Необходимата актуализация на стратегията за национална сигурност на Република България се обсъди в нашия университет

Тематичен семинар по Национална научна програма „Сигурност и отбрана“ на тема „Актуализация на стратегията за национална сигурност на Република България“ се проведе в УНСС под патронажа на Съвета по сигурността към Министерски съвет.

В  дискусионния форум  участваха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, директорът на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност доц. д-р Светослав Спасов, преподавател в катедра „Национална и регионална сигурност“ и модератор на събитието, зам.-деканът по качеството и международното сътрудничество на факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“  доц. д-р Нончо Димитров, преподаватели от други катедри на Университета. Присъстваха и зам.-министърът на вътрешните работи г-н Тони Тодоров, г-н Веселин Станчев, съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България и секретар на Съвета по сигурността, представители на Върховната прокуратура, на института „Перспективни изследвания за отбраната“ към Военна академия „Г. С. Раковски“, на Българския енергиен и минен форум, гости от други институции и студенти бакалаври от специалност „Икономика на отбраната и сигурността“.

Директорът на Центъра за подкрепа на ядрената сигурност доц. д-р Светослав Спасов, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, зам.-ректорът по научноизследователската дейност доц. д-р Мария Воденичарова

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров откри тематичния семинар като обясни, че по Националната научна програма „Сигурност и отбраната“ от три години работят десет академични организации в областта на отбраната и сигурността и „това е нещо уникално, което се случва за първи път в историята на България“. Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ е стартирала през 2021 г. с решение на Министерския съвет. Той допълни, че е много важна ролята на лидера, на идеолога, този, който се ангажира със стратегията, а не само на работните групи.

„Вече е необходимо стратегията да бъде актуализирана. Средата около нас много бързо започна да се променя и неща, които считахме за немислими, се случиха. През 90-те години и в началото на 2000 г. се говореше, че трябва да намаляваме въоръжените сили, но се оказа, че не е точно така. Изключително важен проблем за България е да има адекватна програма, адекватни стратегии, свързани със сигурността на държавата, и това изисква ежедневна работа“, каза ректорът.

Зам.-министърът на вътрешните работи г-н Тони Тодоров представи поздравителен адрес от името на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов с благодарност към ректора и екипа на УНСС за организирането на поредната инициатива в контекста на динамично променящата се среда за сигурност. „Военни конфликти, поява на нетрадиционни рискове, глобални и хибридни заплахи, кибератаки, бедствия и аварии са само част от предизвикателствата, които изискват иновативни решения и подходи в управлението на процесите в съвременната среда за сигурност“, се казва в поздравителния адрес. Зам.-министърът подчерта, че тези заплахи изискват засилване на партньорството между държавните институции и използването на потенциала на фундаменталните научни изследвания в областта на сигурността.

Веселин Станчев, съветник към политическия кабинет на министър-председателя на Република България, запозна участниците с работата на Съвета по сигурността към Министерския съвет и изрази надежда, че днешният форум ще спомогне за стартирането на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност, на цялостен преглед, който да отчете актуалното състояние на системата. Д-р Александра Атанасова, държавен експерт в Съвета по сигурността допълни, че този преглед ще очертае необходимите промени, които трябва да се извършат, както и преразглеждането на приоритетите и на целите на системата. Координатор на целия този процес е  Съветът по сигурността.

По темата „Върховната прокуратура в актуализацията на Стратегията за национална сигурност на Република България“ говори г-жа Ваня Илиева - прокурор от отдел 01 „Специализиран“ при Върховната прокуратура. Тя акцентира на ролята на Прокуратурата, която, заедно с други контролни органи и Съда, следи за спазването на законността.   

„Актуализацията на стратегията би трябвало да стане след оценка за въздействието й, след като се набележат резултатите, които са постигнати от изпълнението на Стратегията. Тя е един пътеводен документ, който трябва да дава насоки на другите органи как да вършат ежедневно своята работа“, каза прокурор Ваня Илиева.

Д-р Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум, представи енергийната сигурност в националната архитектура за сигурност на страната. Той отбеляза непоследователността в енергийната политика, което създава несигурност, отливът на чужди инвестиции в областта на енергетиката, наказателните процедури от страна на ЕС, свързани със създаване на несигурност.

Подробно се представи Методологията за преглед, анализ и актуализация на стратегическите документи и на Стратегията за национална сигурност на Република България от полк. доц. д-р Зарко Здравков - началник на научна секция „Доктрини, концепции и поуки от практиката“, Институт „Перспективни изследвания за отбраната“, Военна академия „Г. С. Раковски“. Полк. Здравков обясни методиката, която е  подготвена с цел създаване на модел за изготвяне на стратегически документи, която е придружена от курс за разработване на концепции за документи за защита на националната сигурност.

Участниците в дискусията посочиха, че първите документи, свързани със стратегия за национална сигурност са подготвени през 1997-1998 г. и оттогава се създават работни групи и са изработени около 140 стратегии. Като се прибавят и стратегиите на ЕС и НАТО, които се транспонират към българското законодателство, общо документите наброяват 250.

Коментираха се проблемите във връзка с националната стратегия за сигурност, като липсата на национална доктрина, която да поставя рамките на всички стратегии, лисата на устойчивост и последователност в политиките и непрекъснатите кадрови промени.