Голям интерес предизвика IV издание на Университетска седмица на книгата, която се откри в УНСС

На 6 ноември в Централното фоайе на УНСС се откри четвъртото издание на Университетска седмица на книгата, което ще се проведе от 6 до 10 ноември 2023 г. Над 13 издателства подредиха своите щандове, където ще се продават книги цялата седмица. Предстоят 18 представяния на книги, 6 от които на преподаватели от УНСС.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откри събитието, а официални гости бяха Десислава Алексиева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“, Илиян Чабуклийски, председател на Студентския съвет при УНСС, представителят  на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, г-жа Бояна Минчева, ръководител на отдел „Опазване на ръкописно-документално наследство“, Петър Петров, директор на библиотеката в УНСС и доц. Георги Чобанов, историк и дългогодишен заместник-кмет на Столична община (от дясно наляво).

„Добре дошли на четвъртото издание на Университетска седмица на книгата. Ръководството на УНСС се стреми да развива университета освен като икономическо средище, но и да го превърне в културен център. Университет, който излъчва култура, показва култура, водещ в организиране на събития, свързани с културата“, каза ректорът проф. д-р Димитър Димитров, откривайки събитието.

Г-жа Бояна Минчева поздрави участниците в IV издание на седмицата на книгата от името на директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Красимира Александрова. Тя представи изложбата „В света на пътешествията“ на Националната библиотека, която е създадена  по повод  145 години от основаването Народната библиотека и която гостува на седмицата на книгата в УНСС. „Тази изложба е създадена от документи, ръкописи и карти от богатите фондове на Националната библиотека. Идеята е да покажем и разкажем за пътешествия, организирани и осъществени с различна цел през вековете. Те показват изключително интересни страни от живота от XIV до XIX, видени и описани от тези пътешественици, сред които има и хора, натоварени с важни дипломатически мисии“, каза госпожа Минчева.

Петър Петров, директорът на Библиотеката в УНСС, благодари на колегите от Националната библиотека и обясни, че още от създаването на Свободния университет през 1920 година е обособена книжна сбирка, а официално е открита библиотека през 1923 г., тоест вече празнува 100-годишния си рожден ден.

„Асоциация „Българска книга“ е партньор на Университета и от години те работят съвместно по отношение на каузата „Грамотност“, в подкрепа на инициативата София да стане световна столица на книгата на ЮНЕСКО“, каза г-жа Десислава Алексиева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“.

Тя прочете и „Манифестът на задълбоченото четене“, който е представен през октомври тази година на най-големия световен книжен форум на панаира във Франкфурт и призова да бъде подписан. „Задълбоченото четене развива критичното мислене, а критичното мислене е в основата на една демокрация“, каза госпожа Алексиева.

Г-н Илиян Чабуклийски, председател на Студентския съвет при УНСС, прикани своите колеги да се интересуват освен от научна литература, но и от художествена, да се обогатяват чрез четене, защото четенето дава освен знания, но и развива духа.

На откриването присъстваха автори, чиито премиери предстояха, преподаватели и студенти. Очакват се 18 премиери да се проведат от 6 до 10 ноември.

Първата премиера от Университетската седмица на книгата беше на книгата на доц. Тодор Чобанов, „Произходът на прабългарите. Дебатът през XXI век“, която е задълбочено изследване, отговарящо на много въпроси за произхода на българите. В книгата се дават отговори на въпросите, вълнували векове не само историците: Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Изложени са тезите на учени до 1944 г., че прабългарите са тюрки, опровергани от следващи поколения историци и други учени, които доказват индоевропейския произход на българите. Авторът представя и съвременните геномни анализи за произхода на българския етнос. Научното изследване предизвика голяма дискусия и обещание на автора, че ще напише научнопопулярен труд върху това изследване.

Доц. Чобанов е автор на над 30 научни труда в областта на археологията и културното наследство.

Георги Константинов, авторът на „Обичам те дотук“, „Миг като вечност“, Обичам те, защото те целувам“, издал над 60 книги с поезия и вдъхновил композитори да направят 220 стихотворения на песни, които са се превърнали в най-популярни български хитове, имаше премиера на най-новата си книга „Вечерни слънчогледи“. Той запозна аудиторията с новите стихотворения в книгата и припомни събития и случки от миналото си на поет, депутат във Великото народно събрание (стилистично редактирал Конституцията на България заедно с Валери Петров). Дългогодишен издател и главен редактор на списание „Пламък“, той представи изданието, което само след няколко месеца ще отбележи своята 100-годишнина! Списанието е наследник на сп. „Пламък“ (1924 – 1925), издавано от Гео Милев. Георги Константинов е един от най-големите български поети, но и със забележителни сатири и статии. Носител е на национални и международни литературни награди, като тази година (2023) е удостоен и със званието „Почетен гражданин на София“.

Десислава Добрева от издателска къща „Хермес“ представи новата книга „Вечерни слънчогледи“ заедно с автора Георги Константинов.

„Литературата е единственото средство срещу тъгата. Тя е лекарството срещу гнойните рани на душата“, каза Здравка Евтимова пред публиката, събрала се в реновираната Библиотека на УНСС. „Писането е една аномалия, пишеш и не получаваш пари, но продължаваш да пишеш. Може би, защото писането те прави по-свободен, отървава те от проблемите, от оковите. Оковите са направени за човека, но човекът не е създаден за оковите. А може би пишеш, защото не можеш да спреш“, каза писателката с голямо влияние върху развитието на модерната ни литература, носител на редица наши и чужди награди, превеждана в 32 държави по света. Разказът й „Кръв от къртица“ е включен в учебниците в Дания и в САЩ.

„Да пишеш е удоволствие, но голяма мъка е да превеждаш, особено свои неща“, каза Здравка Евтимова, споделяйки своя богат творчески опит като писател и като преводач.

Здравка Евтимова е председател на българския ПЕН клуб (Световната асоциация за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света) и член на Съюза на българските писатели.

Темата „Икономическите измами и интелектуалната собственост“ представи преподавателят в УНСС доц. д-р Димитър Динев. Той запозна аудиторията и с книгите си: „Икономическите измами I и II части“, „Счетоводните измами: разкриване и превенция“, „Измерване и одитинг на дейността на държавните организации“ и „Оценка на риска от измами в публичния сектор“. Доц. Динев е създател на моделите „3D модел за оценка на риска от измами", „Компасът на Динев“ за разкриване на измами“, „Пъзелът на разследването".

Доц. д-р Димитър Динев преподава в катедра „Финансов контрол“, основател и председател на Управителния съвет на Асоциацията за противодействие на икономическите измами и на Института на експерт проверителите на измами.

Той запозна гостите с темата „Икономическите измами и интелектуалната собственост“, като уточни, че е автор на въпросния термин. Коментира се и въпросът дали разкриването или превенцията на измамите е първото (авторът сподели, че това наподобява дилемата - кое е първичното - кокошката или яйцето).

Доц. Динев обясни и моделите, които е създал - „3D модел за оценка на риска от измами“, „Компасът на Динев“ за разкриване на измами“, „Пъзелът на разследването“ и „МИТКО“ – за разпознаване и разкриване на счетоводни измами.