върху информационните табели са монтирани и тактилни на брайлова азбука, като такива са поставени и на всички стаи и учебни зали и в асансьорите.  

Г-н Ряхов, от дълги години сте масажист на националния отбор по художествена гимнастика, разкажете повече за себе си и как стигнахте до тази професия. Споделете някои от вдъхновяващите истории, които са ви впечатлили. 

Учил съм в училището за деца с нарушено зрение, тогава то се наричаше Николай Островски, авторът на „Как се каляваше стоманата“. Моята класна настояваше да следвам право, защото много ми се отдаваше литературата. Но аз исках да работя със спортисти и да обикалям света. Затова записах да уча за масажист. Веднага щом завърших започнах работа в националните отбори – първо в отбора по фехтовка, после в академичното гребане, с който отбор заминах на първата си олимпиада в Сеул през 1988 г. 

По-късно продължих със спортната гимнастика. Оттам познавам Йордан Йовчев, Красимир Дунев, които тогава бяха на 16 години. През 1993 г. ме покани Илиана Раева в нейния клуб. От 1999 г. започнах да работя с националния отбор по художествена гимнастика и заминахме за Будапеща, където момичетата станаха сребърни медалистки. През 2000 г. бяхме на Олимпиадата в Сидни, Австралия, а през 2001 г. – на Световното първенство в Ню Орлиънс, САЩ. През 2021 г. в Токио националният отбор ансамбъл жени стана олимпийски шампион. Имам много запомнящи се моменти от тази олимпиада – Олимпиадата в Токио. Играят рускините, предстоят да излязат нашите момичета. Аз слушам само телевизорите. Влиза Илиана Раева и плаче, с Бранимира Маркова се прегръщат, а аз не мога да разбера какво се случва. Ясно е, че става дума за медал, но не знам какъв. Питам какво става, а тя ми казва – „Как какво стана? Олимпийски шампиони сме!“. Радостта беше голяма. Толкова години съм работил в художествената гимнастика, но такъв ансамбъл не е имало. Това са момичета, които 5 години бяха уникален колектив, останаха приятелки и до днес. Те постигнаха мечтата си. Сега работя с новия отбор, който участва на Олимпиадата в Париж.  

С диамантените момичета от Олимпиадата в Токио

С олимпийските шампионки Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Ерика Зафирова

Как се променя спортът през годините, а и вашата работа?

Поколенията се менят, ценностите също. В гимнастиката децата започват да тренират на 4 – 5 години, а на 10 вече са характери – самостоятелни, борбени, знаят какво искат и къде отиват. Ангажирани са от 8,30 до 19 – 20 часа, милиони пъти правят едно и също нещо. Работил съм и с националния отбор по волейбол мъже, както и с други отбори, но, според мен, който не е работил в академичното гребане и в художествената гимнастика изобщо не е работил. Защото при тях има много травми и работата е много тежка.  

С помощник-треньора Михаела Маевска и старши треньора на ансамбъла Весела Димитрова (от ляво надясно)

 Как съчетавате тази успешна кариера с обучението в УНСС?  

Имам доста познати, които са завършили УНСС. Някои от тях са много успешни хора, на високи позиции. Беше ми любопитно и интересно. Имам приятел, също с проблеми със зрението, който е завършил преди мен и ми помогна при кандидатстването, а след това и в обучението. Преди COVID беше интересно – посещавах лекции, не си водех записки, но много неща ми оставаха в главата. Запознах се с млади хора, някой от които ще станат добри специалисти в областта си. Разбира се, има и такива, които не се интересуват много от обучението. Преподавателите за мен са хора с голяма ерудиция – така достъпно и завладяващо обясняват, че няма как да не запомниш нещата, за които говорят. Направи ми впечатление страхотният професионализъм, отношението им като преподаватели и като хора. При ковид кризата и онлайн обучението нещата се промениха, мислех да прекъсна. Но преподавателите и приятелите ми ме убедиха да продължа.  

Обучението в УНСС ми даде друг поглед. Това беше още една брънка от моя живот, едно обогатяване. Има много успешни хора с нарушено зрение, които са завършили висше образование и са се реализирали успешно. 

Как оценявате достъпността на средата в УНСС?  

Прави ми впечатление, че се работи много за улесняване на хората с увреждания. Средата е достъпна и за незрящите, и за хората с инвалидни колички. Всички ни помагат. Екипът на Междууниверситетския център за развитие на кариерата също ми е съдействал през годините в учебния процес с намиране на материали, изготвянето на документи. 

А какво правите в свободното си време?

Прочел съм над 8000 книги. Обичам криминалета, фантастика, сюжетите да имат повече динамика. Харесвам Стивън Кинг, Джон Гришам, Джон Толкин, Артър Хейли. Слушам ритмична и мелодична, харесвам балади, както и фолклорна музика.