Доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на Съвета на настоятелите: АЛИАНС ENGAGE.EU - забележителен пример за синергия на европейското образование

Публикуваното на сайта и прочита на университетските изданията, ми дават основание уверено да кажа, че тук има атмосфера, академична и социална среда, отбелязва доц. д-р Лиляна Вълчева. С председателя на Съвета на настоятелите на УНСС разговаряме за предизвикателствата, породени от пандемията, за значението на устойчивите образователна и научно-изследователска системи и за вредата от принципа "няма студент, няма пари" върху качеството на обучението.

Доц. Вълчева, като председател на Съвета на настоятелите, какво е значението му за университета?

За мен по-приемливо е наименованието Обществен съвет, а не Настоятелство, защото наред със съдържанието е важна и формата. Винаги съм смятала, че Академичният съвет трябва да избере своите представители измежду водещите учени, напр. трима разпознаваеми професори от академичния състав на висшето училище /ВУ/. В съвета съществена роля и място имат представители, определени от бизнеса, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Министерството на образованието и науката и представител, обсъден в Общинския съвет и предложен от Кмета на общината, където се намира висшето училище. Това мнение изразих в ресорната ни комисия в парламента по време на дебата по измененията и допълненията на Закона за висшето образование /ИДЗВО/. Този седем-членен съвет следва да е отговорен за стратегическия контрол върху ВУ. Членовете на съвета обсъждат и утвърждават предлаганата от ректора пред Академичния съвет стратегия за развитие на висшето училище, бюджета, годишните отчети и т.н. Годишните отчети се обсъждат и от Общото събрание на висшето училище, както е посочено в ЗВО, но се съобщават и препоръките и заключенията на Настоятелството по тези документи.

Основната цел, която и нашият Съвет на настоятелите /СН/ трябва да следва и подкрепя е приемането на амбициозна и осъществима стратегия за развитието на висшето образование и науката в УНСС, отговаряща на съвременни национални програми и стратегии, общоевропейски тенденции, както и в контекста на подоходните политики, на протичащата цифровизация на глобалната икономика. СН може да е водещ партньор, напр., в преговорите за броя на кандидат-студентите, за повече средства по програми и финансиране на целеполагащи дейности с икономическа и обществена полза не само с Министерството на образованието и науката /МОН/, но и с това на финансите, на икономиката, на труда и социалната политика. Решаващ фактор за успеха на реформата е именно възстановяването на управляемостта на ВУ в съответствие с обществения интерес. Ще подчертая, че участието на СН в този процес е важно за качественото провеждане на реформите и не на последно място - за ускоряването на този процес.

Каква е отличителната черта на настоящия Съвет на настоятелите?  

С ИДЗВО се постави задачата Настоятелствата – от неефективна структура, да се превърнат в активен партньор по въпросите на ВУ, за да подпомагат процесите на управлението и да се утвърди взаимодействието между: висшето образование и държавата; реалната икономика и обществото. Отличителната черта следва да бъде личната и общата ни отговорност, връзката с интересите на всички заинтересовани страни, прозрачността в дейността на УНСС, резултатите и оценка на въздействието от тях, публичния контрол върху изразходването на държавните средства и разпределението на собствения ресурс, реализацията на възпитаниците, както и работата за престижа на ВУ. Моята задача, като представител на МОН, като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование, е да подпомогна образователната и научната политика за развитието на УНСС със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. В условията на академична автономия тази политика за развитие на ВУ е важно да се изготвя при взаимодействие на всички нива, в т.ч. и с обучаващите се, както и да изразява общата визия на университета и държавата. На базата на тази утвърдена политика министърът на образованието и науката вече е сключил Договор за управление с избрания от Общото събрание на УНСС ректор проф. д-р Димитър Димитров. Поставените стратегически цели, задачи, показатели за измерване на изпълнението и целевите стойности са обект на вниманието на членовете на СН. Наред с това акцентите ни трябва да са насочени към непрекъснатото повишаване на качеството на обучението и съответствието с пазара на труда, както и за ефективно взаимодействие с бизнеса и работодателите. За утвърждаването на УНСС като научноизследователски университет са необходими човешки ресурс, условия, финансиране, покриване на критерии и показатели, които са свързани с конкретни резултати за силна наука и висока комплексна оценка за качество на обучение. По принцип не споделям виждания на някои колеги за налагане на регулации или намеса в работата на ръководения от проф. Димитров университетски екип. Достатъчно условие е участието при вземане на решенията за бъдещето на университета да е на паритетен принцип и от представители с необходими компетенции и авторитет на всички специалности по съответните професионални направления.

