Обновено: понеделник, 04 декември 2023 10:35

Жива памет - академик Евгени Матеев

  (1920 - 1997)

Академик Евгени Матеев

Патриарх на българската икономическа наука,

един от пионерите на икономическата кибернетика в България

Акад. Евгени Матеев е роден на 01.04.1920 г. в гр. Търговище. Завършва Софийската духовна семинария през 1939 г. и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1943 г. След 1944 г. работи като редактор по икономическите въпроси и секретар на в. „Работническо дело” и като зам.-отговорен редактор на сп. „Ново време” (1949-1951 г.). От 1950 г. е професор по народностопанско планиране във ВИИ „Карл Маркс”. През 1951 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1966 г. – за нейн действителен член. Член е на Президиума на БАН. През 1976 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките на СССР. През периода 1967-1972 г. е секретар на Отделението за философски, икономически и правни науки на БАН. През 1950 г. става професор, а от 1967 г. е академик.

Акад. Евгени Матеев заема последователно важни отговорни постове и изборни длъжности във висшите държавни органи – първи зам.-председател и председател на Държавния комитет за планиране (1951-1953 г.), председател на Централното статистическо управление (1953-1960 г.), зам.-председател на Държавния комитет за планиране (1960-1963 г.), министър (1964-1966 г.), председател на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1965-1972 г.). Председател е на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси в Държавния съвет на НРБ (1972-1981 г.) и член на държавния съвет на НРБ (1974-1981 г.). Народен представител е в Четвъртото, Петото, Шестото и Седмото Народно събрание и председател на Постоянната комисия по икономическо развитие при Народното събрание.

Бил е подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа в периода 1968–1971 г. и вицепрезидент на Международната организация на транснационалните корпорации. 

Tрудовете на Евгени Матеев са в областта на теория на икономиката, планирането и управлението на народното стопанство. По-важните са:

  • „Субективната школа и марксистко-ленинската политическа икономия“, 1947 г.;
  • „Теории за народностопанските планове“, 1948 г.;
  • „Методология и анализ на планирането на народното стопанство по отрасли“, 1949 г.;
  • „Към въпроса за съизмерването на капиталните и експлоатационните разходи“, 1949 г.;
  • „Производителността на труда при социализма и народностопанското планиране“, 1956 г.;
  • „Баланс на народното стопанство“, 1960 г.;
  • „Перспективно планиране“, 1963 г.;
  • „Перспективное планирование и экономическая кибернетика“, 1967 г.;
  • „Рентабилност и планиране“, 1970 г.;
  • „Автоматизирана система за управление на народното стопанство“, 1974 г.;
  • „Управление, ефективност, интеграция и търсене на решения“, 1976 г.;
  • „Структура и управление на икономическата система“, 1987 г.;
  • „Икономиката на кръстопът“, съавтор, 1990 г.

След смъртта му близките даряват личната му библиотека на Университета за национално и световно стопанство. В негова чест университетска аудитория носи името му.

В негова чест е създадена фондация „Академик Евгени Матеев“, тя има за цел да съхранява и популяризира неговото внушително теоретично и книжовно наследство. Фондация „Еврика“ също има учредена стипендия за икономика на името на акад. Евгени Матеев.  

По повод 75 години специалност „Планиране“, 70 години катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ и 30 години специалност „Маркетинг“ през 2023 година, катедра „Маркетинг и стратегическо  планиране“ преиздаде юбилейното издание на актуалната и днес книга на акад. Евгени Матеев „Автоматизирана система за управление на народното стопанство“.