Експертна група към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посети нашия университет
Експертна група към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посети УНСС в рамките на Техническата мисия на ОИСР за преглед на готовността на страната за пълноправно членство по отношение на образованието.
Експертите се срещнаха с ректора проф. д-р Димитър Димитров.
Проф. д-р Димитър Димитров представи ректорската длъжност и подчерта, че присъединяването към ОИСР е изключително важно, защото пълноправното членство в организацията ще даде възможност на България да продължи своето развитие в съответствие с целите на ОИСР, които включват по-устойчиво икономическо развитие, повишен стандарт на живот, подобрена финансова стабилност, както и модернизация на образованието. Когато станем пълноправен член на ОИСР, ние ще можем да участваме в различни програми и по този начин да развиваме образованието, да прилагаме определени политики, съобразно данните и анализите.
 |
На срещата присъстваха и проф. д-р Матилда Александрова, в.и.д. зам.-ректор по учебната дейност и председател на Комисията по акредитация на УНСС, доц. д-р Михаил Мусов, в.и.д. зам.-ректор по научноизследователска дейност и международно сътрудничество, проф. д-р Цветана Стоянова, в.и.д. зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, които представиха своите ресори и дейностите, които организират. На срещата по покана на проф. Цветана Стоянова присъстваха представители от Kaufland и Coca-Cola Hellenic, партньори от страна на бизнеса, с които УНСС осъществява различни общи проекти, един от които са бизнес академиите.
 |
|
Проф. Матилда Александрова, доц. Михаил Мусов, проф. Цветана Стоянова, г-жа Гергана Кирилова, директор дирекция „Кабинет на ректора“ (от ляво надясно) |
Проф. Матилда Александрова уточни, че процесите на акредитация са доста сложни. „Десетте стандарта са утвърдени от Българската национална агенция за оценяване и акредитация, която е член на Европейската асоциация за оценяване и акредитация и това са критерии на европейско равнище и засягат програми за обучение на студенти през целия живот, мониторинг и контрол на тези програми, ролята на университета и дейности, свързани с жизнения цикъл на студента, осигуряване на преподавателски състав, съответстващ на тези стандарти, култура по качество, която е неизменна част от работата на Университета. Освен формално има и реално изражение, като взаимодействие на академичната общност и студентите и външните заинтересовани страни. Част от тези стандарти засягат и електронизацията, и дигитализацията на всички процеси, създаване на единна комуникационна система и цялостен мониторинг.“
Г-н Томас Веко, Associate Commissioner, National Center for Education Statistics, US Department of Education, подчерта, че организацията, която представлява, дава възможност различните правителства на държавите членки да говорят помежду си, да обменят опит, като по този начин се осъществяват и връзките с експертите. „Когато има кандидатстваща държава, се стремим да съберем колкото е възможно повече информация и да я споделим с 38-те държави членки. Това, което се очаква от нас, от мисия като сегашната, е да изготвим доклад. И съм тук да разбера за вашия опит, постижения и как държавните политики се отразяват върху вашата ежедневна работа.“
 |
Въпросите, които бяха зададени, касаеха както взаимоотношенията между държавата с нейните политики за висше образование и университетите, така и вътрешната организация на Университета.
Бяха засегнати въпросите за финансирането на университетите. Дали има процеси на добри консултантски взаимодействия за обмен на идеи между държавата и университетите. Сериозно внимание се обърна и на Рейтинговата система и колко добре тя отразява работата на висшите учебни заведения, дали има дефицити по оценките и има ли възможност университетите да се намесят с коментари и обратна връзка. Полезна ли е Националната карта? Беше повдигнат въпросът дали правителството помага да се развива полето на висшето образование и дали ректорът или зам.-ректорите могат да инициират промени. Организира ли се годишна среща на университетите, на която честно да се обсъждат проблемите? Достатъчни ли са средствата от държавата за държавните университети? Има ли процес за приоритизиране на потребностите? Как се разпределя бюджетът в Университета?
 |
В рамките на посещението експертната група към ОИСР проведе работни срещи с представители на академичния състав на УНСС, както и със студенти от Студентския сенат и Студентския съвет.
 |
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е създадена през 1961 г. с цел стимулиране на политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване жизнения стандарт на населението и поддържане на финансова стабилност. Тя e наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена да управлява американската и канадска финансова помощ (т.нар. план Маршал) за възстановяване на Европа след Втората световна война.
Днес ОИСР е утвърдена международна организация с водеща роля в изработването и прилагането на най-високи стандарти във всички ключови области като управление, данъчната политика, транспортна инфраструктура, селско стопанство, образование, дигитална икономика и иновации, климат и др. В ОИСР членуват 38 държави, сред които най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия. Наред с България кандидати за членство в ОИСР са още Румъния, Хърватия, Бразилия, Аржентина и Перу.
С цел подготовка на България за започване на преговори за членство в ОИСР с решение № 789 на Министерски съвет от 20.12.2017 г., изм. и доп. с РМС 444/11.06.2021 г., е създаден специален постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм (МКМ) за присъединяване на България към ОИСР. МКМ се председателства от министъра на външните работи и в него участват представители на министерствата и ведомствата, ангажирани със сътрудничеството с ОИСР.
Мерките по подготовката на страната ни са включени в тригодишни Пътни карти, съдържащи конкретни действия по присъединяването към ОИСР. Пътната карта за периода 2021 - 2023 г. инкорпорира разработения в сътрудничество със Секретариата на ОИСР през 2019 г. План за действие – структуриран работен документ, който очертава основните мерки в 21 области, необходими с оглед постигане на стандартите на ОИСР и изпълнение на критериите за членство в Организацията, в съответствие с изискванията в Рамката за оценка на потенциалните членове на ОИСР.
През последните години в изпълнение на Плана за действие и на тригодишната национална Пътна карта България се присъедини към редица правни инструменти на ОИСР и активизира участието си във все по-голям брой комитети и работни групи на ОИСР, като усилията на страната ни са насочени към поддържането на активна позиция и внасянето на добавена стойност в тяхната работа. Към момента България участва със статут на „член“/„асоцииран член“ в дейността на 13 работни органа, в 6 други органа има статут на „участник“, а в други 19 е „гост“/„наблюдател“.
Страната ни се е присъединила към 32 правни инструмента и е поискала присъединяване към още 6. От правните инструменти, присъединяването към които се разглежда като задължително условие в Рамката за оценка на потенциалните страни членки, България се е присъединила към 6 от 8-те стандарта на ОИСР:
- Конвенция за борба с подкупа на чуждестранни държавни служители при международни бизнес сделки;
- Препоръка на Съвета относно принципите на корпоративното управление;
- Препоръка на Съвета относно принципите за създаване на интернет политика;
- Препоръка на Съвета относно добрата статистическа практика;
- Приобщаващата рамка на ОИСР за въвеждане на мерките по проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) и
- Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР.
В ход е процедурата за присъединяването ни към останалите 2 стандарта - Кодексите на ОИСР за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции и Декларацията на ОИСР за международните инвестиции и мултинационални компании.
Сред по-сериозните постижения по пътя към членството ни в ОИСР през последните години могат да бъдат откроени също успешно приключилият процес на присъединяване на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към ОИСР и нейната Банка данни (от 1 януари 2021 г. страната ни стана 34-та страна-член на АЯЕ) и представянето на 29 януари 2021 г. на Икономическия преглед за България, изготвен от ОИСР за първи път от 1999 г. насам и др.
