Големият латиноамерикански романист и есеист Серхио Рамирес се срещна със студенти, изучаващи испански език
Първата литературна визита и разговор на писателя със студенти в България
УНСС и Институтът Сервантес – София организираха среща с никарагуанския политик, интелектуалец, журналист и писател г-н Серхио Рамирес в две събития – среща със студенти от УНСС, изучаващи испански език, и с любителите на литературата.
 |
 |
„За мен е изключителна чест и удоволствие да приветствам като гост в нашия университет един изключителен писател, публицист със запомнящ се стил и интересна личност – г-н Серхио Рамирес“, приветства гостите проф. д-р Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност. Тя допълни, че УНСС за пореден път представя творчеството на големи писатели от световен мащаб, носители на международни награди и утвърдили се автори в международната литература. „Такава е и днешната среща. Бях впечатлена от неговия стил на писане, хуморът, който стига до сарказъм. За испаноговорящите студенти ще бъде голямо удоволствие да се срещнат с този писател.“ Проф. Александрова поясни, че именно такива събития превръщат УНСС и в културно средище. „Тази среща е част от поредица събития в рамките на партньорството с Испанското посолство, Института Сервантес и с удоволствие я откривам.“
 |
|
Проф. д-р Матилда Александрова |
Директорът на Института Сервантес – София г-жа Мария Сантос сподели, че е радостна да види толкова много заинтересовани млади хора. Тя уточни, че г-н Серхио Рамирес е носител и на наградата „Мигел де Сервантес“, която е испанският еквивалент на Нобеловата награда за литература. Тя изказа и своята специална благодарност към издателствата „Тонипрес“ и „Матком“, чрез които на български език излизат пет от романите на Серхио Рамирес, включително и последният му роман „Тонголеле не умееше да танцува“.
 |
|
Директорът на Института Сервантес – София г-жа Мария Сантос, показва най-новата книга на автора преведена на български език „Тонголеле не умееше да танцува“ и доц. д-р Стефка Кожухарова, модератор и преводач на събитието, преподавател по испански език в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ |
Г-н Серхио Рамирес благодари на присъстващите, че споделят с него книгите и творчеството му. Той каза, че много отдавна е бил в България, но това е неговата първа литературна визита в страната и неговият първи разговор със студенти в България.
 |
| Г-н Серхио Рамирес |
На срещата присъстваха студенти изучаващи испански език и международни отношения, един от издателите – Антоанета Йорданова, преподаватели по испанска литература от СУ „Св. Климент Охридски“.
Романът „Тонголеле не умееше да танцува“ е публикуван през 2021 г. и е забранен от властите в Никарагуа. Заради книгата авторът е обвинен в предателство към страната и е издадена заповед за ареста му, което става причина за заминаването му в Испания. Романът „Тонголеле не умееше да танцува“ е третата част от сагата за инспектор Долорес Моралес.
 |
 |
Серхио Рамирес публикува първия си разказ „Студентът“ през 1960 г. в списание Ventana. Първата книга, сборник с разкази, с името „Истории“, е издадена през 1963 г. Първият му роман „Огнено време“ е публикуван през 1967 г. Оттогава е издал повече от 50 книги, преведени на много езици, в областта на публицистиката, драмата, историческия роман, криминалния роман и документалистиката. През годините получава международната награда „Карлос Фуентес“, както и най-престижната награда в испаноезичната литература – наградата „Мигел де Сервантес“ за цялостното си творчество. Серхио Рамирес е автор на повече от 20 романа, сред които и „Маргарита, колко красиво е морето“, който печели испанската награда „Алфагуара“. Други негови романи, които са преведени на български език, са: „Огнено време“, „Божие наказание“, „Небето плаче за мен“, „Вече никой не плаче за мен“.
Интервю със Серхио Рамирес
За интервюто са използвани въпроси, зададени от студенти и преподаватели от УНСС и СУ „ Св. Климент Охридски“.
 |
 |
 |
 |
 |
Каква е връзката на литературата и политиката във Вашето творчество?
Тази връзка зависи от страната, в която се е родил един писател, а за Латинска Америка е нещо обикновено писателите да имат публичен глас и мнението им да се чува на политически дебати. Рядко има писател, който да не изказва мнение. Може би това се дължи на факта, че проблемите в обществения живот са много видими – диктатури, корупция, държавни преврати, наркотрафик, масовата емиграция към САЩ. Всички тези проблеми задължават писателите да изказват мнение и това води до много тясна връзка между литературата, политиката и обществения живот. Животът на героите, за които се разказва в романите, винаги е засегнат от това, което се случва в обществото. През 1979 г. в Никарагуа победи революция, която свали една дясна диктатура. Мнозина от интелектуалците като мен бяха част от тази революция. Но след това самата нова власт се превърна в диктатура. Днес живея в изгнание в Испания, моята националност ми беше отнета от диктатурата, която се роди в тази революция. Общественият живот е влязъл в моя собствен.
Проблемът за диктатурите в Латинска Америка е стар. Виждате ли решение?
Борбата в Латинска Америка е борба между тоталитаризъм и демокрация. Държавите са млади и демокрацията не е консолидиращ факт. Страните са със слаба институциализация.
Виждате ли средство за справяне с корупцията?
Този проблем е свързан с институциите. Контролните органи трябва да функционират по независим начин, да има прозрачност в публичната власт и служителите да отговарят за своя живот и като частни лица.
Как живеят обикновените хора в момента в Никарагуа?
Никарагуа е страна със 7 млн. души население, като през последните три години 1 милион души напуснаха страната, затворени са около 3 хиляди души, повече от 20 свещеници са в затвора. Населението ни се състои предимно от млади хора. Преди няколко години учениците и студентите направиха антиправителствени протести и към 400 младежи бяха разстреляни. Няма опозиция. Целта на режима е да наложи страх и мълчание чрез репресии. Това е положението сега. Ние сме страна на мълчанието.
Откъде събирате идеи за Вашите книги, какво Ви мотивира да пишете?
Като писател съм привлечен силно от историята, вълнуват ме историите, които приличат на роман. Ежедневните случки са невероятни, екстравагантни, понякога много по-силни от измислените. Историиите на хората, това което се случва, са моето вдъхновение. Например, в последния си роман разказвам как политическата власт в Никарагуа е ръководена от езотеричното, от магьосничеството. И това не е моя измислица. В момента страната ни се управлява от една семейна двойка, която вярва в окултните символи и те са навсякъде около тях. Министерският съвет заседава в кръг, кандидатът за президент разговаря с мъртвото си куче чрез медиум. Това не е измислица, това не е магически реализъм, а реален реализъм.
 |
 |
Издателствата, които популяризират книгите на Серхио Рамирес в България, „Матком“ и „Тонипрес“ ще участват за първи път на Университетската седмица на книгата в УНСС, в нейното 4-то издание, което ще се проведе от 6 до 10 ноември 2023 г.
Интервю за „Култура.Бг“ по БНТ
Официален сайт на Серхио Рамирес
Още медии:
