Организацията за икономическо сътрудничество и развитие представи в УНСС научна публикация „Поглед върху образованието 2023“ с данни за България

Националното събитие за представяне на публикация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която се прави анализ на професионалното образование и обучение (ПОО) се организира от Министерството на образованието и науката съвместно с УНСС. За първи път в изследването са включени и данни за България.

Събитието се организира в хода на присъединяването на България като пълноправна държава - членка на ОИСР.

Министърът на образованието проф. д-р Галин Цоков откри събитието в присъствието на Симон Нормандьо, анализатор на образователните политики, който представи програмата за индикатори на ОИСР. Университетът за национално и световно стопанство беше представен от проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, зам.-ректор по учебната дейност. Присъстваха още заместник-министрите на МОН проф. Генка Петрова, Мариета Георгиева, Наталия Митева, представители на Министерство на труда и социалните грижи, на посолства, доц. д-р Атанас Атанасов, председател на Националния статистически институт и председателят на Асоциацията на икономическите училища в България проф. д-р Даниела Фесчиян, членове на Управителния съвет и ръководители на Националната агенция за професионално образование и обучение, Българската стопанска камара, синдикатите КТ „Подкрепа“ и КНСБ, членове на Консултативния съвет по професионално образование и обучение (ПОО), преподаватели от академичните среди на УНСС, студенти и гости.

На официалния президиум беше Галин Цоков, министър на образованието и науката, проф. д-р Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност в УНСС, Симон Нормандьо от ОИСР, доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ и Ваня Тивидошева, директор „Професионално образование и обучение“ в МОН.

„Докладът „Поглед върху образованието“ е продукт на дългогодишни съвместни усилия между правителствата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа (OИСР), експертите и институциите, работещи в рамките на програмата „Индикатори на образователните системи на ОИСР” (INES) и секретариата на ОИСР.

„Това национално събитие е изключително важно не само за професионалното образование и обучение, а за цялата българска образователна система. Показва какъв е смисълът България да се присъедини към ОИСР - да бъде в компанията на развитите страни в света. Докладът представя развитието, състоянието и възможностите за бъдещо усъвършенстване на съвременни образователни системи. Когато станем пълноправен член на ОИСР, ние ще можем да участваме в различни програми и по този начин да развиваме образованието, да прилагаме определени политики, съобразно данните и анализите“, каза министър Цоков, откривайки конференцията и подробно обясни различните групи индикатори, които са застъпени в проучването.

В приветственото си слово доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ и дългогодишен преподавател в УНСС, наблегна на факта, че един от основните приоритети на правителството е именно членството в ОИСР. „За да станем член, трябва да извървим дълъг път, една част от този път е свързан именно с осигуряването на данни, които са съпоставими с останалите страни-членки и гаранция, че тези данни са с достатъчно високо качество, за да могат да бъдат извършвани сравнения и анализ на политики. НСИ се ангажира да направи доклад до каква степен България е готова да се присъедини към Организацията от гледна точка на осигуряването на качествени данни“, каза доц. Атанасов като отбеляза, че НСИ спазва всички европейски изисквания по отношение на данните от Националната статистика. „В основата на съвременното общество стои образованието, няма развито общество без добро образование. Най-ефикасните политики са в сферата на образованието, с дългосрочен ефект, затова трябва да инвестираме в образованието днес, за да берем плодове утре. Образованието е важно, защото оказва влияние върху всички други сфери. Например върху степента на заетост, колкото повече образовани хора има, толкова е по-ниска безработицата, има по-малко бедни хора и по-малко престъпления“, допълни той.

От името на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров заместник-ректорът по учебната дейност проф. д-р Матилда Александрова поздрави участниците в „това ключово събитие за развитието на професионалното образование в България“. Тя обясни, че модернизацията на професионалното образование и обучение в България е заложена в редица основни национални документи.

„Ние, като представители на висшето образование, особено високо ценим мястото, заемано от средното професионално обучение в образователната система на страната! Нямаме никакво съмнение, че ключова роля има педагогическият специалист, който е компетентен, диалогичен, отворен за иновации! Можем безспорно да заявим, че инвестициите за развитие на човешкия капитал са неотменима предпоставка за успеха и постигането на стратегическите цели в системата на образованието!“, каза проф. Александрова.

Симон Нормандьо, анализатор на образователните политики представи резултатите и изводите от публикацията на ОИСР „Поглед върху образованието 2023: Индикатори на ОИСР: предизвикателства, свързани с ПОО: България в сравнителна перспектива.

Той акцентира върху професионалното образование и обучение (ПОО), като същевременно обхвана и други части на образователната система.

Някои данни показват интересни тенденции за българското образование: че в България младежите на възраст между 18 и 24 години, които не учат и не работят са 16,9%, а  средно за държавите от ОИСР процентът е 14,7.

