Университетска седмица на книгата 2025. Доц. д-р Екатерина Тошева ще представи „Доброволчески профили и мотивационни нагласи. Статистически поглед върху доброволчеството в УНСС“

На 7 ноември 2025 г. от 12.00 ч. в Библиотеката на УНСС, Преподавателска читалня,

доц. д-р Екатерина Тошева, зам.-декан на факултет „Приложна информатика и статистика", 

ще представи „Доброволчески профили и мотивационни нагласи. Статистически поглед върху доброволчеството в УНСС“ 

Водени от убеждението, че младежката активност и доброволчеството са естествена част от живота на всяка академична общност, екип на УНСС работи от края на 2022 г. по проект „Доброволчеството като подход за изграждане на устойчиви университетски общности“ (финансиран от фонд „Научни изследвания“ по договор № КП-06-Н65/3). Сред поставените в проекта задачи са проучване на натрупаното до момента теоретично разбиране, изследване на присъствието на доброволчески практики в българските и чуждестранните висши училища, както и изграждане на разбиране за пречките и възможностите пред микрообщности в университетите (студенти, преподаватели и служители) да се включват и да инициират доброволчески дейности.

Монографията е първото по рода си издание за България и съдържа резултати от изследванията по Проекта. В нея са представени резултатите от анкетно проучване, осъществено в УНСС през първата половина на 2024 г. Подготовката на анкетната карта и организацията на събирането на първичните данни са реализирани от доц. д-р Деница Горчилова, доц. д-р Екатерина Тошева, доц. д-р Александрина Мурджева, гл. ас. д-р  Виолета Тончева-Златкова и докторант Милена Цаковска. От настоящото издание ще можете да добиете както обща представа за доброволчеството в университетска среда, така и да извлечете напълно конкретни знания за това как изглежда картината в нашето висше училище. Анализът обхваща разбирането за доброволчество, наличието или липсата на предходен опит, очакванията и пречките, с които се сблъскват анкетираните. Представено е пионерно профилиране на 4 типа съвкупности – „нежелаещи“, „потенциални“, „доброволци“ и „активни доброволци“. То е разгърнато през техните социално-демографски и личностни характеристики и може да бъде използвано както за по-ясно разбиране на доброволчеството в университетска среда, така и чисто оперативно – за изготвяне на различни подходи за контакт с тези четири профила с крайна цел – популяризиране и активизиране на доброволчеството. Допълнителна полезна линия на съпоставка е сравнението студенти – хора с по-дълъг житейски опит (преподаватели и служители на университета).

Надявам се, че представените в тази монография данни ще подпомогнат не само развитието на общността на УНСС, но ще могат да бъдат полезни и за други български висши училища, за университети в държави със сходни исторически корени и национална култура, както и за всички, вярващи в силата на добрите човешки намерения, приведени в действие чрез доброволчеството.