Проф. Димитър Димитров приветства в УНСС лауреата на голямата литературна награда „Мигел де Сервантес“ г-н Серхио Рамирес

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров посрещна писателя г-н Серхио Рамирес и откри представянето на най-новия му роман „Тонголеле не умееше да танцува“. Авторът е бивш вицепрезидент на Никарагуа и носител на най-престижната награда в испаноговорящия свят – „Мигел де Сервантес”.

Ректорът проф. Димитър Димитров и г-н Серхио Рамирес (от ляво надясно) и съпругата на писателя

„След прекрасните рецензии за творчеството на г-н Рамирес и анонса за неговото посещение в България, УНСС предложи на Институт Сервантес – София да организираме заедно това събитие“, посочи в приветствието си към уважавания никарагуански писател проф. Димитър Димитров. Той подчерта, че в Университета има много студенти, които изучават испански като първи или втори чужд език в рамките на своето обучение.

„УНСС поддържа много международни връзки и контакти, част от които е и тази среща“, каза ректорът и допълни, че се връща от посещение в University Toulouse Capitole, един от университетите партньори в рамките на Европейския университет ENGAGE.EU, където са обсъждани дейностите от втория етап на европейското финансиране по програма „Еразъм+“.

Той изрази своята увереност, че всеки един читател, запознавайки се с новия роман на Серхио Рамирес, ще изпита интелектуална радост и пожела нови творчески успехи на автора.

Ректорът подари на г-н Рамирес енциклопедията „Bulgaria. Nature, People, Civilizations“ и му пожела да види повече от красивите места на България, представени в книгата

Директорът на Института Сервантес – София г-жа Мария Сантос и преводачът на някои от книгите на автора г-жа Любка Славова

Г-жа Мария Сантос благодари на УНСС за партньорството и сподели, че проведената по-рано същия ден среща със студентите е минала много вдъхновяващо. Тя представи романа „Тонголеле не умееше да танцува“ и двете издателства – „Матком“ и „Тонипрес“, които издават книгите на г-н Серхио Рамирес в България.

Г-жа Любка Славова, преводач и на първата, издадена на български език книга на писателя, сподели, че неговият стил на писане е много елегантен, изтънчен и оставя измамно чувство за мекота и спокойствие:  „Под този спокоен пласт има цял океан от най-различни чувства.“ Тя разказа за отговора си на въпрос от нейни студенти от НБУ как определя една книга като добра, много добра или гениална. „Ако някой чете една книга и не може да я остави до края, значи книгата е добра, ако има желание отново да я прочете – тя е много добра, а когато въпреки тези две четения останат неща, които не е успял да забележи или някои скрити послания, и отново му се прииска да я прочете, значи тя е гениална. Ето това ми се случи на мен с книгите на г-н Серхио Рамирес.“ 

„Първият въпрос, който обикновено се задава на един писател е „Защо пише?“, при условие, че има толкова други професии“, започна дискусията с читателите г-н Серхио Рамирес. Той разказа за голямото си семейство и за това, че е първият, завършил висше образование, в случая специалност „Право“, както и за голямата роля на баща му при взимане на важните решения в живота му. Писателят смята, че който пише трябва да поема публична отговорност, затова не може да пише на затворени прозорци. „Последният ми роман е за конфликта между личния и обществения живот“.

Романът „Тонголеле не умееше да танцува“ е забранен от властите в Никарагуа и е издадена заповед за ареста на автора. Това става причина за заминаването му в Испания. Романът е третата част от сагата за инспектор Долорес Моралес. Първите две части, които също са преведени на български език са:  „Небето плаче за мен“ и „Вече никой не плаче за мен“.