В първия ден от Университетската седмица на книгата Анджела Родел представи своя превод на английски език на романа „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева

Анджела Родел бе първият гост на 5-ото издание на Университетската седмица на книгата, посветено на преводната литература.

Модератор на събитието бе доц. д-р Антония Пенчева, ръководител на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ и председател на Съюза на преводачите в България.

Доц. Пенчева представи Анджела Родел като преводач, музикант, фолклорист, но най-вече като приятел на България, като отбеляза, че романът „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева има своите многобройни преводи на различни езици, но това е неговият първи превод на английски език.

Разговорът с Анджела Родел започна с въпроса как тя избира автора или книгата, които иска да преведе. Отговорът й донякъде бе изненада за публиката, но бе и логичен за един музикант. Тя сподели, че трябва да чуе как звучи книгата, да има резонанс между нея самата и литературното произведение, а за да пристъпи към превода на определена книга за нея е важно докато чете да може да чуе героите на английски език.

Тя описа първата си среща с романа на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“ през далечната 2004 година като много вълнуваща: „Аз обичам исторически романи като читател и този роман ми направи изключително впечатление. Да това е исторически роман, но той е много авангарден,  модерен роман. Героите са достоверни, автентични за своето време, но и реални, и разбираеми за нас 60 години по-късно.“

Анджела Родел разказа за предизвикателствата, които е срещнала при превода на Вера Мутафчиева, чийто роман е многопластов, със специфични географски и исторически препратки. Тя сподели, че рядко работи с автори, които не са сред живите, и че за нея като преводач е важен контактът с автора, като посочи работата си с Георги Господинов, с когото дискутират и обсъждат текстовете.

За своя превод на „Случая Джем“ тя е изчела мемоарите на Вера Мутафчиева, разговаряла е с нейни приятели, с дъщеря й. В романа се използват много турцизми и архаични думи, които са чужди на английския и на американския читател. Тя не е ползвала архаичен език при превода на романа, а е търсила един неутрален регистър на английския език, който няма да затрудни съвременния читател. Като предизвикателство определя именно намирането на баланса, защото ако преводът не е балансиран, читателят не би прочел романа, а преводачът не би искал да отблъсне читателя.

Любопитна подробност е, че Вера Мутафчиева не използва бележки под линия, което Родел запазва и в своя превод. Тя посочи, че за това е помогнал фактът, че историята в романа се представя от първо лице, което дава възможност да се следва разказът и да се обяснят някои от думите в хода на повествованието.

Като интересен факт Анджела Родел посочи, че издателят на романа в САЩ, с когото тя е работила в миналото, сам се е свързал с нея за „Случаят Джем“ и подчерта,  че това наистина е голяма  рядкост, тъй като американските издатели искат съвременни писатели, които могат да присъстват на представянето на книгата. 

На въпрос от публиката за нейните наблюдения върху стила на Вера Мутафчиева и този на Георги Господинов, тя сподели, че според нея има доста сходни неща между тях двамата –  това как те третират историята, как използват иронията в своите произведения, черния тънък хумор, иронията в езика.

Присъстващите в преподавателската читалня на обновената Библиотека на УНСС зададоха множество въпроси за превода като процес, за общите правила и спецификите, за предпочитанията на преводачите и предизвикателствата пред тях . Не бе подминат и въпросът за изкуствения интелект в работата на преводача. Според Родел той е още един добър помощник, като при превода на документи би вършил чудесна работа, но при художествената литература и поезията, където трябва да се предаде емоция, това би било доста трудна задача,  дори  невъзможна, поне на този етап на развитие на изкуствения интелект.

Доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, доц. д-р Светла Бонева, декан на факултет „Международна икономика и политика“, Десислава Паунска, ръководител на отдел „Връзки с обществеността и маркетинг“, д-р Красимир Пингелов, член на Съвета на настоятелите и изпълнителен директор на „Електрон прогрес“