Гуверньорът на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Робърт Холцман изнесе публична лекция в нашия университет
„Нормализация на паричната политика в еврозоната – предизвикателства и възможности“, беше темата на публичната лекция, която гуверньорът на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Робърт Холцман изнесе в УНСС. Събитието бе организирано от катедра „Икономикс“.
Официален гост на мероприятието беше посланикът на Австрия в България Н. Пр. Андреа Икич-Бьом.
Гуверньорът Робърт Холцман е сред изявените членове на Управителния съвет на ЕЦБ и една от основните цели на лекцията беше да внесе яснота по отношение на функционирането и вземането на решения, касаещи паричната политика в еврозоната, с оглед и на амбициите на България да стане неин член.
Доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност, откри събитието и приветства официалните гости от името на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, като отправи благодарности към гуверньора на Австрийската национална банка проф. Робърт Холцман за това, че е приел да сподели пред нашите студенти в Университета ценния си дългогодишен опит и познания по изключително актуални финансови въпроси в глобален план. Той представи лектора като австрийски икономист и университетски преподавател с дълга кариера и опит по отношение работата на международните институции във финансовата сфера.
„България винаги е била пример за подражание по отношение на публичните финанси и своята парична политика“, посочи в изказването си доц. Христозов. „Паричната политика и работата на централните банки придобиват все по-голям потенциал и значение в България особено при настоящата амбиция на страната ни да се присъедини към еврозоната скоро. Затова сме много благодарни за възможността да проведем днешната дискусия. Присъединяването на страната ни към еврозоната е от голямо значение по пътя ни към еврото, затова се гордеем с българската парична политика през последните години, тъй като страната ни е на второ място по най-нисък външен дълг. Като финансист се надявам, че ще запазим челната си позиция през следващите години, както и че ще изпълним критериите за инфлация и България ще има възможност да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро“, каза зам.-ректорът.
Модератор на събитието беше Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и лектор във Виенския университет по икономика. Той приветства проф. Робърт Холцман и открои значимостта на темата за паричната политика, като посочи, че „централните банки оказват все по-голямо влияние върху макроикономическата политика, затова е изключително важно фокусът да се постави върху по-дългосрочните перспективи за развитие на паричната политика и видовете инструменти, които тя трябва да прилага в бъдеще“.
Атанас Пеканов благодари за отличната организация на събитието на ръководителя на катедра „Икономикс“ доц. д-р Ивайло Беев.
Проф. Робърт Холцман благодари за поканата и посочи, че като преподавател най-важното за него е да създава връзки между университетите и практиката. В своята презентация той разгледа дилемата дали ако след няколко месеца или години инфлацията в еврозоната, САЩ и други страни се укроти ще можем да се върнем към традиционната парична политика преди 2008 г., когато краткосрочните лихвени проценти (и задължителните резерви) доминираха в инструментариума на паричната политика, или ще трябва отново да приложим неотдавнашната неконвенционална парична политика (НПП) – с поуки от близкото минало и може би с нови неконвенционални инструменти, за да се справим с твърде ниската инфлация. В тази връзка лекторът се спря в детайли на неконвенционалната парична политика, нейните нови инструменти, включващи прилагането на отрицателни лихвени проценти, количествени улеснения, финансиране на кредитирането и предварителни насоки във всички развити икономики с ограничени различия, като посочи и нежеланите за централните банки последици: трайни загуби и рязко покачване на инфлацията, проблеми с балансите, с прогнозиран отрицателен собствен капитал до 2030 г. или дори до 2040 г., което потенциално подкопава независимостта на централните банки.
Проф. Холцман разгледа и възможностите за връщане към конвенционалната парична политика, като подчерта, че предложените конвенционални алтернативи са ограничени по брой и възможности и включват стратегии за оптимизиране, асиметрични функции на реакцията и по-високи стойности на инфлацията. Освен това проучванията на непредвидените последици от прилагането на неконвенционалната парична политика, особено върху разпределението на доходите и богатството и върху разпределението на ресурсите, са ограничени.
Участие с презентации по дискутираната тема взеха доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на Съвета за икономически анализи, и д-р Свилен Колев, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ). Росица Ганева се спря на два важни политически канала за стимулиране на естествения лихвен процент: противодействие на негативните демографски процеси и повишаване на тенденцията на нарастване на производителността. Свилен Колев разгледа начините за нормализиране на паричната политика след приложените рестриктивни мерки и предизвикателствата в тази насока, като се позова на изследване, направено от Съвета за икономически анализи.
На събитието присъстваха изтъкнати икономисти, представители на академичната общност на УНСС, студенти, докторанти и гости.
Преди събитието се проведе кратка среща на официалните гости с доц. д-р Янко Христозов и представители на УНСС.
Робърт Холцман, посланикът на Австрия в България Н. Пр. Андреа Икич-Бьом, доц. д-р Янко Христозов, Атанас Пеканов (от ляво надясно) |
Доц. д-р Янко Христозов подари на Робърт Холцман книга за България. От своя страна Робърт Холцман подари на доц. д-р Янко Христозов диск с класическа музика.