Има и доста голяма разлика по отношение на финансирането на образованието от страна на държавата. България харчи 6983 щ.д. на година за редовно учащ (регулирано спрямо покупателната сила), в сравнение със средното за ОИСР от 12 647 щ.д.

Другата голяма разлика между България и другите страни е по отношение на феминизирането на учителската професия, мъжете са само 18%, както учителите над 50 години са 50% в България, а в другите страни на ОИСР са 31%.

Симон Нормандьо акцентира на необходимостта от засилване на обучение чрез работа (дуална форма) и особеностите в прилагането на това обучение в различните страни.

Проведе се дискусия с активното участие на преподаватели от УНСС.

Доц. д-р Александър Найденов, ръководител катедра „Статистика и иконометрия", предложи да се създаде партньорство между различните институции с цел уеднаквяване на специфичната терминологията при превод на български, както и за обмен на информация по отношение на обработването на статистическите данни, а доц. д-р Екатерина Тошева, заместник-декан по научноизследователската дейност на факултет „Приложна информатика и статистика", апелира да се правят регулярни статистически изследвания, които отчитат спецификите в образованието на местно ниво. Тя изрази своето възхищение от доклада и от факта, че модернизацията в образованието ще се базира на сериозни статистически анализи и цифрови показатели. 

---

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е създадена през 1961 г. с цел стимулиране на политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване жизнения стандарт на населението и поддържане на финансова стабилност. Тя e наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена да управлява американската и канадска финансова помощ (т.нар. план Маршал) за възстановяване на Европа след Втората световна война.

Днес ОИСР е утвърдена международна организация с водеща роля в изработването и прилагането на най-високи стандарти във всички ключови области като управление, данъчната политика, транспортна инфраструктура, селско стопанство, образование, дигитална икономика и иновации, климат и др. В ОИСР членуват 38 държави, сред които най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия. Наред с България, кандидати за членство в ОИСР са още Румъния, Хърватия, Бразилия, Аржентина и Перу.

 С цел подготовка на България за започване на преговори за членство в ОИСР с Решение № 789 на Министерски съвет от 20.12.2017 г., изм. и доп. с РМС 444/11.06.2021 г., бе създаден специален постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм (МКМ) за присъединяване на България към ОИСР. МКМ се председателства от министъра на външните работи и в него участват представители на министерствата и ведомства, ангажирани със сътрудничеството с ОИСР.

Мерките по подготовката на страната ни са включени в тригодишни Пътни карти, съдържащи конкретни действия по присъединяването към ОИСР. Пътната карта за периода 2021-2023 г. инкорпорира разработения в сътрудничество със Секретариата на ОИСР през 2019 г. План за действие – структуриран работен документ, който очертава основните мерки в 21 области, необходими с оглед постигане на стандартите на ОИСР и изпълнение на критериите за членство в Организацията в съответствие с изискванията в Рамката за оценка на потенциалните членове на ОИСР.

През последните години, в изпълнение на Плана за действие и на тригодишната национална Пътна карта, България се присъедини към редица правни инструменти на ОИСР и активизира участието си във все по-голям брой комитети и работни групи на ОИСР, като усилията на страната ни са насочени към поддържането на активна позиция и внасянето на добавена стойност в тяхната работа. Към момента България участва със статут на „член“/„асоцииран член“ в дейността на 13 работни органа, в 6 други органа има статут на „участник“, а в други 19 е „гост“/„наблюдател“.

Страната ни се е присъединила към 32 правни инструмента и е поискала присъединяване към още 6. От правните инструменти, присъединяването към които се разглежда като задължително условие в Рамката за оценка на потенциалните страни членки, България се е присъединила към 6 от 8-те стандарта на ОИСР:

• Конвенция за борба с подкупа на чуждестранни държавни служители при международни бизнес сделки;
• Препоръка на Съвета относно принципите на корпоративното управление;
• Препоръка на Съвета относно принципите за създаване на интернет политика;
• Препоръка на Съвета относно добрата статистическа практика;
• Приобщаващата рамка на ОИСР за въвеждане на мерките по проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) и
• Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР.

В ход е процедурата за присъединяването ни към останалите 2 стандарта - Кодексите на ОИСР за либерализация на движението на капитали и на текущите невидими операции и Декларацията на ОИСР за международните инвестиции и мултинационални компании.

Сред по-сериозните постижения по пътя към членството ни в ОИСР през последните години могат да бъдат откроени също успешно приключилият процес на присъединяване на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към ОИСР и нейната Банка данни (от 1 януари 2021 г. страната ни стана 34-та страна-член на АЯЕ) и представянето на 29 януари 2021 г. на Икономическия преглед за България, изготвен от ОИСР за първи път от 1999 г. насам и др.

---