Филип Димитров изнесе публична лекция за прехода
Публичната лекция на Филип Димитров, министър-председател на България (08.11.1991 – 30.12.1992 г.), на тема „Уроците на българския преход“ продължи традицията на лекциите от цикъла „Среща с историята“, организирани от катедра „Политическа икономия“. В лекцията си Филип Димитров направи кратък преглед на спецификата на българския преход и отбеляза поуките, които могат да се извлекат от трудностите и успехите на България за последните десетилетия.
 |
„За цикъла от лекции „Среща с историята“ каним хора, които с решенията си са определяли съдбата на България в ключови моменти, за да можем да получим „от първа ръка“ информация, мнения, отношение, да разберем за изключително важни събития от близкото минало. А от миналото има какво да се научи, не само от славното минало, но и от грешките на миналото. Днес поканихме Филип Димитров, министър-председател в периода 1991 – 1992 г., три пъти народен представител, настоящ конституционен съдия“, каза в началото на събитието проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител на катедра „Политическа икономия“ и инициатор на цикъла “Срещи с историята”.
 |
| Проф. д.н. Пенчо Пенчев, Филип Димитров, проф. д-р Матилда Александрова |
Заместник-ректорът по учебната дейност проф. д-р Матилда Александрова поздрави присъстващите от името на ректора проф. д-р Димитър Димитров и акцентира, че една от целите на лекциите е да се вгледаме в историята, за да се опитаме да не повтаряме грешките.
В своята публична лекция Филип Димитров засегна промените, настъпили в края на 80-те и началото на 90-те години в голяма част от света, като в България те започват в края на 1989 година с така наречената „смяна на системата“, което предизвиква драстични промени в политическата и икономическата система. „От голямо значение за тези промени бяха възгледите на хората, които ръководеха този процес“, каза Филип Димитров. „Естесвено, повикът беше за демокрация, но това беше общият малко мъгляв възглед. В икономически план водещата идея беше за собсвеността, затова и първите извършени действия, бяха за връщане на градска собсвеност и на земята. Прокрадна се и една социалистическа идея, че всички трябва да получат равен шанс. Равният шанс е нещо много красиво, но това е все едно да искаме всички да получават 6 на изпит, или 6-ца от тотото. Неща, които в реалния живот не се случват. Допуснаха се и грешки, например върнаха се сградите и земята, но не и индустриалната собсвеност. Другият удар, който понесе българската държава, беше хиперинфлация, през която не минаха другите страни. Тя настъпи по причини, по-скоро криминални, отколкото икономически. Хиперинфлацията имаше ефекта на национализация, само че без ползата за държавата“, коментира Филип Димитров.
 |
 |
Той акцентира и на отрицателната привичка на българите да се вайкат. Мантрата „Нищо не се е променило“ се повтаря непрекъснато и се е превърнала в един от основните белези за оценката на това, което се случва през последните десетилетия. „Тази мантра е придружена и от едно недоволство от Европа - „ТЕ в Европа“.
„Аз не зная кой по-успешно работи за каузата на Путин – дали тези, които проповядват неговите идеи, или тези, които непрекъснато разказват, че ние не сме там, където всъщност сме и следователно трябва да бъдем някъде другаде. Тази тенденция се разви много мощно и естесвено започна да дава своите резултати. Ние успяхме да се представим като най-корумпираната, най-лошо представящата се в икономически аспект страна в Европа. Дори започнахме да се сърдим на света и на Европа за това наше състояние. Превърнахме това, към което се стремяхме, в наш враг“, каза Филип Димитров, анализирайки българската народопсихология. Според него „това непрекъснато повтаряне колко сме най-най-зле може да развали и това, което сме постигнали. Изходът е да се опитаме да променяме неща отвътре, да се доразвиват нещата, които досега са направени“.
 |
На лекцията присъстваха членове на академичното ръководство, декани на факултети, ръководители на катедри, преподаватели и студенти от УНСС. Зададоха се въпроси, свързани с причините, които довеждат до трансформацията на политическата власт в икономическа, дали при нас е „най-зле“ в сравнение с другите бивши социалистически държави, както и за причините за поискания от правителството на Филип Димитров през октомври 1992 г. вот на доверие, което довежда до гласуване на вот на недоверие и до падане на кабинета.
Филип Димитров Димитров е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС). Като министър-председател на България е начело на правителството от 8 ноември 1991 до 30 декември 1992 г.
Народен представител е в три Народни събрания – в XXXVI (1991 – 1994), XXXVII (1994 – 1997) и XL (2005 – 2008) обикновено народно събрание, зам.-председател на ротационен принцип.
Преподава в Американския университет в България (2002 – 2008 и 2010). Учи в САЩ – Public Policy Scholar at Woodrow Wilson Center, Washington DC. На 12.03.2010 г. защитава научна степен „доктор на политическите науки“ в НБУ.
Преподава в Университета в Торонто, Канада, в Кристофър Нюпорт Юнивърсити – Вирджиния, САЩ и в Нов български университет.
Доктор хонорис кауза на Грузинския университет и почетен професор в НБУ.
През октомври 2015 г. е назначен за съдия в Конституционния съд с мандат до ноември 2024 г.
