Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Слагаме висока бариера за влизане в специалност „Педагогика" в УНСС

вторник, 15 ноември 2022 17:26

УНСС е в топ 3 на университетите у нас с най-много студенти. Разговаряме с ректора проф. Димитър Димитров за това дали трябва да се промени начинът на прием и какви специалности се търсят, след като за поредна година направление „Икономика“ е най-масовото у нас.

На този фон, оказва се, че бизнесът вече търси своите кадри сред първокурсниците, защото дипломираните висшисти отдавна са се влели в пазара на труда. Има ли глад за студенти и глад за кадри, отговаря проф. Димитър Димитров.

Отново най-масовото направление сред студентите у нас е „Икономика“, проф. Димитров. Предвиждате ли промяна в приема за УНСС?
Създаде ни доста проблеми, когато ни намалиха държавната поръчка. То някак си беше подстригване на всички по един и същи начин, защото ние имаме висока реализация, престижен университет, търсен е. Имаме два пъти и половина повече студенти, а всъщност на намалиха бройките, както във всички икономически университети в България. Всъщност имаме около 20 университета, които предлагат икономика. Ние се справихме със ситуацията, но все пак с доста повече усилия – пренастроихме приема по специалности, доста активна рекламна кампания при това в не толкова благоприятна среда. Намаляват студентите, намалява качеството на кандидат-студентите. В същото време България като брой студенти съотнесено към броя на населението е на едно от последните места в Европа. Онзи ден имаше среща на ректорите с КНСБ и някои от ректорите казаха да се спре с орязването на бройките. Засега удържаме положението. Тази година имаме още малко. Тази година имаме още малко ръст, но при свиването на общия обем кандидат-студенти и при трудната ситуация, сме почти на предела на това, което можем да направим.

Споменахте, че качеството на кандидат-студентите пада, а в същото време скоро се похвалихте с пълни отличници сред бакалаврите. Какви са резултатите всъщност?
Не бих казал, че имаме много отличници. Зависи от категорията – на випуск, от специалността има по един пълен отличник да речем. Това е при бакалаврите, а при магистрите такова нещо е като че ли сме видели падаща звезда. Но тези студенти с пълна шестици заслужават много голямо уважение. Дори по времето на пандемията проведохме церемония с тоги, на която наградихме няколко момичета бакалаври с пълно отличие. Не е масово явление обаче, въпреки че се говори, че има много отличници – не става лесно. Хора, които не са минали през университет, не знаят това нещо.

Какво ще кажете – дали е време вече и при нас да стане лесен приемът, след това обаче ситото да е много сериозно и да завършват най-добрите, както е в много университети извън България, узрели ли сме за това?
-Натам вървят нещата. Сменяме модела. Преди беше трудно да влезеш, имали сме години с 15 000 кандидат-студенти, от които влизат 3000 да речем. Сега може би се променя ситуацията, но може би трябва да има пазарни, регулаторни механизми, които така да насочват студентите и университетите, така че да е общ интересът. Иначе ако лесно се влиза и лесно се завършва, никой няма полза от това нещо. Ако вие поддържате едно ниво с много усилия, с тежки изпити, а другите пускат така просто – няма смисъл. Но пазарът оценява нашите усилия в УНСС, защото има висока реализация. Много сме търсени от бизнеса. Идват и казват – дайте хора, но те трябва да ги търсят от втори курс, защото другите вече са си намерили работа.

Тогава означава ли, че връзката с бизнеса става по-добра вече?
-Бизнесът беше свикнал, че много кандидати се борят за едно място и чакат на опашка. Те също се опитват да се пренастроят към тази ситуация. Мисленето беше – вие ги обучавате, после те идват при нас. Сега има глад за кадри навсякъде и на всички нива. И на тези, които току-що завършват и за висш мениджмънт, защото той изисква квалификация, нови умения и знания да се добиват.