На следващото заседание на СН ще предложа програма за работа, насочена към постигане на няколко взаимосвързани приоритета, като устойчива образователна система, устойчива научно-изследователска система, цифрова трансформация и дигитализация, международно сътрудничество и интеграция за висше образование и наука, финансиране и достойни доходи, проспериращ изследователски университет. Освен това си мисля, че този състав на СН има капацитет да поеме и лична и обща отговорност към така посочените и др. приоритети.

Първа среща на ректорското ръководство с новия Съвет на настоятелите

Кои са най-важните характеристики, които УНСС трябва да пренесе и развие в следващото столетие? 

Трудна прогноза, но при честванията на 100-годишния юбилей многократно споменавахме Стефан Бобчев - основателят на Свободния университет за политически и стопански науки, днес УНСС. Той се е изявявал като радетел за академично сътрудничество между славянските висши училища. Известен е факта, че, институциите надживяват и пренасят във времето делата на хората. Затова си мисля, че може би забележителното начало на този процес УНСС постави със създаването на АЛИАНСА ENGAGE.EU от седем университета от България, Германия, Италия, Норвегия, Нидерландия, Франция и Австрия, които са новата Алма матер на общо над 100 000 студенти в областта на икономиката и социалните науки. Тези студенти ще пренесат напред във времето синергията и славата на това европейско сътрудничеството.  И така младите колеги, с тяхната социална отговорност и с много знания в областта на икономиката и социалните науки, със своите умения и компетенции ще имат принос в историята на България и Европа за справяне с икономическите и социалните предизвикателства, пред които сме изправени сега в условията на Ковид-19. Освен това сме на прага и на голямата трансформация в Ерата 4.0 и непрекъснато говорим за дигитализация, цифровизация и изкуствен интелект, изменение на климата, застаряване на населението, миграция и др.

По принцип стратегическите документи у нас и по света са в рамките на 10-годишен период, затова в краткосрочен план основната задача е да направим устойчива образователната система. За целта трябва да се опитаме да свържем всички точки като отчетем, на първо място – участниците в този процес, на второ място – дизайна на процеса, както и на трето – ефекта върху пазара на труда, особено в условия на повсеместна дигитализация. Не на последно място е факта, че образованието и трудовия пазар се разминават в годините. Следователно, това налага тяхната синхронизация, премахване на несъответствията и коригиране на неравенствата.

Най-важни са участниците в образователно-научния процес - хората. Институциите, както вече споменах, може да ни надживяват, но умните хора са движещата сила на прогреса. Затова оценката на труда на научно-преподавателския състав, който се заплаща значително под стойността му, а и на административно-техническия персонал, трябва непрекъснато да се развива. Българската академична общност не следва да е дискриминирана спрямо европейската, особено когато сме в общото европейско пространство. Същевременно обаче достъпът до съвременна техника и научна литература, интегрирането в международни научни мрежи, натрупването на опита и научния капитал, публикуването в реферирани и индексирани издания и т.н., изискват средства. Именно затова целесъобразното и целево финансиране на основните звена на УНСС във финансовата сфера е от ключово значение. Това може да бъде постигнато през серия от мерки като например: целеви средства за изследователска мобилност; целеви средства за преподавателски заплати; целеви средства за квалификация на служители; засилен контрол върху целесъобразното разходване на публични средства и т.н. Трябва да се потърси и един по-до­бър баланс между стипендии - кредитиране - такси за обучение.

Как според Вас УНСС преминава през изпитанието COVID-19?

В УНСС, както и в много други висши училища, коридорите са пусти. И това провокира много разговори с колеги по текущите проблеми при работата от дистанция и за новите измерения на „студентските години“. Спонтанно прозряхме нанесената щета от пандемията върху академичния дух, върху академичната среда, върху академичното начало. Но, както знаем, при учените всеки дефект се превръща в ефект. Ентусиазирахме се и в последно време все повече говорим как всички ВУ заедно да онагледим, чрез кратко видео послание, предполагаемите негативни ефекти от изпразнени аудитории, породени от придобиването на професионална квалификация в електронна среда – за поколение, което следва да осигури бъдещето, за: качествен живот, чиста вода и храна, защитен дом и техническа инфраструктура, енергийна обезпеченост, демократични права и равенство, достоверна и защитена информация, сигурни финанси, социална защита, социална инфраструктура и т.н. Дискусията ни вдъхнови за иницииране на проект с формат на видео-компилация, съдържаща изпратени от колеги от ВУ видео и снимкови материали, които са заснети на територията на съответната институция по време на ограничението за присъствена работа, обучение и изследвания. Материалите трябва да онагледяват академичната и изследователска среда в условията на ограничения срещу разпространение на SARS-CoV-2 - от общи пространства, аудитории за обучение, спомагателни пространства и зали - спортни, столови, читални, общежития и други специфични за институцията локации. Проектът не се финансира по програма или чрез целеви средства, а ще бъде реализиран чрез доброволчески труд от наша страна, като инициатори, но само при наличие на достатъчни по обем изпратени материали. Предстои да анализираме много - негативи или позитиви, но по-важното е да оставим нашето послание за поколенията напред!

