Институт по икономика и политики към УНСС: Рецесията в Еврозоната ще е значително по-голяма отколкото при Световната финансова криза от 2008-2009 г.

петък, 12 февруари 2021 12:49

Безпрецедентното забавяне на икономическото развитие налага решителни мерки в областите, които най-силно се нуждаят от подкрепа, се казва в последния доклад на Института по икономика и политики към УНСС с директор доц. д-р Петър Чобанов, бивш министър на финансите.

Доц. д-р Петър Чобанов 

Балансите на ЕЦБ и Федералния резерв се увеличиха рязко през годината, в резултат на неконвенционалните мерки на паричната политика и щедрите фискални стимули, невъзможни за финансиране без подкрепата на централните банки, които се утвърдиха като кредитори от първа инстанция на правителството, банковата система и други институции.

Очакваме спадът в реалния БВП в България през 2020 г. да е в размер на 4%.

Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва значителен спад и са необходими целенасочени действия за подпомагане и бъдещо устойчиво развитие.

България трябва да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт. Това е една от препоръките в доклада „Икономиката на България 2020“, изготвен от Института по икономика и политики към УНСС. Негови автори са доц. д-р Петър Чобанов, Димитър Чобанов, д-р Даниел Касабов, д-р Марио Касабов, гл. ас. д-р Дияна Митева, д-р Йосиф Йосифов и Димо Спасов.

Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика. Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оценен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).

Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.

„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около  7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от Института по икономика и политики.

Обърнато е внимание на новия клас активи, който безспорно се утвърди като убежище през миналата година са криптовалутите и основно биткойна. След спада от над 50% през март цената на биткойна буквално полетя и се покачи седем пъти. Биткойнът достигна нов исторически връх от над 35000 долара. Мненията за бъдещите му ценови равнища са разделени. Акцентът е върху бъдещите регулации на появата на борсово търгуван фонд на базата на биткойн. Налице са очаквания, че дори и да се наблюдава корекция в краткосрочен план, след това да се възстанови възходящият тренд и да се развие цената до нива от около 70 000 долара към края на 2021 г.

За смекчаване на негативните икономически ефекти върху банковия сектор в България, произтичащи от пандемията от COVID-19, през 2020 г. БНБ прие своевременно пакет от мерки на стойност 9.3 млрд. лв. за допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките. В допълнение, с цел подпомагане на ликвидността на домакинствата и фирмите, БНБ утвърди общо приложим за кредитните институции частен мораториум за временно спиране на плащанията по банкови кредити във връзка пандемията от COVID-19.

                  

ИНСТИТУТЪТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ е научноизследователски институт с насоченост към приложни икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство. Негов директор от 2020 г. е доцент Петър Чобанов, преподавател в катедра „Финанси“. В своята дейност институтът си партнира с представители на академичните среди и бизнеса с цел изготвяне на комплексни интердисциплинарни изследвания. В Стратегическия съвет към Института участват представители на академичните среди, както и експерти, от България, САЩ, Франция, Русия, Израел, Турция, Румъния и др.

   

Пълният текст на доклада можете да прочетете тук.

Галерия снимки от Институт по икономика и политики към УНСС: Рецесията в Еврозоната ще е значителн ...