А склонен ли е бизнесът да търси бъдещи кадри още от първи-втори курс?
Да, защото имахме няколко споразумения с компании, които осигуряват стипендии за учене. Нещо, което дълго време го нямаше, защото предпочитаха да ги вземат готови на изхода на университета. Но когато кажат, че търсят студент отличник, с два езика и още нещо, няма как, защото този студент вече си е намерил работа. Особено, ако е завършил при нас. Ние предлагаме различни форми, академии, в които селектирани студенти да участват и да има хора от практиката, които да показват компанията. Искаме да подобрим комуникацията с бизнеса и имаме няколко успешни такива примера.

А студентите интересуват ли се?
Да, в някои от академиите участват по 50-60 студенти. Това са поредица от лекции, не една лекция, една среща. Половината от тях ги взимат на работа. Това е начин да се харесат двете страни. С Националната телевизия има една много интересна форма за телевизионна академия, в която участват студенти от различни специалности. Студент прави проект в съответната организация или институция, заедно с преподавател и ментор от приемащата организация, и накрая го изпитват съвместно. Ето ви най-добрата връзка с бизнеса и реално показва какво става. Тя съществува вече по някаква форма, защото 5 или 6 университета подписаха с БНТ. Можем да го направим и с вестник “Труд”.

Имате четири нови специалности, които ще разкриете, но мислите ли за още такива, които все още в УНСС няма?
Сега сме в усилена подготовка по откриването на новите специалности, които са извън направлението икономика и администрация. Две от тях са в направление информатика. Едната и „Киберсигурност и електронно управление”, а другата – „Обработка на данни”. Откриваме и „Педагогика”, която е търсена, при това с преподаване по икономика и информатика. А последната е „Приложна лингвистика”, която смесица между езици, право, икономика и администрация. Надяваме се септември да тръгнат. Това ни е липсвало, имали сме го в предишни години, но по някаква причина не е получило живот. Сега всички са много ентусиазирани за подготовка на тези програми, приети са учебните програми. Готвим докладите за акредитация.

Ще приемате ли по тях с висок бал?
Като гледам интереса към информатика, особено в други университети, педагогиката – вероятно ще има висока бариера за влизане в тези специалности.

Кандидатствате за финансиране към фонд „Научни изследвания“ с 12 проекта, които сте подготвили през последните месеци – разчитате ли това да вдигне публикационната дейност?
Когато няма стимули, когато няма изисквания да правите публикации и да участвате в проекти, тогава всеки си казва защо да го правя. Но когато започнат да ви оценяват по друг начин, когато се променя средата, трябва и ти да се променяш. От друга страна, ръководството на университета създава условия за това нещо. Ние развихме капацитета на специален център, който да подпомага кандидатстването и затова имаме тези 12 проекта. В други години има по 1-2 проекта, а сега има голяма разлика. Тази година вдигнахме стимулите страшно много, или 20 пъти, или стимули от 15 000 на 300 000 за публикация. С това се надяваме да раздвижим, сигурно по-натам ще има и други изисквания за преподавателите. Но лека-полека вдигаме публикациите. Взели сме мерки да се компенсират публикации в Scopus и Web of Science също. Който иска да публикува, има пълни условия за това нещо.

Как ще посрещнете разходите си за зимата – някои висши училища се опасяват от фалити?
Ние сме постигнали някакъв баланс, но ако започнем да изреждаме какво ни трябва, ще излезе, че са доста. На първо място са заплатите, въпреки че ректорите бягат от тази тема, казвам го като главен секретар на Съвета на ректорите, но все пак сравнено с учителските възнаграждения, при нас има изоставане. Ние гледаме преподавателите, но администрацията, хората с висше образование от администрацията са с много ниски възнаграждения спрямо други сектори. Започна да се наблюдава текучество там, трудно се намират хора. В много от университетите има технически специалности, които обслужват лаборатории, компютри и пр. Те не са преподаватели и техните заплати не се вдигат като преподавателските. Този въпрос трябва да се решава, както и този с капиталовите разходи за ремонти и пр. Образователният министър проф. Сашо Пенов и Красимир Вълчев като председател на ресорната комисия в парламента казаха, че ще развият различни програми, по които да не получават всички еднаква сума. А когато имате нужда от определена сума, кандидатствате и това показва нужди. В училищата се наливат доста пари за STEM кабинети, а университетите стоят встрани и това трябва да се реши като въ прос. Киберсигурността – има софтуерни, технически решения за нашия университети и ако се приложат нещата, ни трябват милион и половина лева за цялостното решение. 