По отношение конкретно на УНСС в условия на пандемията, публикуваното на сайта и прочита на университетските изданията, ми дават основание уверено да кажа, че тук има атмосфера, академична и социална среда, т.е. животът може да е по-силен от нас, но все пак ние – хората, го движим напред! И въпреки, че студентите не са в залите или по коридорите, динамиката и развитието на УНСС е в пълен ход – обучение, наука, печатни издания, строителство и оборудване на новия корпус, академични, факултетни и катедрени съвети, общо събрание, научни журита, събития, срещи, подписване на документи за сътрудничество и много др.  VIVAT!

Кои са най-важните решения, които стоят пред ръководството през тази година? 

Най-важните решения не следва да стоят само пред ръководството. Необходимо е активизиране на научния и творческия потенциал на УНСС от катедрите и факултетите, който да участва в работните групи на университетско ниво при обсъждане и разработване на нормативни документи, свързани с качеството на висшето образование и наука в диалог с ръководството, студентите и докторантите. Има и редица фактори, които са свързани с желанието и уменията да се привличат, мотивират и ангажират повече млади хора в преподавателската професия, както и да се предоставя актуално учебно съдържание, в синхрон с търсенето на пазара на труда. Обучението и подготовката на студентите трябва да е паралелно с включването им в проекти с краткосрочни договори. Това ще е от полза за практическите им умения, за непрекъснатата им квалификация, а и за привличане на младите колеги за преподавателска и научна дейност. Ролята на ръководството е да създаде условия за работа в образователна вдъхновяваща среда, както за преподавателите, които също имат нужда от интерактивно, експериментално и проактивно преподаване, така и за обучаващите. Това ще стимулира всички участници в научно-образователния процес за повече идеи, актуализация и селектиране на учебното съдържание, като насочват и вдъхновяват истински таланти.

Продължаващата световна здравна криза неминуемо ускори процесите по внедряване на дигиталните технологии в обучителния и научно-изследователския процес. Това налага засилване на обучението по съвременни дигитални технологии и на междудисциплинарните връзки в учебните планове и програми. Една такава мярка е заложена в Стратегията за висшето образование /СВО/ 2021-2030: „Включване във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR) и др., както и на базово обучение за  развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми“. За постигане на устойчивост в системата и връзките й с другите системи на икономиката е необходимо към процеса на цифрова трансформация да се подходи комплексно и координирано – по всички йерархични равнища. Нарастващият обем данни в комбинация с технологичната промяна в начина, по който те се събират, съхраняват и обработват, представлява основен ресурс за растеж и иновации в системата и е от полза за всеки преподавател и обучаващ.

В следващите 10 години демографията ще оказва много силен натиск върху образованието и пазара на труда. Държавната политика е насочена към балансиране на системата от професии и това е правилно от гледна точка на цялата система на висшето образование в България. Но говоренето, че няма инженерни кадри или, че има много икономисти, управленци, юристи и т.н., вече създаде негативно настроение в обществото към висшето образование като цяло. Защото, от една страна държавата е за пълноценно използване на научния и иновационния потенциал на висшите училища и повишаване на тяхната роля за ускорено развитие на икономика на знанието, а от друга – икономистите и управленците ни са много!?

Предизвикателствата, свързани с интензификацията и глобализацията изискват синергия и обща работа. Затова най-важните решения следва да се определят от всички заинтересовани страни. Препоръчително е да се наблегне на взаимодействието между катедрите, факултетите и университета в своята цялост, защото само така всички ще са взаимно ангажирани с общи цели. Мисля, че СН е и ще бъде принципен и последователен партньор на ръководството за качественото провеждане на реформи, както и за ускоряването на тези и много други процеси, сега и във времето напред. Следователно, ако правилно се поставят основни стратегически цели за година, до края на първия мандат това ръководство със сигурност ще се постигне стабилен научно-образователен университет в България и в Европа, който да е притегателен за младите хора.  

