Министърът на правосъдието и ректорът откриха научна конференция „Предизвикателства пред правното регулиране в България”

В УНСС се проведе научна конференция „Предизвикателства пред правното регулиране в България” организирана от Юридическия факултет и Алумни клуб на завършилите ЮФ при УНСС.

Специален гост на събитието беше министърът на правосъдието доц. д-р Атанас Славов.

Доц. д-р Захари Торманов, декан на Юридическия факултет, доц. д-р Атанас Славов, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Бойка Чернева, ръководител катедра „Наказателноправни науки“ и водещ на откриващата част (от ляво надясно)

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров поздрави участниците в събитието и подчерта важността на форума: „Темата на конференцията е изключително актуална в контекста на предложенията за промени в Конституцията. Юридическият факултет полага много усилия в посока дискусия на важни въпроси от областта на правото, затова мисля, че тук в Университета за национално и световно стопанство е мястото да се проведе такова обсъждане от научна гледна точка на „Предизвикателства пред правното регулиране в България” и да се очертаят пътищата за тяхното преодоляване. Искам да отбележа и особената роля на Алумни клуба на завършилите ЮФ при УНСС, те също са много активни и редовно провеждат публични лекции и дискусии по теми, засягащи бъдещите предизвикателства пред юридическата професия, правото и правната наука“.

„Качеството на законодателството и на законодателния процес е един от основните елементи на правовата държава. Законите да са ясни и предвидими, съгласувани, изпълними, публикувани, е част, както казва Лон Фулър, от вътрешния морал на правото“, заяви министър Атанас Славов в приветственото си слово към научната конференция.

Доц. д-р Атанас Славов напомни и за казаното от Венецианската комисия, че „самият законодателен процес трябва да е прозрачен и представителен, така че създаденото законодателство да отговаря на принципите на правовата държава“. Но това далеч не винаги се случва, посочи министърът и даде пример с последни изменения в основополагащия за третата власт Закон за съдебната власт (ЗСВ), свързани с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. А именно: „Прави се една законодателна промяна, после втора, накрая трета, която да поясни първите две, защото на някого нещо не му било ясно. Очевидно има проблем, има инфлация на законодателството“. В тази връзка Атанас Славов отчете обективните трудности -  че към националното законодателство се поставят все повече изисквания да е в съзвучие с европейските препоръки и стандарти, с правото на ЕС, което пък води до често отнасяне на казуси към Съда на ЕС и до осъдителни решения, които налагат промени в законодателството. „Имаме и над 180 неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека, част от тях предвиждат законодателни промени, които ние системно не успяваме да подготвим през последните няколко години и поради турбулентния политически процес“, каза доц. д-р Славов.

Какво е възможното решение? „Преди няколко години беше въведена оценката на въздействието на законодателството, беше подобрен механизмът на обществените консултации на законопроектите, внасяни от изпълнителната власт, т.е. има опит поне от страна на изпълнителната власт да канализира процеса“, заяви министърът. Но резултатът е активизиране на законодателстването пряко през Народното събрание, т.е. опит да се заобиколят тези процедури. А твърде широко отворената врата води до внасянето в НС на законопроекти във всякакви посоки, включително и с нюанс на частен или лобистки интерес, подчерта министърът.

По темата за предложения проект за промени в Конституцията доц. д-р Атанас Славов напомни, че критиките на Венецианската комисия към текстовете за съдебната реформа, разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС), за устройството на самия ВСС са „много малки, ясни, конкретни възможни за изпълнение“. Това показва, че диалогът с европейските юрисдикции и различни европейски органи може да съдейства за подобряване на нашето законодателство, стига адекватно да организираме процеса по приемането му и  да адаптираме основните идеи и препоръки така, че да ги впишем в нашата законодателна рамка, а не просто да ги привнесем“, заключи министърът.

