Четири книжни премиери на преподаватели във втория ден на Университетската седмица на книгата

Университетската седмица на книгата продължава с представяния на три книги.

Доц. д-р Александър Христов, преподавател „МИО и бизнес“ и управляващ партньор на пиар агенция „Параграф 42“, представи следващите 42 закона на ПР в своята нова книга, която се явява продължение на изчерпаното вече издание  „42 закона на ПР“.

Доц. Александър Христов и Павлин Якимов, управител на издателство AMG (от ляво надясно)

Доц. Александър Христов уточни, че изведените закони са по-близо до закономерностите и обърна внимание на три неща: „Първото важно нещо е, че няма как да се мине без математика, най-малкото във вид на бюджет. Второто са начините, по които измерваме ефекта от нашата работа, а третото касае предвидимостта. Важна е и връзката между инвестициите в работата, усилията и крайния резултат. В момента, в който ние  - комуникационните специалисти, се научим да оценяваме ефекта от работата си ще издигнем нашата комуникационна професия на по-високо ниво, за което ни трябва и стратегическо мислене и яснота“. Той подчерта, че ключовата роля на комуникационния специалист е да каже кога продуктът трябва да се промени, а не само да се разкрасява.

Павлин Якимов, управител на издателство AMG, посочи, че „книгата е една от най-трайните медии“, като сподели, че докато са обсъждали създаването на продължението са научили много неща смеейки се. „Съдържанието, което се предава с голяма доза хумор е по-трайно“, допълни той.

Монографичният труд „Политическата криза в България 2021-2023: Избори, изборни системи и структура на парламентарното управление“ с автор гл. ас. д-р Иван Винаров от катедра „Политология“ беше втората книга, чиято премиера бе във втория ден от Седмицата. Модератор на събитието бе проф. д-р Георги Янков, заслужил професор на УНСС, директор на Центъра за политологични изследвания. Той  направи кратък обзор на разгледаната тема като обърна внимание на втората част на монографията и приложението „Държавните символи на Република България“. 

Д-р Иван Винаров сподели, че актуалната тематика винаги крие рискове, но въпреки това той е продължил темата от първата своя монография, като се е постарал да я направи по-четивна и текстът да бъде по-близо до младите хора и студентите, които зададоха много въпроси. Те се интересуваха каква е била мотивацията на автора и как е стигнал до идеята за това изследване, как е избрал заглавието, какви трудности е срещнал при своите проучвания.

Проф. д-р Блага Благоева поздрави д-р Винаров с излизането от печат на неговия нов труд от името на ръководителя на катедра „Политология“ доц. д-р Елена Симеонова. Тя пожела на автора да концентрира своите усилия и да продължи с научните и творческите си търсения. 

Пред почитатели на художествената литература доц. д-р Антония Пенчева представи последния роман на популярния руски писател Евгений Водолазкин – „Чагин“, който излиза на български език в неин превод. Модератор на срещата беше доц. д-р Невена Панова, главен редактор на издателство „Панорама“, което представи новите заглавия на издателството, сред които и романа „Чагин“.

Доц. Невена Панова, доц. Антония Пенчева, Емил Басат журналист и литературен критик и  Иван Тотоманов, редактор на романа „Чагин“

Доц. Антония Пенчева благодари на издателство „Панорама“, че е приело предизвикателството през 2020 г. първо да издаде романа „Лавър“, а сега и „Чагин“. Романът „Лавър“ бе представен на Петото издание на Университетската седмица на книгата. Въпросите от страна на читателите, които вече познаваха света на Водолазкин, насочиха разговора към паралел между двата романа, а доц. д-р Елена Симеонова прочете избрани откъси от новия роман. Доц. Пенчева сподели за предизвикателствата пред превода, които този път са били предизвикани от многото поетични текстове, включени в романа, и от кода, който е закодирани в тях.

Денят бе закрит с представянето на сборника „Проблеми на академичната етика“ и дискусия по въпросите за академичната етика, професионализма и интегритета в науката. Сборникът е дело на авторски колектив от преподаватели на УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“, Техническия университет – София, Нов български университет и БАН.

„Тази книга е на всички нас от академичната общност, защото се отнася за академичната общност“, откри дискусията проф. д-р Валентина Драмалиева, преподавател в Общоикономическия факултет на УНСС и един от авторите. Тя сподели, че идеята за сборника е възникнала още през 2021 г. като необходимост да се подпомогне академичната общност в усилията й „да се самоосмисля, саморегулира и самолекува“ и отбеляза, че предизвикателствата пред науката етика са големи. Направи историческа ретроспекция на развитието на етиката, разясни какво е приложна етика, защо ни е научната етика, какво е научната почтеност и обобщи: „Нужни са целенасочени усилия за недопускане на неетично поведение в науката и зачитане на специалните етически стандарти, т.е. етично поведение в науката“. Проф. Драмалиева посочи, че тази дискусия  може да се разглежда и като мост към предстоящата ХХ национална научна конференцията по етика (7 и 8 ноември 2024 г).

В представянето на сборника се включи и част от авторския колектив. Проф. Даниела Сотирова от Техническия университет говори за проблемите и тяхното минимизиране, проф. Николай Михайлов от СУ „Св. Климент Охридски“ отбеляза, че „преподаването само по себе си е дълбоко етическо начинание“, а проф. Лилия Гурова, НБУ, добави, че „ефективността на науката е заложена на карта, нужен е диалог и доверие между различните научни общности“. Проф. Емилия Маринова, един от рецензентите на сборника, подчерта, че той е „резултат на заедност“ и допълни, че  „университетът е този, който изгражда етическото мислене“.

Проф. Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност, акцентира на това, че „ценностите и знанието трябва да бъдат противопоставени на невежеството“. Тя посочи, че „Проблеми на академичната етика“ е навременно помагало, което представя, идентифицира проблемни области и търси решения: „За нас ще бъде предизвикателство да потърсим потенциалните решения, да се опитаме да ги интегрираме с ценностната система, етичните стандарти“ и допълни, че в УНСС, във всяка една специалност се преподава научна етика и препоръча по-широк диалог в научната общност по темата.