Кръгла маса „Макроикономика, бизнес среда и финанси“

„Макроикономика, бизнес среда и финанси“ беше темата на онлайн кръглата маса, организирана от Института по икономика и политики и посветена на едновековния юбилей на УНСС. Във форума, проведен на 14 май т.г., участваха изтъкнати представители на академичните среди и практиката.

„УНСС се утвърждава като водещ университет в дигитализацията на учебния процес, но не трябва да се пренебрегва и научната страна. Настоящата кръгла маса е добър пример в това отношение. Ролята на институтите в УНСС е да са естествена среда за подобни дискусии“, заяви ректорът проф. Димитър Димитров при откриването на кръглата маса и приветства участниците.

Ректорът посочи, че експертизата на нашия университет за осмисляне на икономическите процеси в страната е оценена от министъра на икономиката г-н Емил Караниколов и съвместно с УНСС е създаден Експертен консултативен съвет, който да го подпомага. Участник в този съвет ще бъде научният секретар на Института по икономика и политики доц. Петър Чобанов. Подобни инициативи позволяват да твърдим с увереност, че УНСС изпълнява една от основните си функции – да бъде пазител и създател на знание, да помага на обществото, а не да се концентрира само в преподаване, посочи проф. Димитров.

Г-н Калин Христов, подуправител на БНБ и възпитаник на нашия университет, поздрави участниците по случай юбилея на УНСС и за идеята да организират подобна дискусия. Стойностните дискусии по време на криза са много важни за разбиране на същността й, както и за вариантите за действие. Проблемът с пандемиите и влиянието им върху икономиката не е добре изучен поради липсата на достатъчно подобни епизоди, както и поради разликите в изходните условия и икономическата ситуация, отбеляза той.

Според подуправителя на БНБ сега страната ни има уникалния шанс да влезе с едни от най-добрите изходни условия в тази криза. Режимът на паричен съвет използва ниските лихви на глобално ниво и те имаха стимулиращ ефект върху икономиката, като забраната за покупки на ДЦК от страна на Централната банка, която има дисциплиниращ ефект върху фиска и ограничава моралния риск. Фискалната ни политика беше разумна, успя да намали и ограничи нарастването на правителствения дълг.

Г-н Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, министър на външните работи и възпитаник на УНСС, който сега консултира основни комисии в Европейския парламент, изрази надеждата, че кризата ще е относително кратка и страните бързо ще се възстановят. Той прогнозира увеличаване на задлъжнялостта на страните, като задълбочаването на кризата може да постави въпросителни пред източниците за финансиране. Според него е неминуемо кризата да доведе до увеличаване на различията в страните от Еврозоната. Подпомагането по линия на европейска солидарност ще включва инвестиции за „Зелената сделка“ и трябва да сме готови за това. Основна препоръка е да се разработи план за икономически мерки, с последователност и финансиране, за да не се импровизира.

Проф. Даниела Бобева, бивш вицепремиер и министър и възпитаничка на УНСС, смята, че за да се подготви план за излизане от кризата и възстановяване на икономиката, е необходимо да се знае как икономиката реагира на шока, предизвикан от Covid-19. Ние не знаем какво се случва с икономиката. Ефектите върху отделните сектори са различни, а ние обикновено гледаме на макроравнище, което в този случай може да е подвеждащо. Уникалността на кризата налага и преосмисляне на начините, по които мерим ефекта й, заяви тя. Най-добрата мярка за следкризисно възстановяване е да се  намали административната тежест за бизнеса и за гражданите. Трябва да продължи електронизацията на публичните услуги.

Проф. Николай Неновски, изтъкнат изследовател на паричната политика, член на УС на БНБ и директор на Научноизследователския център за парични и икономически изследвания на УНСС, заяви, че в общи линии се провежда политика на паричен национализъм, плаващи курсове и тяхната обезценка, печатане на пари, QE, и пр., в съчетание с капиталов контрол. Това повлича след себе си си всички форми на стопански национализъм – протекционизъм, патриотизъм и прочие. Нужно е да се преосмисли ролята на МВФ, СБ и дори ООН. Това са все институции, които са се изчерпали политически, икономически и финансово, те нямат нито пари, нито предишната власт и репутация. Проф. Неновски разгледа и проблемите за преминаването към нов тип постпандемна икономика, какви са нейните характеристики и как тя ще се финансира.

