На 3 март в рубриката „Жива памет“ представяме още личности, с които се гордеем

Знакови личности, част от историята на УНСС, влизат в рубриката „Жива памет“.

Новите имена в рубриката са:

Проф. д.ик.н. Йосиф Илиев е зам.-ректор в периода 1987-1989 г. и първи зам.-ректор в периода 2001-2003 г., Той е първият удостоен с почетното звание „заслужил професор на УНСС“, ръководител на катедра „Индустриален бизнес“, като е избран и за Почетен ръководител на катедра „Индустриален бизнес“. Проф. Илиев е бил и депутат в последното Велико народно събрание.

„Вътрешната мотивация на всеки преподавател е ключова за неговото утвърждаване и успешно развитие. В Университета тя получава простор при благоприятна работна среда“, споделя проф. Илиев.

Проф. д-р Христина Балабанова е била декан на Юридическия факултет в продължение на два мандата, както и ръководител на катедра „Публичноправни науки“ и председател на Контролния съвет на УНСС.

„Да е жив гласът на правото за мен винаги е означавало да почитам закона, да го спазвам, да се прекланям пред него и пред делото на всички колеги-юристи, създали през годините тази велика наука“, подчертава проф. Балабанова.

Проф. д.ик.н. Иван Георгиев е бил е зам.-декан на Промишлено-аграрния факултет. Той е заслужил професор на УНСС, носител на почетния знак на УНСС, член на Съвета на Старейшините и член на Асоциацията на завършилите Харвардското бизнес училище.

„УНСС е голяма, стабилна институция с важна обществена мисия, която предоставя на своите  преподаватели  широки възможности за развитието им като личности, учени, преподаватели и общественици. От друга страна, УНСС е своеобразно семейство, в което съм намирал подкрепа, закрила и много приятелства“, казва проф. Георгиев.

Проф. д-р Златка Сукарева също е заслужил професор на УНСС. Тя е била зам.-декан на Юридическия факултет и ръководител на катедра „Частноправни науки“.

„С жизнения път и времето се убедих, че човек носи в сърцето си скъпи образи или думи на човек, важен за нас, когото сме срещнали в живота в личен план или в професията си. Те са негов ориентир в делата му. В трудни ситуации те му служат за опора, подсказват му как да действа, дават му кураж“, посочва проф. Сукарева.