Среща-разговор „Европейският парламент и възможностите да участваме при вземането на решения“

УНСС е тясно свързан с европейската традиция още от самото си създаване преди един век. Нашият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев е един от  първостроителите на БАН, дописен член на няколко европейски академии на науките. Преподаватели и ректори на нашия университет са възпитаници  на Сорбоната, на немски, френски и други университети в Европа. Това заяви ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев при откриването на срещата-разговор „Европейският парламент и възможностите да участваме при вземането на решения“, организирана от БНТ по проект „Европа“ на Европейския парламент. В нея участваха студенти от специалностите „Европеистика“, „Международни отношения“ и „Медии и журналистика“, членове на екипа, който работи по проекта, журналисти от БНТ.

Доц. д-р Пламен Ралчев, заместник-ръководител на катедра „Международни отношения“, ректорът проф. д.ик.н. Стати Статев и журналистката Надя Обретенова

Ректорът изтъкна, че през 2007-а, годината, в която България беше приета за член на ЕС, в УНСС започна обучението по специалност „Европеистика“ в катедра „Международни отношения“, а в Юридическия факултет – по учебната дисциплина „Право на ЕС“. Европейската тематика е застъпена във всички бакалавърски и магистърски програми. Миналата година УНСС започна работа по проект за създаване на Център за компетентност по „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“ на стойност над 13 млн. лв. По програмата за мобилност „Еразъм“ наши възпитаници учат един или два семестъра в повече от 30 престижни европейски университета, а техни колеги от ЕС – в УНСС, посочи проф. Статев.

Убеден съм, че на днешната среща-разговор студентите ще представят своите идеи за общия ни дом Европа и за това как европейските граждани могат да участват активно във вземането на решения, каза проф. Статев.

Ректорът проф. Статев

Европейският съюз има твърде много недоброжелатели. Затова повече комуникационни дейности на ЕС трябва да бъдат насочени към запознаването на хората и превеждането на достъпен за тях език на целите и политиките на Съюза. След провала на проекта за Европейска конституция, заменен компромисно от Лисабонския договор, през последните десетина години ЕС като цяло и отделните европейски институции в частност започнаха да обръщат много по-сериозно внимание на комуникацията с обикновените граждани и да инициират широкомащабна комуникационна политика, която да спомага за изграждането на легитимност на ЕС сред европейските граждани и преодоляване на демократичния и комуникационен дефицит на ЕС, каза доц. д-р Пламен Ралчев. Той посочи, че младите хора и студентите са приоритетна аудитория и важна целева група на европейските комуникационни дейности и затова трябва да бъдат ангажирани в повече проекти и от тях могат да дойдат много интересни идеи.

ЕС е изграден като институционално, политическо и икономическо пространство, но това трябва да бъде допълнено и от общо социално пространство и осмислено от обикновените европейски граждани. В своя социален опит те трябва да се убедят, че ЕС е надграждащо измерение, което не носи заплахи, а създава възможности. Европейското пространство е нещо като разширена реалност, добавка към националното пространство, което обитаваме и в което се социализираме. Това е и ще бъде основното предизвикателство пред младите хора, обясни доц. Ралчев.

В Голямата конферентна зала

Студентите участваха в дискусията със свои предложения и идеи. Те се интересуваха как изискванията на ЕС са синхронизирани с българската правна практика, коментираха качеството на пътищата, участието на гражданите при вземането на важни решения, свързани с ЕС, присъединяването на други страни към Съюза, изказаха мнение, че българите не си търсят правата, защото не ги познават.

Журналистите насърчиха студентите да помислят кой трябва да предизвика дебати по тези теми и да изпратят своите предложения до БНТ.

Водещата на предаването „Референдум“ Добрина Чешмеджиева (в средата)

По време на срещата-разговор беше представен проектът „Европа“, чиято цел е да провокира активността на младите хора.