Проф. Стати Статев, бивш член на УС на БНБ и ректор на УНСС (2011 – 2019), директор на Института по икономика и политики, подчерта, че светът е изправен пред необходимостта да изгради нов икономически ред и нова валутно-финансова система, нова система за международна специализация и кооперация, нова организация на веригите на доставките на всички нива на производство и реализация. Последните финансови кризи в света показаха, че хаотичната конкуренция между валути няма как да бъде овладяна без световни пари. Няма една валута, която да може да изпълнява тази роля, електронните пари – също. Това означава, че светът отново трябва да приеме с някакъв договор за световни пари златото като общ еквивалент. Сега е рано да правим оценки на загубите, но може и трябва да се опитаме да предвидим какво е бъдещето. Наблюдаваме значително нарастване на онлайн търговията и банкирането. Практиката показа, че в много случаи онлайн работата е по-ефективна от досегашните модели, заяви проф. Статев.

Доц. Петър Чобанов, преподавател в катедра „Финанси“, бивш министър на финансите, научен секретар на Института по икономика и политики, обърна внимание на редица проблеми пред икономическото развитие. Еврозоната е много благородна идея да се стигне до единен пазар, да обедини различните пазарни сегменти и да създаде по-висока ефективност. Преди Глобалната криза до 2008 г. наистина виждахме в Еврозоната един добър проект, в който си заслужава да се включим, когато сме готови. Дотогава имаше по-ясна идея каква стратегия и политика провежда ЕЦБ, какви цели си поставя, как взема под внимание предимно парични фактори и се опитва да им влияе. Критерият за инфлация все още означаваше нещо.

Според доц. Стела Ралева, зам.-ръководител на катедра Икономикс, анализът на икономическия растеж в България трябва да се допълни и с изследване на структурните характеристики на БВП и неговата динамика. Те може да се разгледат от две гледни точки. Първата е свързана с потенциала за реализиране на икономически растеж в дългосрочна времева перспектива. Втората се отнася до структурната конвергенция на българската икономика към Еврозоната. Въз основа на структурните характеристики на БВП и неговата динамика в България може да се направи заключението за увеличаване на структурната конвергенция на българската икономика спрямо Еврозоната. То обаче е за сметка на ограничаване на възможностите за реализиране на дългосрочен икономически растеж, което означава, че структурната конвергенция у нас на практика влиза в конфликт с реалната конвергенция, посочи доц. Ралева.

Д-р Петкан Илиев, преподавател в катедра „Икономикс“, акцентира върху някои практически и микроикономически аспекти на реакцията на кризата и защити идеята за намаляване на ставката по ДДС за ресторантите. Този бранш осигурява заетост, като трябва да се подпомогнат заведенията, които редовно си обслужват данъчните задължения. В сегашната ситуация е трудно за легалния бизнес в бранша да оцелява. Намалението на ДДС е мярка за оцеляване, като ресурсът, който ще остане, ще позволи да не се налага бизнесът да се премести в „сивия сектор“ и ще успее да съхрани и заетостта. Това ще гарантира и бюджетни приходи, които в противен случай ще бъдат безвъзвратно изгубени.

Димитър Чобанов, изследовател в Института за икономика и политики, анализира някои измерения на кризата. Основната антикризисна мярка на правителството, популярна като 60:40, не е много ефективна и спомага за запазване на 48 хил. места. Потенциалът за увеличение на безработните не е малък. Хотелите и ресторантите са много засегнати. Голям спад има в строителството, преработващата промишленост и др. В някои случаи има растеж – производство на храни, както и в добивната промишленост. Ситуацията в Еврозоната е изключително тежка, тя се влоши още преди пандемията и забавя развитието и на българската икономика.

Даниел Касабов, изследовател в Института по икономика и политики,  се спря на ефектите от COVID-19 върху българската икономика. Външното търсене за български стоки и услуги ще бъде директно засегнато от предприетите ограничителни мерки в основните ни търговски партньори и косвено от влошаването на икономическата им активност и повишената несигурност в глобален план. Може да се очаква домакинствата да намалят крайните потребителски разходи, както поради намалените възможности за потребление, така и с цел увеличаване на размера на предпазни спестявания.

По време на дискусията бяха представени различни виждания за изхода от сегашната ситуация, както и за бъдещето на паричните отношения и възможностите за разрешаване на проблема с високата задлъжнялост в глобален план.