Как стои въпросът със студентските общежития?

Това стои на дневен ред и имаме напредък там. Ремонтираме три входа, а ние имаме 12 входа. Не навсякъде има добри условия, студентите са по 3 в стая. Не трябва да се прави подобрение на 10 години веднъж.

Като главен секретар на Съвета на ректорите кажете докъде стигнахте с правилата за финансиране, които искате да предложите като алтернатива на вдигнатите асистентски заплати в края на управлението на редовния кабинет – имаше искане вашите предложения да влязат в сила от 2023 г.?
След срещата с министъра в средата на септември предложихме едно по-просто решение за момента и то е да се вдигне базовият норматив, който не е пипан от 10 години. Беше променен миналата година със седем лева – от 693 на 700, а ние предложихме да стане 850 лв., което да компенсира инфлацията. И така да има пари за заплати на преподаватели, администрация и за инструктурни разходи, но доколкото виждам няма някак си голямо разбиране, а това е много ясен механизъм за финансиране и за справяне с натрупаната инфлация в последните години. Но от разговорите в МОН и Министерство на финансите, може би леко ще има увеличение на този норматив. Но иначе имаме идея за по-сложен механизъм, но искахме да решим въпроса за тази бюджетна година, която идва.

Догодина изтича мандатът ви начело на УНСС, мислите ли за втори?
Мисля, да. За мен това е кауза, аз не съм се влияел от това дали ще бъда преизбран, дали ще бъда ректор, по-скоро УНСС да върви напред. Направихме много реформи, без да се съобразявам, че предстоят избори догодина, защото имаше съвети да отложим промените в учебните планове, да отложим прием, изисквания и пр., за да не дразним колегията или да не предизвикаме излишни смущения. Но пак казвам, за мен това няма голямо значение. Може да има известна съпротива и неразбиране в началото, но мисля, че колегията възприема добре тези неща, които направихме. И всъщност поддържайки нивото и на прием, и на престиж, мисля, че това е добра предпоставка да се кандидатирам догодина пак.

Вие сте експерт по сигурност, какъв е вашият коментар за инцидента на границата с Турция, при който загина полицай?
Виждаме, че не е сигурна границата. Гледаме резултатите. Виждаме, че автобуси с мигранти се разкарват. Има проблем и той трябва да бъде адресиран. В конкретния случай има много и неясни моменти, но когато стане инцидент има 10-15 малки неща – нарушения или пропуски, които са се случили преди това и в един момент са се сработили. Така и тук. Това изисква комплексни мерки и оградата е приоритет, и подготовката на хората, и назначаването на нови кадри, и дипломатическите отношения и разговори с Турция. Ние сме външна граница на Европейския съюз и какъв по-добър повод да искаме помощ от нашите съюзници, приятели за това нещо, а не със собствени сили и бюджет да се опитваме да пазим Германия и Франция. Напротив, ето това е случай да кажем, че имаме нужда от техника и пр., и това да бъде обосновано, за да решим този въпрос, който е общ въпрос.

Какъв ход беше решението да предоставим военна помощ на Украйна? Рискуваме ли с него?
За мен е нещо като политическа декларация, заявяване на позиция. България и досега под някаква форма, изнасяйки оръжие за Полша, всъщност изнася за Украйна. Политическа подкрепа има някаква, но прякото ангажиране досега не се виждаше, а сега, дали заради новия парламент, това е заявяване на позиция, че ние подкрепяме Украйна. Аз не виждам какво може да се промени от това, защото чисто технически има много неща – дали може да ремонтираме, дали ще дадем тази или онази техника. Това е политическо решение, рамково, но след това дали ще си пратим там системата за противовъздушна отбрана или няколкото самолета, това е вече е обект на друго решение.

Галерия снимки от Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Слагаме висока бариера з ...