Десета юбилейна конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед” с доклади от вицепрезидента Илияна Йотова и ректора на УНСС

Десетата юбилейна конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед” на тема „Войната в Украйна и Балканите: геополитически влияния, регионални конфликти, национални интереси“ се проведе с участието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която изнесе доклад пред академичната общонст.
Форумът се организира от Центъра за балкански изследвания към УНСС съвместно с Българското дипломатическо дружество, Института по икономика и международни отношения, Националната асоциация за международни отношения и списание „Международни отношения”.
Доклади представиха ректорът проф. д-р Димитър Димитров, посланик Любомир Кючуков и директор на Институт за икономика и международни отношения, главният редактор на сп. „Международни отношения“ г-н Чавдар Минчев и председател на Националната асоциация за международни отношения и студентът от СУ „Св Климент Охридски“ г-н Стилиян Атанасов, победител от предшестващата конференцията Младежка кръгла маса.

Г-н Стилиян Атанасов, проф. Динко Динков, вицепрезидентът Илияна Йотова, проф. Димитър Димитров, г-н Любомир Кючуков, г-н Чавдар Минчев

Модераторът на събитието и директор на Центъра за балкански изследвания проф. д-р Динко Динков, определи, че няма война, която да не оставя сериозни последици върху развитието на процесите във всички области на обществения живот, създавайки една сурова реалност. „Тя е конкретизация на острите геополитически сблъсъци в съвременния свят. Има сериозна потребност от осмисляне на всичко това“, посочи проф. Динков. „Войната неизбежно оказва силно въздействие върху процесите в Югоизточна Европа и Балканите, които са много чувствителни към всякакви сътресения в геополитически план и сега няма да има изключение, като въздействията идват поради различни обстоятелства.“
Той изведе на предно място въпрос, който смята, че се заобикаля. „Според мен ефектите върху нашия район се определят от обстоятелството, че тази война променя смисъла на съществуване на ЕС. На следващо място ще спомена енергийните дефицити, които променят очакванията за ролята на Балканите в изграждането на енергийна инфраструктура.“ Той отбеляза и респектиращия фактор на Турция, която умело използва ситуацията в своя полза. Проф. Динков увери, че при този капацитет, с който разполага конференцията ще успеят да провокират размишления и да дадат своя скромен принос за по-обективна оценка за процесите, които се случват, а това е необходимо за разработване на състоятелна външна политика.

Г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, определи темата като важна и която не се разглежда често в българската публична мисъл и не се характеризира с разнообразие на гледни точки и различни позиции, а по-скоро „униформено“ се гледа на този въпрос повече от 1 година. „Не съм убедена, че това е добре за нас като общество, защото колкото повече дискусия има толкова по-вероятно е да се намерят разумни решения. Вероятно някой ще ме опонират, че сме членове на ЕС, където се изработват общите решения, позволете ми да не съм съгласна, защото такъв тип разсъждения означава да продължаваме да боледуваме от една доста стара болест, при която очакваме някой на ниво ЕС да вземе решение и разработи готови позиции. Смятам, че трябва да се чува и нашата позиция, да се търсят съюзници и да се усвояват интересите. Днес аз ще черпя знания, аргументи и защита на позиции, защото се намирам сред представителна аудитория с толкова много хора от научните среди и дипломати с много опит“, посочи  вицепрезидента. Тя подчерта важното присъствие на младите хора, защото е важно да се чуе каква е тяхната гледна точка.
„За мен два са основните въпроса – страховете на хората в този регион за последствията от войната, когато тя приключи и дали Западните Балкани няма да станат втори фронт за отваряне на нови и събуждане на стари конфликти. Както и големият страх да не бъдат забравени тези страни и ЕС да насочи цялото внимание към възстановяване основно на Украйна. Къде е мястото и ролята на България в целия този процес?  Трябва да бъдем гарант и помощник на държавите, тръгнали по пътя на ЕС“. Тя предлага дискусията да не приключва с тази конференция. И би искала да бъде изкована по сериозна външна позиция на България, която да отчита националните интересите, както и тези на Балканите и да се даде добрия пример.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров представи „Войната и границите на сигурността” и уточни, че темата за войната е огромна и има много специфики. Той очерта 4 важни линии. Първата се отнася за причините за войната, която никой не е очаквал, втората, касае последствията от санкциите към Русия, които започват от 2014 г. след анексирането на о-в Крим и които тя успява да минимизира. Според проф. Димитров причината за войната е в дълбоката трансформация на световния ред, която наблюдаваме.
Третата линия, за която говори проф. Димитров се отнася за ролята на Балканите, като припомни ключовите играчи в лицето на САЩ, искащи собствени енергийни проекти, прегрупиране на южния фланг на НАТО, ролята на ЕС, който иска намаляване ролята на Русия, Китай, който засилва присъствието си и в икономическо, и в политическо отношение; Великобритания, Турция и Русия, която цели запазване на икономическото си присъствие, „а при толкова много играчи и интереси, няма как да няма разминавания“, констатира проф. Димитров.
„Последната линия е какво да очакваме и какво да прави България и дали по-активно да участваме или не в процесите“. Проф. Димитров цитира прогнозите на Браян Дженкинс, анализатор от RAND Corporation – продължаващи сражения, някаква форма на преговори, но реално поддържане на постоянен конфликт, а икономически Русия да завие на изток към Азия.