„За мен е чест и привилегия Юридическият факултет на УНСС да е домакин на такъв форум, който в годините се утвърди, като традиционен, вече над 15 години организираме такава голяма конференция. С това задоволяваме една потребност от академична дискусия по всички правни проблеми. Темата е обща „Предизвикателства пред правното регулиране в България”, такива предизвикателства има от векове ще има и за в бъдеще. Ние като академична общност, като правен факултет винаги сме се старали да бъдем конструктивни и да помагаме на различните власти, включително законодателна, с участие в различни комисии, както и в съдебната власт със становища по тълкувателни решения, по дела от Конституционния съд. Целият този механизъм на правно регулиране и неговата еманация в обективното право, според мен трябва да минава през две сита. Едното е практиката, правоприлагането, където е истинското апробиране на един закон, но не по-маловажно е ситото на научния анализ, обективно, безпристрастно, встрани от политическата емоция един законопроект ли действащ закон да бъде обективно и професионално обсъден“, каза деканът на Юридическия факултет на УНСС доц. д-р Захари Торманов.

Встъпителните пленарни доклади бяха на тема „Предизвикателствата пред правното регулиране в контекста на конституционните промени“.

Доц. д-р Бойка Чернева представи „Еволюцията на правото в контекста на социалната промяна“. В рамките на презентацията си тя изтъкна: „От една страна юристите сме особено чувствителни към промените в правото. Правото е нормативна система, която по дефиниция се отличава с трайност и стабилност на правовата уредба. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че правото претендира за вечност, идеята за справедливост е непреходна и в този смисъл правото придава общовалидност на общочовешките ценности и традиции. Правните институти са преносител на правни традиции и култура и в същото време събират в единство правни принципи, законодателство, съдебна практика, но в този смисъл честите промени в законодателството не са белег за неговото качество. От друга страна правото има специална регулативна функция, то е част от обществената система, то е социален институт, част от общественото развитие. Регулативната функция на правото изисква правната уредба да следва промените в социалната среда“.

Доц. д-р Христо Паунов, преподавател в катедра „Публичноправни науки" на УНСС представи доклад на тема „Правни предизвикателства при приемането на промени в Конституцията на Република България“. Той очерта основните правови аспекти при възникване на предложения за промени в Конституцията и подчерта: „Нашата Конституция въпреки, че изрично не го предвижда, има в рамките на конституционния текст редица механизми, които са свързани с начините, по които тя пази сама себе си. Глава девета „Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция“ също играе ролята на своеобразен защитник, гарант за това как при предложения за промяна на Конституцията, следва да се подхожда отговорно, професионално, задълбочено, дори бих казал, да се опира на консенсус, на едно разбиране в обществото и в политическите сили, които са представени в парламента“.

„Предложенията за промени от 2023 г. в Конституцията на Република България (от къде тръгнахме и къде ще стигнем)“ беше темата на доклада на доц. д-р Николета Кузманова от СУ „Св. Климент Охридски“. Тя направи преглед на предложенията и приетите промени на Конституцията от 1991 г. до настоящия момент и акцентира: „Прави впечатление, че предложенията за промени в Конституцията не са съобразени с компетенциите на съответните органи, които следва да ги приемат. Същността ми на юрист отказва да приеме, че се предлагат промени в основния закон, при знанието или съмнението, че обикновено Народно събрание не е компетентно да ги направи. В рамките на публичните дискусии по проекта за изменение на Конституцията никой не повдигна изобщо въпроса за възможността предварително да се сезира Конституционния съд, да се попита може ли, или не може и с оглед на неговия отговор, едва тогава да се да се предприемат съответните действия“.

След представяне на пленарните доклади министърът на правосъдието доц. д-р Атанас Славов се включи в дискусията и изрази интереса си към изложените становища и мнения по отношение на предложенията за промени в Конституцията на Република България.

Конференцията продължи с доклади и дискусии в тематични направления с акценти – „Предизвикателства пред частноправното регулиране в България“, „Предизвикателства пред международното право и правото на ЕС в България“, „Исторически и стопански аспекти на държавното регулиране в България“, „Предизвикателства пред наказателноправното регулиране в България“, „Предизвикателства пред публичноправното регулиране в България“.

Преди конференцията министърът на правосъдието доц. д-р Атанас Славов се срещна с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Предмет на разговора беше сътрудничеството между университета и Министерството на правосъдието и неговото още по-силно активизиране в изпълнение на последователната политика за разширяване на образователната среда на учащите се във връзка и с тяхната успешна професионална реализация.