Ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред БНТ: Ако ви се вижда скъпо образованието, опитайте с невежество
 |
Бизнесът критикува сегашния прием на студенти, според тях са необходими повече специалисти, трябва да се учат професии, а не само хора, които са висшисти. Тези проблеми, които се изтъкват, това проблеми на висшето образование ли са или на цялата ни система?
Това са по-скоро проблеми на отношението, на разбирането към висшето образование. Преди малко разговорът в студиото беше за еврото, за банките, за финансистите - и там трябват специалисти. Шефът на БНБ г-н Радев е възпитаник на нашия университет, 80% от банкерите в България са възпитаници на УНСС, трябват най-разнообразни и най-различни специалисти. Преди няколко дни Фейсбук ми припомни мое интервю от преди три години, в което съм казал, че е мит, че студентите в България са прекалено много, това наистина е мит и наистина стоя зад това.
Да, но като сравним статистиката с други държави, наистина имаме повече студенти на глава от населението.
Не, не е така. Има статистика на Евростат, която измерва броя на висшистите между 24 и 37 години, които са в активна възраст и обикновено тези хора учат повече. България е някъде на 17 - 20 място по брой на висшисти на 100 000 души, измерени по този начин.
Имаме и значителна миграция, все пак, да не я забравяме.
Това е много обективен показател. Миграция има, да, съгласен съм, но аз всеки ден се срещам с представители на бизнеса, въпреки, че бизнесът не е добре да се употребява по този начин като общо название, една от работодателските организации употребява този израз, но бизнесът всеки ден идва и казва: „Дайте ни квалифицирани специалисти, дайте ни хора, които да работят, имаме нужда от хора“.
Вие пък казвате: „Дайте ни програми, по които да ги обучаваме, докато още са студенти“.
Не, напротив, ние работим много добре с тях, имаме бизнес академии, майсторски класове, възможности за стажове, така че ние сме доволни от сътрудничеството си с бизнеса. Но това, което предлага АИКБ за бизнеса е да се намали с 50%, не, със 100% държавната поръчка. Това ще бъде убийствено за цялото висше образование, просто няма как да има такъв подход да намалим държавната поръчка, защото тогава съвсем няма да има специалисти.
Нали знаете, че ще ви обвинят, че задържате средствата, въпросът за Вас опира какво получавате като подкрепа?
Не е само това, пак се връщам към това мое интервю, което Фейсбук ми припомни, в което казвам „Ако ви се вижда скъпо образованието, опитайте с невежество“ – стар израз, който е много валиден и днес. Висшето образование не е както се казваше навремето ПУЦ – Професионален учебен център, който за 6 месеца ти дава някакви знания и започваш да удряш с чука или да въртиш отвертката. Уважавам всички видове труд, всички са важни, но висшето образование е за цял живот, то дава след това възможност и за промяна в това, което сте работили до момента, и променя мисленето, иначе ставаме територия, територия без специалисти, хора, които не знаят какво става и миграцията ще се увеличи.
Висшето образование, ако мога да Ви допълня, създава и матрици, парадигми на мисленето, това е ясно, въпросът е дали образованието отговаря наистина на модерните изисквания на пазара на труда, адекватно ли е на времето си?
Аз не обичам така общо да се говори, общо за висшето образование, общо за бизнеса. Някои университети, някои специалности отговарят на това, произвеждат прекрасни специалисти, държат връзка с бизнеса, развиват се, имат резултати, други сигурно не отговарят, но има МОН, има НАОА, има държавна политика в това отношение, която би трябвало да регулира тези неща и там, където качеството е слабо, ниско, както и тези възможности някои университети да обучават икономисти, примерно икономисти се обучават в 20 университета, има и други случаи, например 16 факултета право - това създава друго впечатление за обучението по тези направления. Така че регулирането не трябва да бъде с едни такива общи декларации „Дайте да намалим общо броя на висшистите в България“ – тъжно звучи.
