С представянето на книгата на проф. д.и.н. Петър Стоянович „Кухнята на баба (и на проклетото й внуче)“ завърши Седмицата на книгата в университета

Изданието от почти 900 страници обединява готварски рецепти, разкази, лични истории и съвети от вече издадените три книги „Така би сготвила баба ти“, „Така би замезил дядо ти“ и „Така би стъкмила леля ти“ с четвъртата, неиздадена книга, с работно заглавие – „Така би се отсрамил калеко ти“.

„Скалъпих тази книга в желанието да покажа истински, вкусни, проверени семейни рецепти. В началото книгата беше само с наши домашни рецепти, но после вмъкнах и на мои приятели, познати, пак домашна кухня, като винаги споменавам кой е авторът, от кого зная за тази копривена супа, например. И така рецептите станаха около 1 500. Ако има подзаглавие тази книга, то би било: „Яденето, както го разбирам аз“, каза проф. д.и.н. Петър Стоянович, като сподели, че той е „проклетото внуче“, израснало с две баби, с гозбите им и караниците по повод неговите щуротии.

„Ние искаме да работим, но и да се забавляваме, а какво по-голямо забавление от срещата с автора на „Кухнята на баба (и на проклетото й внуче)“, от знанието как се прави хубава храна.  Днес открихме детска стая в едно от общежитие, за да се забавляват децата, после спортен празник, за да се забавляват младежите, и сега сме на представянето на книгата. Трябва да има разнообразие и като един истински университет ние обръщаме внимание и на културата и литературата“, каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, поздравявайки автора на книгата.

Проф. д.н. Пенчо Пенчев, професор по икономика и доктор на историческите науки, който за втори път представя книга на проф. д.и.н. Петър Стоянович в УНСС – преди година „Фердинандеум“, а сега „Кухнята на баба“, си призна, че той лично няма никакво отношение към храната, но с удоволствие ще се запознае с новата книга на проф. д.и.н. Петър Стоянович.

Проф. д.и.н. Петър Стоянович. проф. д-р Димитър Димитров и проф. д.н. Пенчо Пенчев

На пръв поглед това е една готварска книга, обясни проф. д.и.н. Петър Стоянович, „Тя може да помогне на една средностатистическа домакиня да изкара един сносен семеен живот без да я бият всеки петък“. От друга страна в книгата има не малко лични истории, разказчета. „Ако има политико-исторически коментар, той не е търсен, просто съм се отплеснал“, каза г-н Стоянович.

В своето изказване той отбеляза няколко неща:

„Първо, не е важно какво готвиш, а как готвиш, как приготовляваш нещата, как подхождаш към тях. Второ, не е задължително всичко да е ужасно перфектно, ужасно красиво. Опаковката няма нужда да има същата тежест като смисъла на съдържанието. И трето, и цар можеш да посрещнеш с най-простото. Представете си една кора прясно изпечен хляб, натопена в един качествен зехтин, със сол и мерудия и две глътки вино. Това казва всичко за този свят“.

„Виж, моето момиче, тази книга като я вземеш, поне със сигурност ще може да изкараш първия брак“.

„Българинът често е раздвоен. Като му замирише на джоджен, не знае дали му се пие мохито или му се яде боб“.

„Ние смятаме, че има българска храна?!  Как ще има българска, моля ви се. На 100 хил. кв. км. площ как може да има нещо собствено, освен природни дадености. Ние сме част от средиземноморската кухня, от южняшката, от османската…Разбира се, има регионални различия, както ги има и на другите места“.

„На нас, като нация, акълът ни идва винаги по-късно. Но трябва да кажем, че ние сме едни по-симпатични и по-усмихнати части от света и това се отразява и в нашата кухня. Наистина сме малко немарливи, затова качеството на нашите продукти не е на нужното ниво, но същевременно сме достатъчно лакоми и много обичаме да си угаждаме. Така че сме в добрата среда, никога не стигаме да занемарим напълно нещата. Готвим „едно към гьотере“, малко на око, но даже и да сгрешим, то се получава все едно е творчески порив“.

„Поне веднъж на ден трябва да има някаква смислена заедност в семейството“.

„Не е загуба на време, когато човек сам си прави сирене, кашкавал, суджук, а не да минава като в един забързан каданс на филм и да взима от рафтовете това, това, това…“

„Ако има човек само една подправка и в живота и в кулинарията, язък за него. А що се отнася до подправката на живота, това е подредената, планираната надежда. Ако си само изпълнен с надежда, приличаш на въодушевен идиот, но с подредена надежда е друго“.

В заключение професор Стоянович отбеляза, че това е първата покана за представяне на тази книга, за което благодари на УНСС. „И сега за първи път си давам сметка, колко прекрасно е да говориш за неща, които никой не може да оспорва или да те поправя“, допълни той.

Дискусията включи готварски, философски и исторически теми.