Интервю с проф. д-р Христо Кожухаров

Какво е за Вас УНСС?

УНСС за мен е най-важният и най-дългият период от  моя съзнателен живот!

Завърших през 1958 г. ИУ Варна, тогава ВИНС „Димитър Благоев“ (Висш институт за народно стопанство). По разпределение бях изпратен в Ст. Загора, в представителството но Булгарконтрола към Българска търговско-промишлена палата в София – първите две години като инспектор, а следващите осем години – като директор на представителството. Българската търговско-промишлена палата беше член на Международна неутрална контролна  организация в Женева, която различните страни упълномощаваха да ги представлява и да извършва количествен и качествен контрол на стоки, за които са сключили договор за доставка от нашата страна. Към представителството имахме специалисти във всички области, постоянни или хонорувани.

Булгарконтрола беше за  мен истинска школа. Тук още от първия ден имах възможност да използвам знанията, които получих в ИУ Варна, завършвайки специалност „Стокознание“ . Появиха се и много въпроси на които търсех отговор. Възможност за това се откри след 10 години -  през 1968 г., когато кандидатствах и бях приет в УНСС.  Смятам с убеденост, че работата ми в Булгарконтрола ме подготви за преподавател  и изследовател, търсейки отговор на проблемите, които се появиха още в Булгарконтрола.

Кои са най-ярките ви  спомени, свързани с УНСС?

Много от спомените ми са свързани с работата ми като ръководител на катедра „Стокознание“ (1994-2003 г.). Когато постъпих в УНСС катедра „Стокознание“ нямаше. Преподавателите, които преподаваха стоковедните дисциплини, бяха към катедра „Технология“. Много усилия положих стоковедните дисциплини да бъдат включени в учебните планове и на други специалности. В резултат на това се наложи да се обявяват конкурси за преподаватели по „Стокознание“. Създадоха условия за отделна катедра „Стокознание“. В това отношение  голяма е и заслугата на проф. Андрей Андреев, който дойде в УНСС от катедра „Стокознание“ в Икономически университет във Варна. Създадохме 3 лаборатории – 2 учебни, съответно по промишлено и продоволствено стокознание, в които студентите провеждаха своите лабораторни упражнения и 1 научноизследователска лаборатория в която ние, преподавателите от катедрата, провеждахме своята научно- изследователска работа. Всяка от лабораториите беше снабдена с всичко необходимо за  да се провеждат упражнения и да се извършва изследователска работа на съвременно високо научно ниво.

Ярък спомен за мен е и задочното ми обучение в аспирантура в Московския институт за народно стопанство „Плеханов“; пътуването ми, един или два пъти в годината, за полагане на кандидатския минимум и други изпити, за отчитане на резултатите от експерименталната работа по темата на дисертацията и други. Докторската дисертация на тема: „Изменения свойств бутадиен-стирольного каучука Булекс-1500 в прцессе длительного хранения в условиях Народной ресбублики Болгарии“  защитих през 1975 г. и получих научното звание „доктор“, тогава „кандидат на техническите науки“. В България тогава  нямаше университет, който да имаше правата да обучава в аспирантура по стоковедни проблеми.

Ярък спомен, свързан с УНСС, освен учебно-преподавателската ми работа, е и моята експериментална научноизследователска работа и резултатите, които получих.

Тя беше в областта на изследването и прогнозирането на промените и на сроковете за съхраняване и експлоатация на суровини, материали и готови изделия (СМГИ); формирането на потребителните свойства и подобряване качеството на готовата продукция чрез оптимизиране на количествения и на качествен състав; създаването на еластомерни, включително нискотемпературни състави и вулканизати, с подобрени физикохимични, механични, експлоатационни и други характеристики. Част от научните ми разработки са посветени на проблемите на висшето образование у нас; на стокознанието като учебна дисциплина, специалност и наука; на стандартизацията, сертификацията, кодирането и окачествяването на суровини, материали и готови изделия.

Водил съм лекционни курсове по Стокознание пред различни специалности в УНСС и в други университети в страната (Бургас, Габрово, Русе, Търново, Пловдив).

По изследваните проблеми имам над 170 научни труда (студии, монографии, научни статии, авторски свидетелства за изобретения, учебници, доклади на научни форуми), голяма част от които са публикувани в чужбина или съм участвал с тях на международни научни конгреси, симпозиуми, конференции, колоквиуми. Притежавам в съавторство или самостоятелно 12 авторски свидетелства за изобретения, голяма част от които внедрени в практиката. Самостоятелно или в съавторство имам 14 учебника и учебни помагала.

Избиран съм два мандата за декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“ (1991-1995 г.) и два мандата за зам. ректор по НИР (1995-2000 г.). Бях член на Научната комисия по икономически науки при Висшата атестационна комисия към МС (1996-2003 г.), член на Академичния  съвет на УНСС (1991-2002 г.) и член на СНС по отраслова икономика (1992-2002 г.).

Академичното звание „доцент“ получих през 1978 г., а професор – през 1991 г.

Какви предизвикателства преодоляхте, с какво се откроява периодът, в който бяхте заместник-ректор на УНСС?

Не членувам и не съм бил член на политическа партия и съм твърдо  убеден, че политиката няма място в науката. В нашата катедра всички бяхме безпартийни, освен един – активен борец против фашизма, поради което, много пъти по негови доклади, катедрата беше обект на често разследване от Вузовския комитет на БКП.  А когато бях избран за зам.-ректор“ по НИР все още се говореше и за Закон за лустрация. „Научни трудове“ на УНСС, по неизвестни за мен причини, бяха спрени от издаване. Възстанових неговото издаване, но много трудно можах да убедя колеги от университета да публикуват свои разработки в първия брой на възстановените „Научни трудове“ на УНСС.

Положих много усилия и за укрепване на катедрите и на факултетите; обявени бяха много конкурси за попълване на техния преподавателски състав; преразгледани и подобрени бяха учебните планове на много специалности в УНСС, създаден беше Специализиран научен съвет към зам.-ректора по НИР, който разглеждаше всички постъпили за публикуване статии със съответните рецензенти и много други от подобно естество.

Кои бяха най-важните уроци, на които научихте Вашите студенти?

Винаги се стараех със своето поведение да бъда пример за студентите. Нито един път не съм закъснявал за лекции. Винаги съм влизал в час съзнателно - 2-3 до 5 минути след началото му. Много студенти в първите дни от лекциите ми закъсняваха и влизаха в аудиторията след мен. След известно време – всички бяха по местата си преди мен. 

По време на лекции винаги съм се стремял да посочвам добри примери от  живота. Много неща мога да посоча в това отношение, но това ще удължи много отговорите на този въпрос.

Ще спомена само за това, че в края на всеки семестър пред съответната специалност задавах един и същи въпрос:  „Кажете ми откровено,  имахте ли полза от това с което се занимавахме цял семестър, от това за което ви говорих и преподавах“.  Винаги получавах един и същи отговор, който приблизително се заключаваше в следното: „Имаме голяма полза, но и голяма вреда“. На въпроса ми „Каква е вредата“ отговаряха: „Сега като се изправим пред щанда в магазина няма да можем да си изберем нищо“. И продължаваха шеговито: „Хляб с дупки (за да е втасал добре), сирене без дупки (за да е „узряло“  добре). Този отговор беше моето удовлетворение за работата, която съм свършил като преподавател!

Разкажете за Вашия принос за УНСС.

Няма да изброявам моите приноси за УНСС. Те много добре личат от написаното до тук!