Доц. Бойко Вълчев: Публичното говорене не е публично четене

вторник, 24 април 2018 11:48

При публичното говорене е важно лекторът да е наясно, че не всичко, което каже, ще бъде запомнено. Пирамидата на Дейл за опита представя следните тенденции: човек запомня 10% от това, което чете, 20% от това, което чуе, 30% от видяното, 50% от видяното и чутото и 90% от това, което сам направи. Така започна академичната си лекция на тема „Публичното говорене“ доц. д-р Бойко Вълчев, преподавател в катедра „Международни отношения“ (на снимката долу), по повод присъдeната му академична длъжност „доцент“.

Доц. Вълчев бе представен от преподавателя и дългогодишен ръководител на катедра „Международни отношения“ проф. д-р Георги Генов (на снимката долу).

Публични речи се изнасят от университетски преподаватели, политици, журналисти, общественици, адвокати и др. Целите, които те преследват, са различни – да информират аудиторията, да я убедят в конкретна теза, да призоват към действие, да забавляват или да се харесат. Един лектор на първо място трябва да е наясно каква цел преследва и да адаптира речта си към тази цел.   

На второ място лекторът трябва да съобрази речта си с профила на слушателите, обясни доц. Вълчев. Ако говорителят е политик, той не може да си позволи да убеждава публиката със сложна лексика, защото малко от избирателите му ще го разберат. Но преподавателят няма как да говори опростенчески, защото използването на коректна научна терминология е критерий доколко е подготвен и компетентен. Лекторът трябва да съобрази речта си също така с разбиранията и ценностната система на слушателите. Всеки слушател цензурира чутата информация – преценява дали тя отговаря на неговите базисни разбирания. Ако те се разминават, слушателят отхвърля чутото, колкото и логично и обосновано да е то, заключи доц. Вълчев.

Директорът на Центъра за балкански изследвания проф. д-р Динко Динков  също присъства на лекцията (вторият отдясно на ляво)

В една лекция е хубаво да има максимум три акцента. Това са тези послания, на които лекторът отделя най-голямо внимание и най-вероятно именно тях слушателите ще запомнят. За да се привлече вниманието и да се запомнят те, могат да се онагледят с пример, да се „гарнират“ със забавни елементи или с промяна на начина на говорене. Базисен принцип е, че публичното говорене не е публично четене. Много по-голяма тежест една лекция има, когато говорещият не изчита бързо записките си, а дава време на аудиторията да осмисля казаното, докато той говори. Правенето на дълга пауза след по-съществените тези в речта също помага на слушателите да възприемат и запомнят казаното.

Важни са езикът на тялото и визуалният контакт. Когато лекторът е изправен и нищо не го закрива, публиката има по-голямо доверие в него. Жестовете трябва да онагледяват казаното, но да не са смущаващи, за да не се концентрира аудиторията само върху тях. Визуалният контакт е от особено значение, той позволява да се задържа вниманието на слушателите и същевременно лекторът да преценява кога е необходимо да ги събуди със забавен пример. Важни са и емоциите, защото силно въздействат върху аудиторията и според психолозите се запомнят най-трайно.

В заключение доц. Бойко Вълчев заяви, че най-добрият начин един лектор да се усъвършенства в публичното говорене е практиката. Получаването на обратна връзка от слушателите или преглеждането на видеозапис от речта могат да помогнат да се отстранят слабостите и с времето човек да се научи да поднася запомнящи се и въздействащи речи.

Галерия снимки от Доц. Бойко Вълчев: Публичното говорене не е публично четене ...