Каква е вашата визия за развитието на университета?  

Превръщането на България в иновативно-ориентирана икономика изисква целенасочена и целеполагаща национална политика в областта на висшето образование и научните изследвания. Иновативно-ориентираните икономики се характеризират с висока ефикасност на използване на талантите си и високо равнище на свързаност и партньорство между ВУ и индустрия в областта на научно-изследователската дейност. България като икономика, движена от ефикасността, все още не използва своите млади таланти в достатъчна степен, за което говори неблагоприятното равнище на показателя „изтичане на мозъци”.

На първо място, за създаване на устойчиво образователно и научно пространство, съобразено с реалните изисквания на пазара на труда в условията на дигитализация и технологично развитие, което да стимулира качествена заетост в отрасли с висока добавена стойност, са необходими средства, а на УНСС нова методика за финансиране, основана на комплексната оценка за качество на обучението и съобразно методичните указания на МОН. Необходимо е да продължим политиката на увеличаване на коефициентите в икономическите и социалните професионални направления. Нужни са сериозни финансови промени, защото принципът  "няма студент, няма пари", не е в полза на качеството на обучението.

На второ място е повишаване на качеството на висшето образование чрез осъвременяване на съдържанието, методите и формите на обучение. Важно е развитието на профилите на компетентностите на всяка специалност в УНСС от гледна точка на изискванията за успешна личностна и професионална реализация в условията на дигитална трансформация, мобилни общества и динамичен пазар на труда. В много стратегически документи се подчертава и постигането на баланса в развитието на когнитивни (включително аналитични и дигитални) и некогнитивни (включително социални и емоционални) компетентности. От значение са и университетските технологични програми за осигуряване на материали и средства за подпомагане на дигитализацията на учебния процес, проектна дейност и т.н.

На трето място е въведената основана на резултатите система за финансиране на научноизследователската дейност (ОРСФНИД) в България и възможността от създаване на т.нар. изследователски университети. Много се надявам и УНСС да се развива успешно и в тази посока. Известна е диверсификацията на висшето образование и последваща такава на висшите училища у нас, което води до диверсификация на мисията, профила, стратегията на висшите училища и на обучението, което те предлагат. Конкуренцията се превръща в основен драйвер на пазара на висшето образование и науката. Висшите училища и научните институти все по-интензивно се конкурират за фондове, студенти и репутация. В така променената среда доказаното качество е ключов фактор за устойчивото конкурентно предимство на висшите училища и научните институти. Подобно предимство се формира чрез веригата на добавената стойност на образователната и научната услуга, вкл. организация, технология и бюджетиране. Това пряко е свързано с инвестициите в развитието на научно-изследователската дейност /НИД/ на макроравнище, което е сравнително ниско в България и това се потвърждава в много отчети и доклади. Внедряването на ОРСФНИД е структурна интервенция в системата на научните изследвания и иновациите. Всяка интервенция предполага преход на дадена система от едно фазово състояние в друго. При подобен преход в образователните процеси се поражда конфликтност и асинхронност. Тъй като стратегическата ориентация на НИД обикновено е свързана с баланса на представянето на върховните научни спрямо върховните технологични изследвания, все още не става ясно как ще се реализира това на държавно равнище за различните професионални направления и като следствие за определянето на изследователския профил на висшите училища.

С приемането на СВО България има визия с хоризонт за следващите 10 години за развитие на висшето образование. Важен ориентир са и стратегическите документи на равнище ЕС. Най-после държавата придоби по-голяма роля в управлението на държавните ВУ. Така солидарно всички сме по-отговорни за административно-финансовата дейност, а бизнесът има възможност да участва пряко в образователния и научен процес. Това ще предотврати академичната автономия да се използва като предлог за нарушаване на закона и на принципите на обществена отговорност. МОН трябва да продължи да упражнява своя контрол върху ВУ, както със законодателни средства, така и с програмно финансиране. При реализация на тази промяна, отговорността на ректорите ще бъде видима, а разработените финансови механизми за контрол ще доведат до ефективно прилагане на законовите норми. Това трябва да осигури финансова устойчивост на УНСС, както със стимули за развитие на качествено образование и научноизследователска дейност, така и с привличане на мотивирани млади преподаватели и учени за обновяване и развитие на академичния състав.