В крайна сметка то е в контекста на това, че цели сектори страдат от липсата на кадри, на кадри за позиции, за които не се изисква висше образование.
Да, съгласен съм, става въпрос за ежедневни кадри, свързани с технологии и развитие, но дали това е начинът да намалим обучението на другите специалисти с надеждата, че те вероятно ще отидат в технически специалности или някъде другаде. Там, където има пазарно търсене, студентите, техните родители насърчават този процес и отиват там да учат, вземете ИТ специалистите, софтуерните специалисти, там да не би да има проблем?!
Там много често обучението е извън университета, то може да е в частни школи.
Зависи, но университетът също дава една голяма база и могат да се съчетаят нещата, но въпросът е за различните инструменти, които могат да бъдат приложени към този процес. Това, че вие ще дадете вместо 100 бройки за някакъв вид инженери или ще им дадете 1 000 бройки, те пак няма да бъдат запълнени. Трябва да се промени подхода към този проблем – по-високи стипендии, работа с училищата. Нашият университет има две асоциации - на икономическите гимназии и на чуждоезиковите гимназии, чрез които работим със средни училища, за да може още от ученици да бъдат насочени в тази посока, а не че ще им отпадне таксата от 300 лв.. Това не е стимул за някой добър математик, който може да замине и в чужбина, а може и да си избере някоя друга специалност или пък да стане икономист.
Да не генерализираме, както вие казахте, да говорим с конкретика за УНСС. Когато подготвяте кадри, споменахте 80% от банковия сектор са възпитаници на УНСС, но има ли достатъчно програми и възможности за развиване на практични и реални професионални умения, достатъчно обмени, практики?
По мое мнение има, да, ние предлагаме над 4 000 позиции в момента в нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата – за различни стажове, за различни позиции за развитие на студентите, които вече повечето са платени, срещаме ги с бизнеса. Формата, която сме измислили от 2 години с бизнес академиите също е много ефективна, имаме бизнес академии със 7-8 големи компании, които се възползват от тази възможност, надграждат нашите студенти, така че има възможности, стига да има желание, но стига и да не се пречи, защото ето днес е 27 юни и все още държавните университети не знаят броя на държавната поръчка, която ще получат, а кандидатстудентската кампания започна преди две седмици.
А защо не я знаете все още?
Няма решение на Министерски съвет. Не се знаят таксите, които студентите ще плащат. Държавата почва да пречи в някои случаи и ако намалят бройките… Да, политическата криза също оказва влияние - смяна на правителства, забавяне, работа на администрацията, аз обикновено не говоря толкова рязко, но това трябва да се каже, защото то създава проблеми. Как да ги приемем сега и да ги трасираме като не знаем колко души трябва да приемем държавна поръчка, колко души – платено обучение?!
Какво правите тогава в случая?
Кампанията върви, надяваме се в близките дни да излязат тези бройки. Ние в последните години разчитаме на 1/3 платен прием, така че интересът към нас, към УНСС, е голям. Но дали така трябва да бъде и студентите сами да си финансират образованието или отличните студенти да получават някаква награда за нещо, някакви бонуси. Има доста проблеми и не беше случайно това, което се случи на 20 май тази година – протестът на университетите за заплати, капиталови разходи, бройки, отношение, бюджети, компенсиране на инфлацията. Така че не са само бройките, но това не трябва да се случва, бизнесът нека да си има мнение, но нека да се чуе и гласът на останалите засегнати страни.
И за финал, проф. Димитров, как ще се отрази на УНСС идеята за отпадане на таксите за държавна поръчка?
Тази идея отпадна, тя вече не е релевантна.
Благодаря Ви, проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, с коментар за това дали има много висшисти у нас, дали има свръх квалифицирани, но ненужни кадри.
Няма много висшисти.
Няма много висшисти пак твърдите, но пък има много университети, тук не може да спорим, твърде много са, май имаме повече отколкото Франция, ако не се лъжа.
Можем да спорим ако искате, аз съм на друга позиция.