„Войната промени оптиката на международните отношения и очерта тенденции, които имат пряко отношение към региона на Източна Европа и Балканите“, каза следващият лектор г-н Любомир Кючуков. В неговата тема „Война и геополитика на балкански фон“ очерта тези тенденции. „Първата тенденция е поляризацията в международните отношения с отсъствие на доверие и на диалог. Втората е секюритизация - всички политики са подчинени на сигурността, включително културата и спорта, пряко следствие от което е милитаризацията. Третата тенденция се изразява в регионализацията – не като вътрешно развитие на сътрудничество на региона, а като външен поглед към региона, като към една окрупнена геостратегическа единица.“ Лекторът посочи, че „в политически план Балканите са не просто част от един от основните субекти на този геополитически конфликт, в случая като част от ЕС и НАТО и то не само като субект, а и като обект на натиск и оформяне на сфери на влияние“.
Той разгледа подходите на основните глобални играчи, като подходът на България определи с израза „Който не е с нас е с тях“, което е императивна консолидация. „Подходът на Русия определи с израза „Който не е с тях е с нас.“, което е имплицитна консолидация“. Като друг интересен играч той определи Китай, който има интерес към континенти, не към държави. Г-н Любомир Кючуков разгледа  и ролята на ЕС, Турция и др.
„България може да се насочи към проактивна балканска политика в няколко насоки – изместване на фокуса от регионално присъствие на България фокусирано към Северна Македония в един по-широк контекст и второ засилване на регионалната координация на страните членки от региона в ЕС и в НАТО, не само в сигурността, но в по-общ план. Според г-н Кючуков България не може да бъде неутрална в тази война, и че не сме част от войната, но сме част от конфликта, което много бързо може да се смени.

Чавдар Минчев, председател на Националната асоциация за международни отношения и главен редактор на сп. „Международни отношения” представи темата „България в търсене на националните интереси“. Той очерта избора на целите, пътища и начини на постигане на националните интереси, основните очертани в Конституцията на България, как се подреждат по важност и значение и как се реализират. Призова да се търсят начини за запазване на националните интереси и да се работи за спиране на войната и  спазване на активен неутралитет от страна на България.

Победителят от Младежката кръгла маса, която предшества тази конференция г-н Стилиян Атанасов представи „България между чука и наковалнята - мястото на страната ни в новия световен ред”.

 Събитието продължи с ползотворна дискусия по засегнатите въпроси.

„Здравейте, г-жо вицепрезидент, добре дошли в УНСС“, така роботът на нашия университет се обърна към г-жа Илияна Йотова преди началото на конференцията.